Р Е Ш Е Н И Е № 464 гр. София, 26 ноември 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1323 по описа за 2014 г Производството е образувано по искане на осъдения Т. Е. Т., депозирано на 17.07.14 г, за възобновяване на ВНОХД № 1101/14 по описа на Окръжен съд, Стара Загора, по което е постановено решение № 105 от 1.07.14 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Казанлък, № 44 от 17.03.14, по НОХД № 151/14. С първоинстанционната присъда подсъдимият Т. Е. Т. е признат за виновен в това, че на 12.02.2013 г в [населено място], е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 1 855 лв, от владението на И. Ц. И. и П. Д. Иванова, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 194, ал. 1 вр. чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъден на четири години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор. На основание чл. 25 НК, са групирани наказанията, наложени по НОХД № 151/14 по описа на Районен съд, Казанлък, по НОХД № 1867/13 по описа на Шуменски районен съд, и по НОХД № 72/14 по описа на Районен съд, Казанлък, като е определено за изтърпяване едно най-тежко общо наказание, а именно: четири години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, със зачитане на изтърпяното наказание по групираните присъди и приспадане на времето, през което е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража”. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на пострадалите обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1 855 лв. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Твърди се, че председателят на първоинстанционния състав е проявил предубеденост, че служебният защитник не е изпълнил задълженията си в процеса, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо / то не е съобразено със смекчаващите обстоятелства: депозираното самопризнание и проявеното критично отношение към извършеното /. Иска се да бъде отменен въззивният акт, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, респективно, да бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият не участва лично в настоящето производство. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, при спазване на законоустановения шестмесечен срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. Въззивният акт не страда от релевираните пороци. ВКС намери, че оплакването на молителя за предубеденост на председателя на състава на първоинстанционния съд е неоснователно. Осъденият голословно твърди, че спрямо него е проявена предубеденост, за каквато по делото няма данни. Неоснователно е и оплакването, касаещо участието на служебен защитник в процеса. Първата инстанция е назначила служебен защитник, който е изпълнил в пълен обем задълженията си. Въззивният съд е назначил друг служебен защитник поради наличие на хипотезата на чл. 98, ал. 2 НПК. Така определеният защитник също е провел цялостна защита на молителя, поради което не може да бъде споделен довода, че правото на защита на осъдения е било накърнено. Молителят е признат за виновен за извършване на кражба по основния състав, а предвид на това, че сред признатите факти фигурира и такъв, че проникването в жилището е осъществено чрез повреждане на патрона на секретната брава на входната врата, правилно това обстоятелство е отчетено като отегчаващо наказателната отговорност. Липсата на допуснати съществени процесуални нарушения препятства възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание. Като отегчаващи обстоятелства са отчетени: завишената степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от начина на проникване в жилището, и сравнително високия размер на предмета на престъпление, и високата степен на обществена опасност на дееца, който е с отрицателни характеристични данни и е осъждан многократно. В същото време, предвид съдебното минало на молителя, е видно, че изтърпените от него наказания „лишаване от свобода” не са довели до необходимия поправителен и превъзпитателен ефект. По делото няма данни молителят да е проявил критичност към деянието си, а що се отнася до самопризнанието, то е процесуална предпоставка за провеждане на процедурата по Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, тоест, не представлява и смекчаващо отговорността обстоятелство / на досъдебното производство молителят се е ползвал от правото си да не дава обяснения /. Наказанието по настоящето дело е определено при превес на отегчаващите обстоятелства, в размер на шест години „лишаване от свобода, с приложение на чл. 58 а, ал. 1 НК, при което е получено наказанието четири години „лишаване от свобода”. Верен е изводът, че това наказание ще изпълни целите по чл. 36 НК. Ето защо, настоящата инстанция намери, че липсва явна несправедливост на наказанието, поради което не може да бъде уважено искането на осъдения за смекчаване на наказателноправното му положение. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. Е. Т. за възобновяване на ВНОХД № 1101/14 по описа на Окръжен съд, Стара Загора, по което е постановено решение № 105 от 1.07.14 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Казанлък, № 44 от 17.03.14, по НОХД № 151/14. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: