10 Р Е Ш Е Н И Е №6 С., 19.02.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 4009 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Г. М. чрез пълномощниците му адвокат С. Д. и адвокат А. Д. против решение № 238 от 7.02.2013 г., постановено по гр.д. № 1573 по описа за 2011 г. на Софийски апелативен съд за отхвърляне на предявения от З. Г. М. против [фирма], [населено място] ревандикационен иск по отношение на 29/1000 ид.ч. от дворно място с площ от 10298 кв.м., съставляващо имот с пл. № 2332, кв.166 по регулационния план на [населено място] от 1955 г., а по плана от 1978 г. - имот № 4241 от кв.206, попадащ в границите на ПИ с идентификатор 65231.913.302 с площ от 53047 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], като решението е постановено при участието на трето лице помагач „Супер Б. пропърти фонд” А.. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон по отношение на извода, че не са налице всички реституционни предпоставки по ЗВСОНИ и за допуснато съществено процесуално нарушение при обсъждане на доказателствата.. [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски, а привлеченото от него трето лице-помагач „Супер Б. пропърти фонд” А. не изразява становище в настоящото производство. С определение № 311 от 7.10.2013 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречието му с Тълкувателно решение № 1/17.05.1995 г. по т.д. № 3/1995 г. на ОСГК на ВС, т.1 по въпроса „съществува ли реално до размерите, в които е отчужден по З. имот, когато предназначението му е променено в резултат на извършеното след одържавяването комплексно застрояване, включително пристрояване и надстрояване на сгради, съществували към момента на отчуждаването, цялостно изградена инфраструктура с подземни и надземни комуникации и функционалното свързване на всички сгради с производството на предприятието, което е стопанисвало и управлявало имота?”. Въпросът е относим към изводите на съда в съдебното решение, постановено по предявен от З. Г. М. ревандикационен иск, основан на твърдения за възстановено право на собственост по чл.3, ал.2 ЗВСОНИ, като ответникът [фирма], [населено място] е оспорил легитимацията на ищеца на възстановен собственик, както и реалното съществуване на национализирания по З. имот; позовал се е на § 6 ПЗР З., евентуално на придобивна давност, присъединявайки владението на праводателя си „Супер Б. пропърти фонд” А.. Софийски апелативен съд е приел, че ищецът е установил, че е наследник на акционери на А. „Бъдещност”, от което имота е национализиран по З. с представения Списък на акционерите на бившето акционерно търговско индустриално дружество „Бъдещност”, които следва да получат облигации съгласно § 62 от ПП на Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия /З./, удостоверения за наследници и декларация за идентичност на имена. Счетено е, че е без значение, че ищецът е само един от двамата наследници, тъй като предявяването на ревандикацинния иск е действие по управление на общия имот, който ползва всички съсобственици, и е допустимо един от тях да иска ревандикация на общото имущество. По повод възражението, че представените доказателства не установяват, че именно имота, който е бил собственост на акционерното дружество и който е национализиран, е част от имота на ответното дружество и че съществува реално във вида, в който е отчужден, т.е. не е променян във времето, е прието следното: представените актове за държавна собственост установяват какво е било отчуждено от акционерното дружество - № 215/13.06.1949 г. е за място, находящо се в [населено място], „Н. града”, с площ от 10 298 кв.м.; № 216/13.06.1949 г. е за фабрично помещение, служещо за перачна, перална и сушилна, с площ от 718.62 кв.м., масивна сграда, на два етажа; № 217/13.06.1949 г. е за масивна сграда /жилищна/, на един етаж, с площ от 254.64 кв.м.; № 219/13.06.1949 г. е за масивна едноетажна сграда, служеща за склад, с площ от 216 кв.м.; № 221/13.06.1949 г. е за фабрична сграда, железобетоннна, на един етаж, с площ от 289.80 кв.м., като във всички актове посоченото основание за одържавяването е З., с бивш собственик - А. ”Бъдещност.”, предоставено за ползване на Д. ”С. комуна”, както и че сградите са построени в двора на предприятието. С акт № 210/01.10.1968 г. на основание З. и като построени със средства на държавата като държавна собственост са вписани, находящи се в кв.206, парцел пл.№ 3393 имоти – сгради и дворни места на ДСП”Р.”, като сградите са описани на обратната страна и дворно място от 52 000 кв.м., като в графата по-рано съставени актове са упоменати актове №№ 215, 217,219 и 221. С акт № 1940 от 18.06.1973 г. на основание: стар общински имот и новопостроени сгради от ДСП”Р.” с държавни средства, на държавен терен, като държавен е вписан парцел ІІ, кв.205 по плана на [населено място] от 1964 г., а по плана от 1978 г., представляващ парцел ІІ в кв.206, целият от 52 000 кв.м., отреден за „Месокомбинат Р.”, като към 1964 г. са отразени административна сграда, три броя промишлени сгради и котелно помещение, а на гърба на акта са вписани сгради, съществуващи към 14.04.1988 г., конкретно описани в 17 пункта, като годините на построяване са в периода от 1959 г. до 1984 г. Със Заповед № 287/20.05.1993 г., изменена със Заповед № 13/98 г. на Кмета на С., на осн. чл.1, ал.1 ЗВСОНИ, е наредено възстановяване собствеността на А.”Бъдещност”, върху недвижим имот, находящ се в [населено място], кв.166, пл.№ 2332, състоящ се от 8 394 кв.м., заедно с построените върху него две фабрични помещения по на един етаж, с площ от 289.80 кв.м., съответно – 718.62 кв.м. и две едноетажни масивни сгради от 216 кв.м. и 254.64 кв.м. и отписване от актовите книги за държавни имоти актове №№ 221, 219, 217, 216 и 215, всички от 13.06.1949 г., и предаване владението на имота от Месокомбинат Р. клон С. на бившите собственици. От неоспореното заключение на СТЕ, прието в първоинстанционното производство е счетено за установено, че по описа към нарочния баланс дружество „Бъдещност” притежава: т.І – непокрити имоти: фабриката има застроено и незастроено пространство от 10 298 кв.м.; т.ІІ покрити имоти: главна постройка за фабрика, двуетажна със ЗП от 720 кв.м.; помещение за бояджийница, парен котел и апаратура с площ от 227 кв.м.; помещение за ковачница, кухня, стол и клуб на работниците с площ от 153 кв.м.; помещение за пазач – стара постройка с площ от 25 кв.м.; ел. централа с площ от 196 кв.м.; резервоар за централата; помещение за склад с площ от 28 кв.м.; масивна постройка за тъкачница, пристроена към централата с площ от 192 кв.м.; навес, свинарник, водопровод; склад за дървени стърготини с площ от 40 кв.м. По плана от 1916 г. имотът е УПИ 2539 в кв.278, с урегулирана площ от 10298 кв.м. и гореописаните сгради. По плана от 1955-1964 г. /фабриката е национализирана 1948 г./ имотът е заснет като имот № 2338 с площ от 10 000 кв.м., като са построени нови сгради, част от старите са пристроявани. По план от 1978 г. имотът /земята и сградите/ не съществува самостоятелно, а попада в имот пл. № 3893 в кв. 206, с обща площ от 52 151 кв.м., който по сега действащата кадастрална карта е имот № 65231.913.302, с площ от 53 047 кв.м. Заключението на СТЕ, приета във въззивното производство установява, че към влизане в сила на ЗВСОНИ – 25.02.1992 г. е действал регулационния план от 1978 г., по който процесният имот, съставляващ имота по контура А., попада в обсега на парцел ІІ- за ДСП ”Р..”, кв.206, като през територията на имота са преминавали множество комуникации: Канализации – Ф., Канал от стария ВЕЦ, преминаващ в закрит канал и открит канал със заустване в прилежащата река, П. канализация за отводняване на повърхностни води с оттоци, Водопровод, Ел.кабел, Вертикална планировка - бордюри, асфалт, тротоари и зелени площи. Според вещото лице при наличие на сгради, които са били функционално свързани с производството на предприятието ДСП”Р.”, а именно – месопреработване, изградената инфраструктура с подземни и надземни съоръжения, вертикалната планировка на прилежащата площадка, незастроената част от имота според експерта е имал несамостоятелен и обслужващ характер, с оглед данните, че към 25.02.1992 г. всички обекти са съществували. Разпитан в с.з. на 28.02.12 г. в.л. П. е пояснил, че всички сгради на предприятието „Р.” са били функционално свързани, което е логично за един такъв комбинат. Няма пълна идентичност между сградите, отразени в акта за държавна собственост от 1973 г. и актовете за завземане от 1949 г., има разлика в квадратурите, защото в този период сградите са пристроявани и надстроявани. Целият имот към 1992 г. отговаря само на едно от изискванията за парцел, това за квадратурата, но мястото няма излаз на улица, която да е регулационно утвърдена. При така приетите факти съдът е направил извод за липса на реституционната предпоставка към 1992 г. имотът да съществува реално във вида, в който е отчужден. Към влизане в сила на ЗВСОНИ одържавеният имот от около 10 дка е бил застроен, като част от обектите, тези тонирани в червено в комбинирания план /лист 123 от въззивното производство/ са построени от дружество „Бъдещност”, а останалите са построени с държавни средства след национализацията. Обстоятелството, че не е налице пълна идентичност между одържавеното и съществуващото към 1992 г. с оглед извършено пристрояване и надстрояване на национализираните сгради, е прието за ирелевантно за настъпване на реституционният ефект. За съществено е счетено обстоятелството, че след национализацията е осъществено такова комплексно застрояване с цялостно изградена инфраструктура с подземни и надземни комуникации, като всички съществуващи сгради и съоръжения са функционално свързани с производството на предприятието, при което предназначението му е променено до такава степен, че не може да се приеме, че към 1992 г. имотът е съществувал реално до размерите, в които е бил отчужден, в съответствие със смисъла на това понятие, разрешено с ТР №1/95 г.на ОСГК на ВС. Прието е, че възражението на ищеца за незаконност на допълнително направените съоръжения, освен че се прави за пръв път във въззивното производство, е и неотносимо към спора, тъй като законността на построеното е от значение в случаите, когато имотът е отнет без правно основание или е отчужден не по установения от закона ред, по аргумент от чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и чл.2, ал.6 от З., а процесният имот е одържавен по З. и реституцията настъпва при условията на чл.2 от ЗВСОНИ, в която хипотеза застрояването, независимо от неговата законност, е пречка за възстановяване на собствеността, освен ако от незастроената част не може да се обособи самостоятелен дворищнорегулационен парцел, по аргумент от чл.2, ал.5 от З. и тълкуването в т.2 на ТР №1/95г.на ОСГК на ВС, тъй като така отделената част ще отговаря на законното изискване имотът да съществува реално до размерите, в които е отчужден. Прието е, че е невъзможно обособяването в самостоятелен парцел на която й да незастроена част от одържавения имот, поради липса на излаз на улица, която да е регулационно утвърдена. Изводът на въззивният съд, че към 1992 г. имотът не съществува реално до размерите, в които е отчужден, тъй като е променено предназначението му чрез осъществено след национализацията комплексно застрояване с цялостно изградена инфраструктура с подземни и надземни комуникации, като всички съществуващи сгради и съоръжения са функционално свързани с производството на предприятието, което е стопанисвало имота, е направен в противоречие с указанията по приложение на материалния закон в Тълкувателно решение № 1/17.05.1995 г. по т.д. № 3/1995 г. на ОСГК на ВС, б.А, т.1. С посоченото тълкувателно решение е прието, че извършените промени в отчуждените имоти, свързани с функционалното им предназначение, са без правно значение за действието на реституцията, като ако при промяна във вида или предназначението на имота е било извършено пристрояване или надстрояване, в резултат на което той е увеличил размерите си, собствеността се възстановява само по отношение на тази част която е съществувала към момента на одържавяване, а останалата част в зависимост от положението й спрямо възстановената или се запазва в собственост на държавата, респективно на някое от другите лица по чл. 1, ал. 1 или чл. 2 ал. 2 ЗВСВОНИ, които стопанисват имота при влизане на закона в сила, или се присъединява към възстановената част по силата на правилото на чл. 97 ЗС. Следователно когато по някой от актовете по чл.2 ЗВСОНИ е одържавен застроен имот и след одържавяването е извършено допълнително строителство, включително и пристрояване или надстрояване на отчуждените сгради, то в зависимост от това дали пристроеното или надстроеното е самостоятелен обект или не, възстановяването на собствеността настъпва само върху сградите такива, каквито са съществували към момента на одържавяването или в състоянието в което са към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ. Във всички случаи обаче след като е одържавено застроено дворно място и одържавените сгради или част от тях продължават да съществуват към 25.02.1992 г. спрямо тях, както и спрямо одържавеното дворно място, в което са построени, настъпва реституционния ефект, като построените след одържавяването самостоятелни обекти остават държавна собственост или собственост на юридическите лица, в чийто капитал са били включени от държавата, заедно с правото на строеж върху реституирания терен. Функционалното свързване на одържавените и построените след одържавяването сгради с производствената дейност на предприятието, стопанисващо одържавения терен и сгради е неотносимо при приценка изискването имотът да съществува реално в размерите, в които е отчужден и не е пречка за възстановяване правото на собственост по ЗВСОНИ върху национализираните по З. сгради, които съществуват към момента на влизане в сила на реституционния закон, както и на одържавеното на същото основание дворно място, върху което са построени. В случая по делото е установено, че с актове № 215, 216, 217, 219 и 221, всички от 13.06.1949 г. са актувани като държавна собственост, одържавените по З. от А. ”Бъдещност” празно място от 10298 кв.м. и построените в него фабрична сграда от 718.62 кв.м. /предачна, пералня и сушилня/, масивна едноетажна сграда на 254.64 кв.м., масивна едноетажна сграда на 216 кв.м. /склад/ и железобетонна фабрична сграда на 289.90 кв.м., предоставени за стопанисване и управление на държавно текстилно предприятие „С. комуна”. Същият терен и сгради са отразени и в А. № 210/1.10.1968 г. /описващ предходните актове № 215, 217, 219 и 221/, като предоставени за стопанисване и управление на ДСП”Р.”. Със заповед № ЛС-01-287/28.05.1993 г. на кмета на [община], поправена със заповед № ЛС-01-13/14.01.1998 г. са деактувани дворно място от 8394 кв.м. и четирите сгради с обща застроена площ от 1479.06 кв.м. по посочените актове за държавна собственост – имот 2332 в кв.166. Към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ е действал регулационния план от 1978 г., по който имотът е попадал в парцел ІІ-За ДСП „Р.” с площ от 52151 кв.м., а след деактуването му е заснет с пл. № 4241, а останалата част от парцел ІІ – с пл. № 3893. Констатациите на изслушаните експертизи установяват идентичността на одържавения по З. от А. „Бъдещност” терен и сгради и деактуваните такива, като сградите са отразени с № 2, 3, 5 и 7 на приложената към исковата молба скица № ТС-С-1338/5.10.2004 г. на [община], отразяваща имот № 4241 и намиращите се в него /изцяло или частично/ 10 сгради.. Изводът дали имота съществува реално до размерите, в които е отчужден е правен и следва да бъде направен при обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, поради което експертните изводи в тази насока са без правно значение. Безспорно установено е, че след одържавяването е извършено строителство на нови сгради и благоустрояване на терена чрез надземни и подземни комуникации, за което са налице констатации в приетото от въззивния съд експертно заключение, както и в писмените доказателства, представени от ответинка в съдебно заседание на 5.06.2012 г. При извършеното строителство обаче са запазени четирите сгради, деактувани със заповед № ЛС-01-287/28.05.1993 г. на кмета на [община], като едната е била пристроена и надстроена. Съществуващите във вида, в който са одържавени сгради, както и разрушените след одържавяването, са описани в споразумителен протокол от 10.07.1997 г., подписан от управителя на [фирма], изявленията в който имат характер на признание за посочените факти. Описанието на сградите и начина им на ползване съответства и на отразеното в съставения на 18.06.1973 г. А. № 1949, описващ съществуващите към този момент сгради в парцел ІІ на Месокомбинат „Р.”, филиал „С.”, като отразените в споразумението са описани под № 1, 2, 3 и 5. Съпоставката между отразеното в актовете за държавна собственост, съставени през 1949 г., 1968 г. и 1973 г., както и констатациите в експертните заключения и изявленията в спорзумителния протокол от 10.07.1997 г., че описаните в А. № 216, 217, 219 и 221 от 1949 г. сгради, одържавени от А.„Бъдещност” са съществували към влизане в сила на ЗВСОНИ, обосновава извода, че същите, заедно с одържавения терен, върху който са построени са реституирани на акционерите в дружеството, от което са национализирани, респ. на техните наследници. Извършените благоустройствени мероприятия и промяната във функционалното им предназначение не са пречка за възстановяване правото на собственост при условията на чл.1 ЗВСОНИ, като застроените след национализацията сгради и съоръжения са останали със статут на суперфициарна собственост. Неоснователен е доводът на [фирма], [населено място], че след като предмет на спора по делото е само правото на собственост върху земята, но не и сградите, които са били построени, то възстановяване правото на собственост може да настъпи, ако има незастроена част от имота и ако тя може да се обособи в самостоятелен имот съобразни техническите правила за образуване на УПИ. Съгласно б.А, т.2 на ТР № 1/17.05.1995 г. на ОСГК на ВКС възможността за образуване на самостоятелен дворищнорегулационен парцел съобразно З. и нормативните актове по приложението му, като предпоставка за настъпване на реституция по ЗВСОНИ, се преценява в случаите на одържавен незастроен имот, който е частично застроен след одържавяването. Изискуемите от нормативен акт предпоставки за възстановяване правото на собственост се преценяват към момента на влизане в сила на съответния закон. След като отчуждаването е извършено по З., като е одържавено застроено дворно място, то наличието на предпоставките по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.2 ЗВСОНИ се преценява към влизане в сила на закона – 25.02.1992 г. Установено по делото е, че към този момент са съществували част от одържавените сгради, поради което спрямо тях и терена, в който са построени е настъпило възстановяване на правото на собственост. Неоснователно е позоваването от страна на ответното дружество на нормата на § 6 ПЗР ЗППДОбП /отм./, тъй като претендираното като възстановено право на собственост върху процесния терен и сгради е било изрично отразено в информационния меморандум в приватизационната процедура и процесния терен и сгради не са описани като собственост на приватизирания [фирма], [населено място]. Безспорно е установено, че възстановения имот, който след реституцията е нанесен в кадастралния и регулационен план от 1978 г. с пл. № 4241, не е бил отразен в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед РД-18-3/27.01.2005 г. и попада в поземлен имот с идентификатор 65231.913.302 с обща площ 56100 кв.м., както и че понастоящем всички сгради в него, освен трафопост, са съборени. С оглед извода за настъпил реституционен ефект следва да се разгледа направеното от ответното дружество възражение за придобивна давност. С договор за приватизационна продажба от 31.03.2005 г. [фирма], [населено място] е придобило 99 % от капитала на [фирма], [населено място]. С решение от 18.10.2005 г. по ф.д. № 3707/2005 г. на Варненски окръжен съд е регистрирано [фирма], [населено място], в което [фирма], [населено място] е апортирало ПИ 65231.913.302, заедно с всички изградени сгради и постройки в него и на 16.11.2005 г. е издаден констативен нотариален акт № 129, том ІІІА, рег. № 3477, дело № 495/2005 г. за правото на собственост на [фирма], [населено място]. След извършване на няколко прехвърлителни сделки поземленият имот и сградите в него са закупени от [фирма], [населено място] на 29.12.2006 г. с нотариален акт № 50, том ІVа, рег. 5134, дело № 601/2006 г. на нотариус рег. № 239. [фирма], [населено място] поддържа, че е придобило имота по давност при условията на чл.79, ал.1 ЗС, присъединявайки владението на своите праводатели, включително [фирма], [населено място], който никога не е предавал владението на реституираните собственици. Възражението е неоснователно. Със споразумителния протокол от 10.07.1997 г [фирма], [населено място] е признал правото на собственост на реституираните собственици – наследници на акционерите на Търговско индустриално дружество „Бъдещност” и следователно от този момент дружеството е упражнявало фактическата власт като държател. Завладяване на имота е демострирано едва с извършването на разпоредителното действие по апортирането му в [фирма], [населено място] през 2005 г. от който момент до предявяване на иска през 2009 г. не е изтекъл срокът по чл.79, ал.1 ЗС. При така установените факти и обусловените от тях правни изводи следва, че ищецът З. Г. М. се легитимира като един от съсобствениците на процесното дворно място, като един от наследниците на Г. И. М., притежаващ 19 броя от 1000-та акции, на които е бил разпределен капиталът на А.”Бъдещност”, от което е национализиран имотът по З., като правото на собственост е възстановено на основание ЗВСОНИ, считано от 25.02.1992 г. Ответното дружество не е придобило правото на собственост въз основа на договорът за покупко-продажба по нотариален акт № 50, том ІVа, рег. 5134, дело № 601/2006 г. на нотариус рег. № 239, тъй като е закупило дворното място, съответстващо на имот пл. № 4241 от кв.206 по плана на С. от 1978 г. от несобственик и не притежава противопоставими на ищеца права по отношение на имота, с изключение на правото на строеж върху построените след одържавяването сгради, по отношение на които не е настъпила реституция и които са останали с режим на суперфициарна собственост. В. решение, с което е отхвърлен ревандикационния иск се явява неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като при уважаване на ревандикацията следва да се изключи правото на строеж, притежавано от ответното дружество за сградите, изградени след одържавяването, а липсват данни за неговата индивидуализация, то делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, който да назначи съдебна експертиза за установяване обема на притежаваното от [фирма], [населено място] право на строеж, чрез посочване на местоположението в рамките на процесния имот, застроената площ и етажност на сгради 1, 4, 8, 9, 10 и 11, както и настоящата индивидуализация на процесния имот пл. № 4241 от кв.206 по плана на [населено място] от 1978 г. по кадастралната карта и подробния устройствен план на [населено място] с оглед изменението на плана за застрояване и регулация със заповед № 10-01-1136/1.10.2008 г. на кмета на [община], която индивидуализация следва да бъде отразена в акта на съда. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 238 от 7.02.2013 г., постановено по гр.д. № 1573 по описа за 2011 г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: