4 Р Е Ш Е Н И Е № 11 София, 29.02.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА с участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 3942/ 2015 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 546/ 10.11.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1133/ 17.12.2014 г. по гр.д.№ 1820/ 2014 г. на Районен съд Велико Търново, потвърдено с решение № 206 от 27.04.2015г. по гр.д.№ 168/ 2015 г. на Окръжен съд Велико Търново. Касационното обжалване е допуснато по въпроса дали при общо правоприемство владението преминава към наследниците, както и за приложението на презумпцията по чл.69 ЗС. В касационната жалба на Х. Х. С. се поддържа, че решението е неправилно и противоречи на материалния закон, тъй като тя е придобила имота по давност и същият не е следвало да се допуска до делба. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: В правната теория и съдебната практика се приема, че владението като фактическо отношение е част от наследството и по силата на общото правоприемство преминава към наследниците на владелеца. В този смисъл са и ТР № 1/ 2012 г. и ТР № 4/ 2014 г. на ОСГК на ВКС, където е посочено, че владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право. Ако едно лице е владяло имота и е починало преди да се позове на придобивна давност, това право се наследява и на изтеклата давност могат да се позоват и наследниците му, ако те са продължили владението. Същевременно когато владението е получено по силата на един предварителен договор, сключен със собственика на имота, то следва да се счита, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС , че приобретателят упражнява фактическата власт върху целия имот единствено за себе си. С оглед на горното следва да се направи извод, че даденото от въззивния съд разрешение на спора противоречи на приетото по правните въпроси, по които е било допуснато касационно обжалване и затова решението подлежи на отмяна. Въззивният съд неправилно е приел, че касаторката е владелец само на своята наследствена част и държател на частите на другите сънаследници. Както е установено от представения предварителен договор, владението на имотите е предадено от техния собственик на майката на касаторката по силата на сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба. Към момента на предаване на владението прехвърлителят е бил единствен собственик на имотите, поради което и майката на касаторката е установила фактическата власт също изцяло за себе си, а при същото основание това фактическо състояние е преминало и към нейния наследник- касаторката Х. Х. С.. При разглежданата хипотеза въобще не може да се говори за това, че Х. Х. е била държател на частите на другите сънаследници, тъй като с оглед основанието на което е установена фактическата власт от страна на нейната майка, станало преди откриване на наследството на Т. К. М., тази фактическа власт майката е упражнявала изцяло за себе си. Не следва да се възприема за правилно и становището на въззивния съд, че след като към момента на откриване на наследството на общия наследодател Т. М., неговата сестра П. не е придобила имота по давност, тъй като го е владяла само за периода от сключване на предварителния договор на 19 юли 1994 г. до смъртта на наследодателя на 15.01.1995 г., то владението е преминало към всички наследници на общия наследодател, въпреки че вече е било предадено на сестра му П.. Този извод противоречи на ТР № 1/ 2012 г., където е прието, че именно при общото правоприемство, а такова е правоприемството на касаторката спрямо наследството на нейната майка, владението като фактическо състояние преминава към наследниците. Ако към момента на откриване на наследството владението като фактическо състояние не влиза в масата на наследството, тъй като е предадено от наследодателя на друго лице, то не преминава по силата на общото правоприемство и към неговите наследници. Затова в случая неправилно е прието, че след смъртта на наследодателя касаторката е владелец само на своите наследствени части, и държател на частите от наследството на другите сънаследници, респ. че трябва да установи отблъскване на тяхното владение, както и намерението си да придобие техните части по давност. За да докаже, че е придобила имотите по давност касаторката е следвало само да установи, че първо нейната майка, а след това и тя са упражнявали върху имотите фактическа власт / лично или чрез другиго/. Ако това е доказано, относно субективната страна на владението касаторката се полза от презумпцията на чл.69 ЗС, по силата на която се предполага, че е владяла имотите за себе си. Тежестта за оборване на презумпцията е на оспорващата страна- в случая ищците по делото. В доклада по делото доказателствената тежест не е разпределена по този начин, тъй като съдът е изхождал от друга конструкция- тази, която се прилага при владение от сънаследници. Този пропуск не е констатиран от въззивния съд, поради което решението противоречи и на т.2 от ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се прие, че ако е дадена неправилна квалификация на исканията или възраженията, въззивният съд трябва служебно /а в случая той е бил и сезиран с такова оплакване/, без да изготвя нов доклад, да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответните доказателства. В конкретния случай се касае за правилното разпределяне на доказателствената тежест при твърдение, че владелецът се ползва от презумпцията на чл.69 ЗС, и оборването й, което е в тежест на оспорващата страна- останалите съделители, което определя и подлежащите на доказване факти и обстоятелства и насоката при тяхното обсъждане и формиране на правните изводи. С оглед констатираното нарушение и необходимостта от извършване на допълнителни процесуални действия, свързани с даване на точни указания на страните и събирането и обсъждането на доказателствата при правилно разпределяне на доказателствената тежест, решението на въззивния съд следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 206 от 27.04.2015г по гр.д.№ 168/ 2015 г. на Окръжен съд Велико Търново и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 3