Решение на ВКС – ГК, III г.о. 8 Р Е Ш Е Н И Е № 202 гр. София, 11.01.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Райна Стоименова и като изслуша докладваното от съдията Д. гр.д. № 186/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 7051 от 04.12.2017 г. от [община], представлявана от кмета К. П. А., чрез процесуалния й представител юрк. Ж. С., против въззивно решение № 150 от 30.10.2017 г., постановено по в.гр.д. № 412/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 1008 от 21.06.2017 г., постановено по гр.д. № 2457/2016 г. на Варненския окръжен съд, в частта му, с която [община] е осъдена да заплати на В. Й. Л. от [населено място], [община], сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на злополука от 11.06.2016 г. (падане в необезопасена и необозначена шахта) в [населено място], [община], на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху сумата от 25 001 лева (част от 35 000 лева), считано от 22.12.2016 г. (датата на подаване на исковата молба), както и със законната лихва върху сумата от 9 999 лева (част от 35 000 лева), считано от 01.06.2017 г. (датата на изменение на иска) – до окончателното изплащане на задължението. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание пълномощникът на касатора адв. Р. М. от АК-Р. поддържа релевираните в касационната жалба основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК на въззивното решение и моли то да бъде отменено в частта му, с която предявеният иск по чл. 49 ЗЗД е уважен в размер на 35 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт и този размер като завишен бъде намален, съобразно критерия за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Подробни съображения излага в писмено становище. Претендира направените за касационното производство разноски, съгласно представения по делото списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба В. Й. Л. от [населено място], [община], област В., чрез процесуалните си представители адв. М. Р. от АК-В. и адв. С. Т. от АК - В., в писмено становище я оспорва като неоснователна с подробно изложени съображения. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. С определение № 490/20.06.2018 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в частта му, с която като е потвърдено първоинстанционното решение, е уважен искът на В. Й. Л. срещу [община], с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, за сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на злополука от 11.06.2016 г.(падане в необезопасена и необозначена шахта) в [населено място], [община], ведно със законна лихва върху сумата от 25 001 лева (част от 35 000 лева), считано от 22.12.2016 г. (датата на подаване на исковата молба), както и със законната лихва върху сумата от 9 999 лева (част от 35 000 лева), считано от 01.06.2017 г. (датата на изменение на иска) – до окончателното изплащане на задължението, по материалноправния въпрос, относим към правния спор, относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. По правния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Според ППВС №4/23.12.1968 г. и установената безпротиворечива съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК/решение № 32 от 19.02.2015 г. по гр.д. № 2269/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 142 от 05.06.2013 г. по гр.д. № 419/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и др., в т.ч. и тези, посочени от касатора, при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането като размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск - продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за частично основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял злополука на 11.06.2016 г. около 22:00 часа, пропадайки в необезопасена шахта (необозначена и неоградена) с широчина 1,00/ 1,10 м. и дълбочина не по-малка от 1,20 м, разположена в общинския парк на [населено място], до стената на Младежкия дом (шахтата обслужвала водопроводна тръба за водоподаване от сградата на Младежкия дом до обществена чешма в парка на селото). Установено по делото е, че ищецът и неговите близки (свидетелите Е. И. и Мерджан Ю.) преминали покрай сградата по асфалтова настилка, сливаща се с алеята към един от изходите от парка, като вечерта в парка бил непрогледен мрак, липсвало осветление, шахтата не се виждала и пропадането било внезапно - ищецът силно ударил дясната си ръка в областта на рамото в ръба на шахтата, а левият му крак останал препънат на повърхността. След проведените клинични прегледи МБАЛ „Света А.“ - [населено място] от ортопед - травматолог и рентгенологично изследване, била установена комбинирана травма - счупване на горния край на дясната раменната кост - големия туберкул и пълно изкълчване на дясната раменната става и изваждане на рамото. Вследствие получените от ищеца травми, за доказано по делото е прието, че ищецът е изпитвал изключително силни болки в дясната ръка в областта на рамото, бил в шок, треперел, плачел и стенел от болка; претърпял е значителни болки при медицинската интервенция по наместването на крайника (извършена двукратно без анестезия с консервативна техника - пред кабинета се чувало как вика, като че го „дерат“); крайникът бил имобилизиран с шина за около 3 месеца, а за болките му била предписана медикаментозна терапия; лечението и възстановяването му продължили в домашни условия, също съпроводено с болки, страдания, лишения и неудобства от невъзможността да си служи с дясната ръка (за около три месеца при пълна имобилизация на ръката и пълна невъзможност за самостоятелно обслужване - да се храни, облича и да се грижи за личната си хигиена без чужда помощ); не можел да спи пълноценно от непрестанни болки, като увреждането го поставило в изолация и зависимост от други лица за период повече от 4 месеца. След свалянето на шината е провел няколко курса рехабилитация и раздвижване, които не довели до пълно възстановяване във функцията на крайника. При изслушването в съдебно заседание вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е посочило, че ищецът никога повече няма да може да отвежда десния си горен крайник повече от деветдесет градуса (нивото на гръдния кош), няма да може да извършва тежък физически труд, касаещ отвеждането на крайника, като прехвърляне на тежък материал и когато трябва да има сила, а травмата и нейното лечение са довели до значителни болки, страдания, лишения и неудобства. Според показанията на разпитаните свидетели, преди инцидента ищецът е бил здрав, силен и работел тежка физическа работа (вдигал 60 килограмови бандове), а след увреждането е настъпила коренна промяна в качеството му на живот - чувствал се зависим, неуверен и непълноценен. Макар и състоянието му да е противопоказно за физически труд, съгласно заключението на вещото лице, то икономическото състояние в населеното място в което живее и пазара на труда не му дават възможност за професионална реализация в друга сфера. Прието е, че ищецът изпитва постоянни тревоги, че ще изгуби работата си (единствен източник на доходи, включително и при евентуално трудоустрояване и съкращаване от работа); чувства се депресиран, лабилен, неуверен, потиснат и има усещане за липса на перспектива, живее в непрестанен стрес, че физическото му състояние ще стане причина да бъде съкратен от работа и ще остане безработен, а оттам в тежест на неговите близки, ще отблъсне жената, с която живее и е непълноценен като мъж. Според комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, понастоящем ищецът страда от „неврастения“, която се характеризира с: емоционална лабилност, тревожност и раздразнителност; в съзнанието на ищеца доминират свръхценностни интерпретации в безперспективен план; налице е психотравма, свързана с телесна травма, към която ищецът е фиксиран; налице са нарушения в апетита, в съня, затруднения в социалното функциониране; понижени концентрация на внимание и волева активност. Според вещите лица патологията в емоционално - волевата сфера на ищеца е изцяло изводима от претърпяната злополука и наличното телесно уреждане, като цялостното му здравословно състояние травмира както физиката, така и психиката му; затворил се е в себе си и е ограничил социалните си контакти (фактът, че никога повече няма да може да ползва пълноценно дясната си ръка, че няма да може да се труди физически както преди го води до усещане за липса на перспектива); изгубил е надежда, че ще може да води нормален и пълноценен живот, какъвто е водил преди инцидента. Съдът е приел, че теренът, върху който е разположена процесната шахта и Младежкия дом са публична общинска собственост и [община] като собственик отговаря за нейното обезопасяване на основание чл. 11, ал. 1 ЗОС, тъй като има задължение да стопанисва имотите и вещите общинска собственост с грижата на добрия стопанин, поради което следва да се ангажира отговорността й за причиненото увреждане на ищеца на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, предвид наличието на обективна възможност за обезопасяването на шахтата (чрез поставянето на капак, ограждането й, обозначаването и), което не е сторено от служителите на [община]. Приел е, че в случая са налице са елементите на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на деликта, изразяващи се в болки и страдания, като справедливият размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД се явява сумата от 35 000 лв. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил следните обстоятелства: характера и степента на увреждането; 3 месечния период, през който ищецът е бил неработоспособен; силните негативни емоционални преживявания; възрастта на увредения и трайните последици от травмата; обстоятелството, че до момента на злополуката ищецът е изкарвал прехраната си изключително и само с тежък физически труд и че вече няма да може да извършва същата работа; отключилото се у ищеца психично заболяване; промененото качество на живот и негативната прогнозата за бъдещите последици във физическо и емоционално отношение и в социален план, както и размерите на обезщетенията, определяни при аналогични случаи и конкретната икономическа обстановка в страната към датата на деликта. Съобразно изложеното по-горе относно въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че определения размер на присъденото обезщетение на ищеца за неимуществени вреди е необосновано завишен. Това е така, защото не са съобразени всички релевантни факти за определяне на това обезщетение. Основният мотив на въззивният съд, за да уважи изцяло предявения иск за неимуществени вреди е, че претендираното обезщетение в размер 35 000 лв. справедливо ще обезщети ищеца, като е взел предвид тежестта на настъпилите увреждания вследствие преживяната злополука, получената в резултат на нея комбинирана травма, изразяваща се в счупване на горния край на дясната раменната кост - големия туберкул и пълно изкълчване на дясната раменната става и изваждане на рамото, като първоначално ищецът е изпитвал изключително силни болки в дясната ръка в областта на рамото, бил в шок, треперел, плачел и стенел от болка; претърпял е значителни болки и при медицинската интервенция по наместването на крайника, извършена двукратно без анестезия с консервативна техника; крайникът бил имобилизиран с шина за около 3 месеца, а за болките му била предписана медикаментозна терапия; лечението и възстановяването му продължили в домашни условия, също съпроводено с болки, страдания, лишения и неудобства от невъзможността да си служи с дясната ръка (за около три месеца при пълна имобилизация на ръката и пълна невъзможност за самостоятелно обслужване - да се храни, облича и да се грижи за личната си хигиена без чужда помощ); не можел да спи пълноценно от непрестанни болки, като увреждането го поставило в изолация и зависимост от други лица за период повече от 4 месеца, отключилото се у ищеца психично заболяване; промененото качество на живот и негативната прогнозата за бъдещите последици във физическо и емоционално отношение и в социален план. Настоящата инстанция, като съобрази характера и тежестта на причинените вреди, техния интензитет и продължителност на проявление, характерът на засегнатите нематериални блага и всички конкретни обстоятелства, които имат значение за репариране на вредите и за прилагане на критерия "справедливост" по см. на чл. 52 ЗЗД, счита, че за получената от ищеца в резултат на злополуката комбинирана травма, изразяваща се в счупване на горния край на дясната раменната кост - големия туберкул и пълно изкълчване на дясната раменната става и изваждане на рамото, размерът на присъденото обезщетение в размер на 35 000 лева е завишен и следва да бъде редуциран, като справедливият размер на обезщетението за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на деликта, е в размер общо на сумата от 20 000 лв. за комплексната средна телесна повреда, която е обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Като не е съобразил законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД и е определил завишен размер, без да е взел предвид, че настъпилото увреждане е от характер, който не е довел до трайно разстройство на здравето, ищецът в рамките на около една година се е възстановил от увреждането, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и размерът на обезщетението следва да бъде съобразен според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания. Настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че в случая сумата от 20 000 лева справедливо ще обезщети претърпените от ищеца вследствие претърпяната злополука неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му болки и страдания в резултат на деликта и негативната прогнозата за бъдещите последици във физическо и емоционално отношение и в социален план. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе, въззивното решение, съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 2 ГПК, следва да се отмени в частта, с която искът е уважен за разликата над 20 000 лв. до 35 000 лв. и да се отхвърли за сумата 15 000 лв. Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта относно присъденото обезщетение за забава върху главницата, върху сумата от 25 001 лева (част от 35 000 лева), считано от 22.12.2016 г. (датата на подаване на исковата молба), както и със законната лихва върху сумата от 9 999 лева (част от 35 000 лева), считано от 01.06.2017 г. (датата на изменение на иска) до окончателното изплащане на задължението като се присъди законна лихва върху сумата от 20 000 лв., считано от 22.12.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. В останалата му обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените разноски по делото за трите инстанции, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в размер на сумата от 2 604,57 лв., а съразмерно с отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати на касатора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, деловодните разноски в размер на 1 445,71 лв., следователно по компенсация касаторът дължи на ищеца разноски в размер на 1 158,86 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 150 от 30.10.2017 г., постановено по в.гр.д. № 412/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, в частите, с които е потвърдено решение № 1008 от 21.06.2017 г., постановено по гр.д. № 2457/2016 г. на Варненския окръжен съд, и [община] е осъдена да заплати на В. Й. Л. от [населено място], [община], на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за разликата над 20 000 лв. до 35 000 лева, както и в частта, с която е присъдена законна лихва върху главницата, считано от 22.12.2016 г., за разликата над 20 000 лв. до 25 000 лв., както и в частта на присъдената законна лихва върху сумата от 9 999 лева, считано от 01.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Й. Л. от [населено място], [община] срещу Община Долни Чифлик, област В., иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, за сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на злополука от 11.06.2016 г.(падане в необезопасена и необозначена шахта) в [населено място], [община]. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 150 от 30.10.2017 г., постановено по в.гр.д. № 412/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, в останалата му обжалвана част. ОСЪЖДА Община Долни Чифлик, област В. да заплати на В. Й. Л. от [населено място], [община], направените деловодни разноски в размер на 1 158,86 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: