Ключови фрази
Укриване и неплащане на данъчни задължения * причинно-следствена връзка * указания на касационната инстанция

 

 

                                 Р Е Ш Е Н И Е

                                

                                          85

 

                 София, 01 март 2010година

 

 

 

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 8 февруари  две хиляди и десета година, в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

                                                                    БЛАГА ИВАНОВА

                                                                    

                                                                        

 

при участието на секретаря:Аврора Караджова

и в присъствието на прокурора:Антони Лаков

изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова

касационно нох.дело №3 по описа за 2010 година

 

Срещу въззивна присъда по внохд. №506/2009 г. на Апелативен съд гр. С.,са подадени протест от Апелативна прокуратура гр. С. и жалба от подсъдимия И. А. Г..

В протеста ,който се поддържа в съдебно заседание от представителят на Върховната касационна прокуратура, са направени оплаквания за нарушение на закона в оправдателната част на въззивната присъда.

Подсъдимия и защитата му ,поддържат жалбата с доводи за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона ,в частта с която е потвърдена присъда на Софийски градски съд,постановена по нохд. №308/2008 г.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 2.11.2009 г. постановена по внохд. №506/2009 г. на Апелативен съд гр. С., е отменена присъда по нохд. №308/2008 г. на Софийски градски съд ,в частта с която подсъдимия И. А. Г. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл.257 ал.1НК/отм./вр. с чл.256 ал.1НК/отм./ вр. с чл.2 ал.1 НК и в частта за определяне на общо наказание по чл.23 НК и вместо това подсъдимия и признат за невиновен да е извършил това престъпление за времето от 1.12.2004 г. до 14.02.2005 г. в гр. С., поради което е оправдан изцяло.

В останалата й част ,с която подсъдимия е признат за виновен да е извършил по същото време и място престъпление, по чл.257 ал.1 вр. с чл.255 ал.1 НК и седем документни престъпления за които на основание чл.78 а НК е освободен от наказателно отговорност ,с налагане на административно наказание, присъдата е потвърдена.

ПО ПРОТЕСТА на Апелативна прокуратура гр. С.

Оплакването е за нарушение на закона,в частта на присъда с която въззивния съд е приел,че извършеното от подсъдимия е несъставомерно по чл.257 ал.1 НК/отм./ вр. с чл.256 ал.1 НК.

Протеста е основателен.

За да признае подсъдимия Г за невиновен в това ,за времето от 1.12.2004 г. до 14.02.2005 г. в гр. С. в качеството си на управител на “Ви Енд Ай” ООД,с цел да осуети установяване на данъчни задължения на дружеството в особено големи размери, водел счетоводна отчетност с невярно съдържание,като по този начин е укрил данъчни задължения по ДДС на същото дружество в размер на 160 730 лв. въззивния съд е приел,че :

-“така както е повдигнато обвинението по тези два текста/вероятно по чл.255 ал.1 НК /изм./ и по чл.256 ал.1 НК /изм./ ,е в условията на реална съвкупност,но обективните им признаци ги характеризират в условия на субсидиарност,поради което при наличие на настъпилия съставомерен резултат,предхождащите дейности ,имащи за цел само избягване на плащане /в случая нередовна счетоводна отчетност/нямат самостоятелно значение.

“невярната счетоводна отчетност,която дееца е осъществявал е предшестващ подаването на декларацията етап и няма самостоятелно значение за укриването на данъка”.

Изводите са незаконосъобразни,сочат на неправилно четене на текста на закона и неразбиране на правните норми,които винаги предполагат установен конкретен фактически състав. В случая състава на престъплението по чл.256 ал.1 НК/изм./ангажира наказателната отговорност на този, който с цел да осуети установяване на данъчни задължения , в големи размери води счетоводна отчетност или ползва счетоводни документи с невярно съдържание,както е направил подсъдимия и както по горе в мотивите си е приел по фактите и въззивния съд.

Няма как да бъдат споделени,защото не намират основа в текста на закона, съображенията за субсидиарност,етапи ,липса на причинна връзка между настъпването на резултата /който според въззивния съд е само в избягването на плащане на данъка / и изпълнителното деяние и т.н.

В тази връзка въззивния съд е игнорирал задължителните указания на Върховния съд дадени с ТР №1/7.05.2009 г. на ОСНК по приложението на чл.255 НК/чл.255-257 НК редакция ДВ бр.62/1997 г./ и е постановил незаконосъобразна присъда в тази й част.

ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия Г:

Доводите са за съществени процесуални нарушения,във връзка с :

”произволни твърдения,противоречиви изводи по фактите,прието че две фактури били анулирани,като този факт не бил обсъждан нито в обвинителния акт ,нито в ДРА,прието било че подсъдимия бил предал същите фактури на данъчните власти,като не е посочено на каква доказателствена основа е станало това, игнорирани били показанията на св. Р и т.н. “

Доводите са неоснователни.

Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства ,подробно и детайлно са ги обсъдили ,посочили са кои обстоятелства от значение, приемат са установени и на коя доказателствени основа.

Липсват твърдените противоречия и непълноти. Направения от защитата анализ ,няма общо със събраните и правилно ценени от инстанционните съдилища доказателства и доказателствени средства.

В атакуваната част не се установяват нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото ,които да са съществени и които да възпрепятстват правилното приложение на закона,доколкото въпросите за вината и отговорността са такива по установяване на факти /обстоятелства от значение /,а не само по приложението на закона.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда ,в нарушение на закона,протеста на Апелативна прокуратура основателен ,а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна.

Ето защо и на основание чл.354 ал.3т.3 вр.с. ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА постановена по внохд. №506/2009 г. на Апелативен съд гр. С.,в частта й с която е отменена присъда по нохд. №308/2008 г. на Софийски градски съд и връща делото за ново разглеждане на същия съд от стадия на съдебното заседание.

ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :