Р Е Ш Е Н И Е № 262 София, 17.01.2014година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 2798/2013 година Производството е по чл.303 ал.1 т.1 пр.2 от ГПК. Образувано е по молба Д. И. В. за отмяна на основание чл.303, ал. 1, т.1, пр.2 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски градски съд, постановено на 17.02.2010 година по гр.д. № 5313/2009 година, с което след отмяна на решение от 24.02.2009 г. на СРС, гражданско отделение, 54 състав, постановено по гр.д. № 1696/2006 г., е прогласена на основание чл.42, б.”б” вр. с чл.25, ал.1 ЗН нищожността на саморъчно завещание от 04.11.193 г., с което Б. Ч. Р. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, пари, ценности и вземания, въобще всичко, което ще остане след неговата смърт на ответницата Д. И. В., отменени са на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ констативни нотариални актове № 20, том ІІІ, рег. № 7810, дело № 340/13.10.2005 г. и № 21, том ІІІ, рег. № 7812, дело № 341/13.10.2005 г., и двата на нотариус В. Г. с район на действие района на Софийски районен съд с рег. № 340 на Нотариалната камара като неверни и е осъдена Д. И. В. да заплати на Л. П. Р. сумата от 1 089,20 лв. разноски. Поддържаното от молителя основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК – искането за отмяна е основано на твърдението за узнаване на нови доказателства, за каквито са посочени - студентска книжка на Б. Ч. Р. от Х. [населено място] и служебна бележка от Сектор за извънболнична психиатрична помощ към катедрата по психиатрия от 04.11.1993г. Тези нови доказателства според молителя са от съществено значение за спора и поради това съставляват основание по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК. Според него представеното доказателство – студентска книжка е от естество да обоснове различен извод относно авторството на завещанието от приетия от съда в решението. От съществено значение е и второто доказателство, тъй като индикира определени намерения и подготовка за снабдяване с доказателства, засягащи темата за дееспособността на Б. Ч. Р.. Молителят поддържа и това, че тези доказателства не са й били известни по време на исковия процес, а са достигнали до нея месец преди подаване на настоящата молба. Ответницата по молбата за отмяна Л. П. Р. взема становище за недопустимост на молбата за отмяна поради просрочие - подаването й след изтичане на тримесечния преклузивен срок, който в процесната хипотеза започва да тече от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, алтернативно – за неоснователност на молбата. Настоящият състав на ВКС, първо отделение, гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 303 и сл. ГПК, намира: Молбата за отмяна е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Липсват категорични данни относно момента, в който молителят е могъл да се снабди с новите доказателства. Предвид твърдението на молителя, че датата, на която са му връчени новите доказателства, е след влизане в сила на решението / същото е влязло в сила на 24.01.2012г., когато е постановено определението на ВКС по гр.д. №866/2011г., с което не е допуснато касационното му обжалване/ и предвид липсата на категорични данни по делото за момента на узнаване от молителя на тези нови доказателства, следва да се приеме за подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Горното, наред с обстоятелството, че същата е заявена от надлежно конституирана страна в процеса, имаща правен интерес от предприетото процесуално действие, обосновават правен извод за процесуалната й допустимост. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 ГПК причини. В случая молителят излага твърдения, които следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК. Според тази норма заинтересованата страна може да иска отмяна, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна – тоест новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липсата на тези документи. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Никое от така визираните условия за прилагането на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК в случая не е налице. Съображенията за това са следните: В процесния случай , за да отмени първоинстанционното решение на СРС и вместо него да постанови друго, с което се уважава иска на Л. П. Р. срещу молителя, СГС е приел за установено, че саморъчното завещание е неистинско, неавтентично и нищожно на основание чл.42 б. Б вр. с чл. 25 ал.1 ЗН тъй като е безспорно установено в процеса, че не е написано ръкописно и не е подписано от наследодателя на ищцата Б. Р.. Обосновал е извода си след обстоен анализ на заключенията по единичната и тройните съдебно - почеркови експертизи. Във връзка с назначените експертизи на страните с оглед данните по делото е предоставяна нееднократно възможност да представят сравнителен материал за изпълнение на задачата. При проявена добра грижа по водене на делото молителката е имала възможност да се снабди с тези доказателства и да ги представи като сравнителен образец още по време на исковия процес, но не е сторила това. Следва да се има предвид, че самата тя не твърди, да е узнала за тях след влизане в сила на решението. В молбата си посочва, че е знаела, че той е бил студент и е предполагала, че има документи за образованието си, но е намерила само дипломи. Освен това от данните по делото се обосновава извод, че същата е поддържала връзка с близките на Б. – семейството на И. Р., който й е предоставил доказателствата, приложени с молбата за отмяна. Изложеното обосновава извод, че тези доказателства нямат характер на нови писмени доказателства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК. Те не са нито новооткрити, нито новосъздадени, а не представянето им по делото се дължи единствено на процесуалното бездействие на молителя и на не полагането от последния на дължимата грижа за добро водене на процеса. На следващо място представените от молителя доказателства нямат характеристиката на доказателства с пряко, при това съществено доказателствено значение за спора. Нормата на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК предпоставя единствено въз основа на новото писмено доказателство, в установяване на релевантния за спора факт, да би се формирал противен на изведения от съда извод. В случая и това условие не е налице, доколкото служебната бележка не съдържа ръкописен текст, изписан от Б. Р., а няма и доказателства студентската книжка да е попълнена лично от него. Същевременно дори и да съдържа текст, изписан лично от последния, това доказателство не е от естество пряко да обоснове извод за авторството на завещанието. Не на последно място служебната бележка е без значение за спора, тъй като решаващите изводи на съда не са свързани с въпроса за дееспособността на завещателя, а и не е от естество да обоснове пряко извод за наличието ли не на такава. Въз основа на горното не се установява наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Съобразно изхода разноски за молителя не се следват, но същия следва да заплати сторените такива от ответната страна, които са в размер 1400лв. В тази връзка съдът намира направеното от молителя възражение за прекомерност за неоснователно. Страните разполагат със свободата да договарят с пълномощника си адвокатски хонорар в различни от предвидените с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай обемът на осъществената от пълномощника на ответника по молбата за отмяна защита е изготвяне на отговор по последната и процесуално представителство в открито съдебно заседание. Определеното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в установения по делото и посочен по-горе размер не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и възражението за намаляването му е неоснователно. Това възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на производството, както и на усилията на защитата при упражняване на процесуалните права , в частност изготвянето на отговор по молбата и представителство в съдебно заседание, и не е договорено в нарушение на чл. 9 от Наредба № 1, издадена въз основа на законова делегация по чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. И. В. за отмяна на основание чл.303, ал. 1, т.1, пр.2 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски градски съд, постановено на 17.02.2010 година по гр.д. № 5313/2009 година. ОСЪЖДА Д. И. В. да заплати на Л. П. Р. сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1400лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: