3 Р Е Ш Е Н И Е № 443 София, 29.12.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение, в съдебно заседание на осми декември две хиляди и единадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Росица Иванова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1464/2011 година. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Й. Н. М., с която се иска отмяна на решение № 105 от 12. 05. 2011 г. по гр. д. № 184/2011 г. на Сливенския окръжен съд и потвърденото с него решение № 804 от 8. 03. 2011 г. по гр. д. № 2274/2010 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Й. Н. М. против Б. Х. М. и С. Л. М. иск по чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД, за отмяна на дарението, извършено на 21. 02. 2007 г., от Й. Н. М. в полза на сина й Л. С. М., с нотариален акт № 160/2007 г. по описа на нотариус Д. Н.. Към молбата са представени писмени доказателства, с твърдение, че същите установяват обстоятелства от съществено значение по делото – предоставяне на издръжка от надарения Л. М. до смъртта му, настъпила на 30. 01. 2010 г. Твърди се, че молителката се е снабдила с тези писмени доказателства на 24. 06. 2011 г., когато получила същите по пощата, а самите документи й били изпратени от Ц. Д. Т., с която синът й живеел на съпружески начала. Иска се отмяна на решенията и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ответниците по молбата Б. Х. М. и С. Л. М. изразяват становище за неоснователност на същата и неуважаването й. Претендират и деловодни разноски. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната да не е била в състояние да се снабди. Става въпрос за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се установява след влизане на решението в сила и която се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, а не се дължи на небрежност на страната или на процесуално нарушение на съда. Новите факти и доказателства следва да касаят спора, разрешен с влязлото в сила решение, и да са от съществено значение за същия. В случая исковото производство е било образувано по предявен от Й. Н. М. против Б. Х. М. и С. Л. М. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, за отмяна на дарение на 4/6 идеални части от недвижим имот – апартамент, извършено от ищцата в полза на сина й С. М., починал и наследен от съпругата си Б. М. и сина си С. М. /ответници по иска/. Ищцата е поддържала, че след като е изпаднала в нужда от издръжка и е поискала такава от сина си, последният й е предоставя`л непрекъснато ежемесечна издръжка до смъртта си, настъпила на 30. 01. 2000 г. След смъртта му е бил наследен от съпругата си Б. М., с която били във фактическа раздяла от 2002 г., и от сина си С. М., които отказали предоставянето на средства за издръжка на ищцата. Искала е отмяна на направеното в полза на Л. М. дарение. Искът е отхвърлен от районния съд, което решение е потвърдено от въззивната инстанция, с мотиви, че не е установено ищцата да е изпаднала в нужда и да е поискала издръжка от надарения преди смъртта му, нито е установено да е искала издръжка от законните наследници на надарения и последните да са отказали предоставянето на такава, както и че водените с последните разговори били свързани единствено с желанието на ищцата ответниците да й прехвърлят придобитите по наследство идеални части от процесния апартамент. Прието е, също, че при договора за дарение задължението за предоставяне издръжка на дарителя е морално и същото се преобразува в правно само ако след сключване на договора дарителят изпадне в нужда и поиска от надарения да му дава издръжка, както и че моралното задължение за издръжка не се наследява, а се наследява само преобразуваното в правно преди смъртта на надарения задължение за издръжка. Като писмени доказателства към молбата за отмяна са приложени документи за направени в периода от 19. 01. 2007 г. /преди сключване договора за дарение/ до 30. 08. 2009 г., от Ц. Т. Д. /жената, за която се е твърди, че е живяла с надарения на съпружески начала/ и Л. С. М. до ищцата Й. Н. парични преводи на суми в размери от по 100, 200, 280, 300, 400, 500 и 650 евро. Посочените писмени доказателства са неотносими към спора. Това е така, тъй като същите установяват единствено преводи на парични средства от починалия син на ищцата и от жена, за която се твърди, че е живяла с него на съпружески начала, в полза на ищцата, но по никакъв начин не установяват предоставянето на парични средства да е извършвано заради изпадане в нужда на дарителката и поискване на издръжка от последната, нито установяват нуждата от издръжка на ищцата след смъртта на надарения и поискване на такава и от наследниците му по закон. На следващо място, молителката е могла да се снабди с представените с молбата за отмяна писмени доказателства още при водене на делото пред районния съд и пред въззивната инстанция. Не е налице обективна невъзможност за своевременно снабдяване с тези документи, доколкото същите установяват преводи на парични средства в полза на ищцата, за извършването на които последната е знаела и които обстоятелства е била в състояние да установи с писмени доказателства своевременно. Тоест, дори да се приеме, че в делото е решено при непълнота на фактическия или доказателствения материал, то тази непълнота се дължи не на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, а на небрежност на страната и същата не представлява основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. При този изход на делото молителката ще следва да бъде осъдена да плати на ответниците направените в производството по чл. 303 и сл. ГПК деловодни разноски, възлизащи на 150 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на молбата и за процесуално представителство на ответниците. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. Н. М. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 105 от 12. 05. 2011 г. по гр. д. № 184/2011 г. на Сливенския окръжен съд и потвърденото с него решение № 804 от 8. 03. 2011 г. по гр. д. № 2274/2010 г. на Сливенския районен съд. ОСЪЖДА Й. Н. М. да заплати на Б. Х. М. и С. Л. М. сумата 150 лв. деловодни разноски за настоящото производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: