2 Р Е Ш Е Н И Е № 178 София, 30.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ при участието на секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 5306/2008 година по описа на ІІ гражданско отделение Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е.ОН Б. П. Е. чрез пълномощника му адв. Н. Н. от АК-Търговище срещу въззивното решение на Т. окръжен съд № 191 от 15.Х.2008 г. постановено по в.гр.д.№ 267/2008 г., с което е оставено в сила решението на Т. районен съд от 9.ХІ.2004 г. постановено по гр.д.№ 1423/2004 г. за отменяване на заповед за уволнение на ищеца В. Х. Ц. от[населено място], за възстановяването му на длъжността “ ел.монтьор по елестромери шифър 7242” и жалбоподателят е осъден да му заплати обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С определение № 1273/11.ІХ.2009г. по настоящото дело ВКС, ІV г.о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по материално правни въпроси за реализиране на дисциплинарната отговорност на ищеца за допуснатите от него дисиплинарни нарушения, констатирани в доклада на инж. Н., които обуславят крайното решение на съда и са решение в противоречие с установената съдебна практика по споровете по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ във връзка с чл. 190 ал.1 т.3,4 и 7 от КТ. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 280 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. В. Х. Ц. от[населено място] е предявил исковете по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ срещу Е. В. Е., клон Търговище с правоприемник настоящия жалбоподател Е.ОН Б. П. Е. със седалище[населено място], за отменяване на заповед № 147/6.VІІ.2004 за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”като незаконно, за възстановяване на заеманата длъжност “ел.монтьор” и за заплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ. В обжалваното решение Търговищкият окръжен съд е приел, че липсват данни за системни нарушения на трудовата дисциплина по т.3 на чл. 190 ал.1 от КТ, защото заповедта за уволнение препраща към единствена проверка, за която е съставен докладът на инж. Н.. Предходното нарушение на ищеца, за което е санкциониран със заповед от 26.ІV.2004 г. със “забележка”, касае различно от констатираните от инж. Н. нарушение. Въззивният съд е отрекъл наличието и на нарушението по т.4 на чл.190 ал.1 от КТ- злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения. В доклада на инж. Н. не се конкретизират относими към това нарушение на трудовата дисциплина умишлени прояви на санкционирания работник Ц.. Настоящият състав на ВКС ІV г.о. споделя извода на въззивната инстанция за отсъствие на нарушенията по чл. 190 ал.1 т.3 и 4 от КТ. Неправилна и повърхностна е преценката на Т. окръжен съд за отсъствие на нарушението, визирано в чл. 190 ал.1 т.7 от КТ. В доклада на инж. Н., послужил като основание за налагане на най-тежката санкция за нарушение на работника – уволнение, са изброени установените при проверката пропуски в дейността на инж.Ц., които в случая касаят неупражнен контрол върху дейността на ел.монтьорите от техн.район П.. Този контрол е възложен на ищеца Ц. по силата на длъжностната му характеристика относно шифър 7242. Именно на такава длъжност е назначен той според заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и допълнително споразумение към трудов договор № 456. Това не се оспорва от ищеца, който сочи същия шифър на длъжността, на която е назначен. Вменените на ищеца ръководни и контролни функции спрямо ел.монтьорите по пласмента са посочени в т.3.1, 3.5 и 3.15 на длъжностната характеристика, като именно той отговаря за извършената работа според т.6.1 от същата. Неотчитането на съществуващ електромер в [фирма] представлява груб пропуск не само от прекия отговорен за това – отчетника Д. А., но ангажира и отговорността на ищеца за неупражнен контрол. Релевираният въпрос от него за липса на конкретизация по време на допуснатите нарушения, с оглед изискването на чл. 195 ал.1 от КТ е неудачно поставен, тъй като в случая се носи отговорност за бездействие – липса на упражнен контрол, дължим от работника според задълженията му по длъжностната характеристика. Установяването на допуснатото нарушение в момента на извършената проверка през месец VІ.2004 г. е достатъчно за ангажиране на неговата отговорност. Като е приел противното, въззивният съд е нарушил материалния закон – чл. 190 ал.1 т.7 от КТ. Този погрешен извод е обосновал уважаването на предявените претенции по чл. 344 ал. 1 т.1-3 от КТ. Уволнението не е незаконно и неправилно е постановена неговата отмяна, от което следва неоснователност на претенцията по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ. Щом тази претенция е неоснователна, то и останалите две – по т.2 и т.3 на същия текст са неоснователни и следва да се отхвърлят. Това обуславя необходимостта от отмяна на въззивния съдебен акт в частта, с която се оставя в сила решението на Т. районен съд по трите претенции по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ и вместо това настоящата инстанция да пререши спора с отхвърлянето им, на основание чл. 293 ал.1 и 2 от ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 191 от 15.Х.2008 г. на Т. окръжен съд по в.гр.д.№ 267/2008 г. в частта, с която е оставено в сила решение № 854 от 9.ХІ.2004 г. по гр.д.№ 1423/2004 г. по предявените претенции по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на В. Х. Ц. от[населено място], ж.к. Р. бл. 53 ет.1 ап.1 срещу Е. В. Е. клон Търговище с правоприемник Е.ОН Б. П. Е. със седалище и адрес на управление[населено място], ул. О., № 13А, представлявано от Б. Д. и Щ. М. като членове на Управителния съвет за признаване за незаконно уволнението му със заповед № 147/6.VІІ.2004 г., за възстановяване на заеманата длъжност “ел.монтьор по електромери шифър 7242” и за обезщетение по чл. 225 от КТ, като неоснователни, както и в частта, с която са присъдени разноски по делото и държавна такса и възнаграждение на вещо лице. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: