Ключови фрази
Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * неоснователност на касационна жалба * съставомерност на деяние

Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
град София, 08 май 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА
МАЯ ЦОНЕВА

при участието на секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдия Харалампиев касационно дело № 318 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:


Касационното производство е образувано по жалба на адв. П. В. от САК – упълномощен защитник на подсъдимия Д. Г. Д., срещу присъда № 6 от 16.01.2018 г. по внохд № 5676/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Нарушението на материалния закон е изведено от липсата на пряк умисъл у страна на подсъдимия за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, изводимо от оказаното му съдействие на полицейските служители при извършената проверка за установяване употребата на алкохол и наркотични вещества; дадените доброволно проби и липсата на установено време на употреба на наркотичните вещества. Според защитата, откритите наркотични вещества в кръвта на подсъдимия Д. са вследствие на употребеното от него лекарство – ривотрил, който факт изключва вината му.
Иска се оправдаване на подсъдимия Д. Д..
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подсъдимият Д. Д. се явява лично. Представлява се от упълномощен защитник - адв. П. В. от САК, който поддържа касационната жалба и допълнението към същата.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила присъдата на Софийски градски съд.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното:

С присъда от 03.10.2017 г. по нохд № 10174/2017 г. по описа на Софийски районен съд, подсъдимият Д. Г. Д. е признат за невиновен в това, че на 17.02.2017г., около 22:40 ч. в [населено място], на [улица], срещу № 124Б, с посока на движение от [улица]към [улица], управлявал МПС, марка „Мерцедес“, модел // с рег. Табела /номер/, след употреба на наркотични вещества – метадон, включен в Списък 2 – „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Приложение №2 към чл. 3, т. 2 от Наредбата за реда и квалификацията на растенията и веществата като наркотични, в сила от 10.11.2011г., издадена въз основа на чл. 3 от ЗКНВП и клоназепам, включен в Списък 3 – „Рискови вещества“ от Приложение №3 към чл. 3, т.3 от Наредбата за реда и квалификацията на растенията и веществата като наркотични, в сила от 10.11.2011г., издадена въз основа на чл. 3 от ЗКНВП, установено по надлежния ред, след извършена съдебно – химическа /токсилогична/ експертиза № И – 2718/23.03.2017г. на ВМА – София – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
С присъда №6/16.01.2018г. по внохд № 5676/2017г. по описа на Софийски градск съд, първоинстанционната присъда е отменена и подсъдимият Д. Г. Д. е признат за виновен в това, че на 17.02.2017г., около 22:40 ч. в [населено място], на [улица], срещу № 124Б, с посока на движение от [улица]към [улица], управлявал МПС, марка „Мерцедес“, модел // с рег. Табела /номер/ след употреба на наркотични вещества – метадон, включен в Списък 2 – „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Приложение №2 към чл. 3, т. 2 от Наредбата за реда и квалификацията на растенията и веществата като наркотични, в сила от 10.11.2011г., издадена въз основа на чл. 3 от ЗКНВП и клоназепам, включен в Списък 3 – „Рискови вещества“ от Приложение №3 към чл. 3, т.3 от Наредбата за реда и квалификацията на растенията и веществата като наркотични, в сила от 10.11.2011г., издадена въз основа на чл. 3 от ЗКНВП, установено по надлежния ред, след извършена съдебно – химическа /токсилогична/ експертиза № И – 2718/23.03.2017г. на ВМА – София – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
На подсъдимия е наложено наказание 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“ и наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Касационната жалба е неоснователна.

Софийски градски съд е възприел изцяло приетите от първата инстанция факти, но е направил извод за осъществено от субективна страна, извършеното от подсъдимия Д. Д. престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Счел е, че за съставомерността на деянието е достатъчно деецът да управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, без да се изисква доказване на времето на употреба на наркотичното вещество, като законът не въвежда нито количествен критерий, нито изискване водачът да е повлиян в определена степен. За да достигне до този правен извод, въззивният съд е направил собствен анализ и преценка на надлежно събрания доказателствен материал, като нито е игнорирал част от доказателствата, нито е ценил други превратно. От показанията на полицейските служители св. Д. К. и св. Ю. Т. безспорно се установява, че на 17.02.2017г., в [населено място], подсъдимият е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел // с рег. Табела /номер/. Разпитаните двама свидетели излагат данни относно изпробването на подсъдимия за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Drug check 5000” и положителния резултат за опиати. Правилно въззивният съд се е позовал и на възприятията на полицейските служители за неадекватното поведение на подсъдимия Д., възприемайки нестабилната му походка. В случая, приносът на тези свидетели към процеса на доказване се свежда до описание на лично възприетите от тях обстоятелства, свързани със съмнителната походка на подсъдимия, а не до споделяне на субективни оценки, както неправилно е заключил първоинстанционният съд.
Наличието на наркотични вещества във взетите проби от кръв и урина от подсъдимия се потвърждава и от заключението на назначената и изготвена съдебно – химическа (токсикологична) експертиза. Резултатът от изследването е категоричен – в кръвта на подсъдимия Д. се съдържа концентрация на метадон (включен в Списък 2 „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Приложение № 2 към чл. 3, т. 2 от Наредбата за реда и класификацията н арастенията и веществата като наркотични) и клоназепам (включен в Списък 3 – „Рискови вещества“ от Приложение № 3 към чл. 3, т. 3 от Наредбата за реда и класификацията на растенията и веществата като наркотични). В съдебно заседание пред първоинстанционния съд, вещото лице А., поддържайки експертното заключение е разяснил, че установената концентрация на метадон, независимо от времето на приемане, е фармакологично активна концентрация – оказваща въздействие и че едновременната употреба на метадон и клоназепам води до засилване на ефектите. Експертизата не е оспорена от страните и е приета от съда.
Въз основа на установените фактически положения от първоинстанционния съд, кредитирайки с доверие гласните доказателствени средства и заключението на съдебно – химическата (токсикологична) експертиза, въззивният съд законосъобразно е приел да е осъществен съставът на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК. Правният извод на съда за наличие на пряк умисъл у подсъдимия Д. за извършеното от него деяние е правилен, а възражението на касационния жалбоподател за липсата на вина е неоснователно. Впрочем тезата на защитата, че откритите наркотични вещества в кръвта на подсъдимия Д. са вследствие на употребено лекарство, който факт изключва наличието на вина у него се заражда едва пред настоящата инстанция, възпроизвеждайки незаконосъобразните мотивите на първоинстанционната оправдателна присъда. В хода на разглеждане на делото пред съдилищата по фактите и правото се е оспорвало авторството на подсъдимия, докато сега то е признато, отрича се единствено вината.
Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е от категорията на формалните, при което умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален (погрешно е прието от първоинстанционния съд обратното). За прекия умисъл е необходимо и достатъчно деецът да е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да е искал да го извърши. За съставомерността на деянието е достатъчно да се установи обективно употребата на наркотични вещества, от което се извежда и умисълът за осъществяване на престъплението. Законът не е въвел критерии за въздействието на наркотичните вещества върху водача на МПС и до каква степен това се е отразило на способността му да шофьора. Без правно значение и времето на употреба – непосредствено преди управлението на МПС или по – ранен момент. Поради това отдалечеността във времето на момента на употребата спрямо момента на управлението на МПС, не би могло да доведе до липса на съзнание у дееца за общественоопасния характер на своето деяние. Управлението на МПС след употребата на наркотични вещества или техните аналози винаги застрашава степента на обществена опасност на подобна проява, поради което тя е инкриминирана като престъпление. В тези случаи е ирелевантно дали водачът е поставил в реална опасност живота и здравето на останалите участници в движението, тъй като такава опасност е заложена в самото престъпление. Обектът на защита остава неизменен, независимо от времето на приемане на наркотични вещества, тяхното количество, качество и действие. В случая, подсъдимият е съзнавал забраната да се управлява МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози, но въпреки това съвсем съзнателно е управлявал лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел // с рег. Табела /номер/. Безспорно е установено, че в кръвта и урината на подсъдимия се съдържа не само клоназепам (ривотрил), което защитата твърди, че е прието от подсъдимия във формата на лекарствен продукт, но и метадон.
Предвид безспорно доказаната субективна страна на престъпленията по чл. 343б, ал. 3 от НК, произнасянето на въззивната инстанция по това обвинение се явява правилно и законосъобразно. Софийски градски съд не е допуснал претендираното от подсъдимия и защитата му нарушение на материалния закон, поради което осъдителната присъда следва да бъде оставена в сила.
Като взе предвид горните съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 6 от 16.01.2018 г. на Софийски градски съд, постановено по внохд № 5676/2017 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: