Р Е Ш Е Н И Е   №  134   София,  21 април  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                            БИЛЯНА ЧОЧЕВА     при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 62/2010 година Производството е образувано по протест на Апелативна прокуратура- Варна и жалба на подсъдимия П. П. Г. против въззивно решение № 184 от 16.12.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 381/2009г. на Варненския апелативен съд. В протеста се прави довод за допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК и се иска изменяване на решението и прилагане на закон за по- леко наказуемо престъпление. В касационната жалба се правят доводи за допуснати нарушения по чл.348, ал.1, т.1,2 и 3 НПК и се правят алтернативни искания- за отмяна на решението и признаване на подсъдимия за невинен, отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или преквалифициране на деянието по чл.119 НК и намаляване размера на наказанието с приложение на чл.66, ал.1 НК. В съдебното заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста, а касационната жалба намира изцяло за неоснователна. Заявява се липса на допуснати нарушения при постановяване на въззивното решение, поради което и се предлага то да се остави в сила. Частните обвинители и граждански ищци намират и протеста и жалбата за неоснователни и молят решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Шуменският окръжен съд с присъда № 37 от 22.10.2009г. по н.о.х.д. № 309/2009г. е признал подсъдимия П. П. Г. за виновен в това, че на 10.12.2007г. в гр. Ш., кв. Дивдядово, умишлено умъртвил К. М. Й. , поради което и на основание чл.115 във вр. чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на осем години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор от закрит тип. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци Й. В. Й. сумата от пет хиляди лева, на М. К. Й. и Р. К. Р.- по десет хиляди лева, представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2007г.,като исковете в останалата им част до пълния предявен размер са отхвърлени като недоказани. Варненският апелативен съд с решение № 184 от 16.12.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 381/2009г. е потвърдил изцяло присъдата.   ПО ДОВОДИТЕ В ПРОТЕСТА И ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ ЗА ДОПУСНАТИ НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА И СЪЩЕСТВЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА- чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК   Съображенията в протеста и касационната жалба, изложени в подкрепа на довода за допуснато нарушение на закона, са че неправилно при „конкретно установените данни” и двете съдебни инстанции са приели, че не се касае до престъпление по чл.119 НК. Твърди се, че подсъдимият е действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана и това се извеждало от правилната преценка пряко на обясненията на подсъдимия, и косвено от показанията на свид. Тодор Н. и свид. Петранка Н. . Възраженията са неоснователни. При разглеждането на делото са събрани всички възможни доказателства, които имат значение за изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. При преценката на доказателствените материали и двете съдебни инстанции са се съобразявали с процесуалните норми, поради което и настоящият състав не констатира нарушения, които да обосновават порок при формиране на вътрешното убеждение на съда. Невярно е твърдението, че съдът не е изложил съображения защо отхвърля обясненията на подсъдимия като недостоверни, както и че показанията на свид. Николов и Н. подкрепяли тези обяснения, а съдът неоснователно ги е отхвърлил. В мотивите на двата съдебни акта са налице съображения и по двата въпроса. Поради особения характер на обясненията на подсъдимия- доказателствено средство и реализиране на правото му на защита, обясненията на подсъдимия са преценявани не изолирано, а много внимателно, като във всичките им части те са съпоставяни с останалия доказателствен материал. Посочени са очевидните противоречия между обясненията и обективно изяснени факти и обстоятелства чрез експертното заключение и местонахождението на пострадалия , поради което и съдът правилно е приел, че механизмът на причиняване на уврежданията не е възможен по начина, по който твърди подсъдимия. Мотивите на въззивното решение отговарят на изискванията на чл.339 НПК. В тях са посочени основанията, поради които не са възприети доводите на защитата на подсъдимия, поради което и некоректно се твърди, че по същество мотиви липсват, което и съществено ограничава правото на защита на подсъдимия. Собственият анализ на доказателствените материали, както и фактите, които въззивният съд приема за установени са изложени от л.34 до л.36 на съдебното производство, като съдът едновременно е дал отговор и за квалификацията на деянието. Посочено е, защо не може да се приеме, че деянието е извършено при условията на чл.12, ал.1НК, респ. чл.118 или чл.119 НК. Предишното неправомерно поведение на пострадалия правилно е отчетено при решаване на въпроса за съответното наказание. При приетите за установени фактически положения материалния закон не е нарушен. Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. По делото не е установено извършено от пострадалия непосредствено противоправно нападение от каквото подсъдимият има право да се защитава, поради което и след като поначало не са налице предпоставките по чл.12,ал.1 НК, не може да е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана. Неоснователно е и искането за евентуално преквалифициране на деянието по чл.118 вр. чл.115 НК. Този въпрос е бил на вниманието и на въззивния съд, който обосновано е дал отговор, че състоянието, в което се е намирал подсъдимия не сочи на афект по смисъла на чл.118 НК. По този въпрос са изследвани всички доказателствени средства, в т.ч. изслушаните съдебно психиатрични и психологически експертизи, поради което и правилно е прието, че състоянието, в което се е намирал подсъдимия по време на извършване на престъплението не е афектно такова, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или друго противозаконно действие. От момента, в който пострадалият е отправил обидни думи по отношение на приятелката на подсъдимия, до срещата им след напускането на заведението е изминало време достатъчно, за затихване на състоянието на силно раздразнение, което винаги е краткотрайно. Освен това безспорно е, че подсъдимият не е реагирал още в заведението, където пострадалият е отправил обидите, а по- късно при срещата им, прибирайки се към домовете си. Следователно умисълът за убийството, макар и породен внезапно при срещата, е поради желанието за отмъщение . Когато липсва връзка между насилието, раздразненото състояние и изпълнението на решението за убийство, не са налице предпоставките по чл.118 НК.   ПО ДОВОДА ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ НА НАКАЗАНИЕТО   Наложеното на подсъдимия наказание от осем години лишаване от свобода не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. При решаване на въпроса за наказанието съдебните инстанции са преценили всички обстоятелства от значение при индивидуализацията на наказанието. Съобразявайки се с изискванията по чл.35 и 36 НК правилно е прието, че конкретната обществена опасност на извършителя, обстоятелствата при които е извършено деянието, сравнително добрите характеристични данни създадените конфликтни ситуации, от поведението на пострадалия и основно поради възрастта на подсъдимия- 73 годишен , налагат определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК- под най- ниския предел за престъплението. Определеното по размер наказание от осем години лишаване от свобода е съответно на извършеното и според настоящия състав не са налице обстоятелства, които да позволяват по- голямо смекчаване на санкцията.   Неоснователни са и възраженията за несправедливост на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на съпругата и децата на пострадалия. При определяне на размерите съдът е отчел в достатъчна степен поведението на пострадалия, като се е съобразил и с възрастта му, с добрите отношения между него и близките му и със степента на претърпените болки и страдания от внезапната му смърт, както и изискванията по чл.52 ЗЗД за справедливо възмездяване на виновно причинените вреди.   Поради изложените съображения и поради липсата на допуснати нарушения при постановяване на атакуваното решение то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение     Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 184 от 16.12.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 381/2009г. на Варненския апелативен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: