Р Е Ш Е Н И Е № 5 София, 12.02.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 22 януари две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 74/2018 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 371 от 09.07.2018 г.. по касационна жалба на Л. Т. Д. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 479 от 13.11.2017 г., постановени по гр. д. № 257/2017 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 72 от 23.05.2017 г. по гр. д. № 219/2016 г. на Девински районен съд. С последното е отхвърлен предявения от касаторката Л. Т. Д. против Ю. Ю. А. и [община] иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване, че към момента на одобряване на кадастралната карта и регистър на [населено място] през 2009 г. е допусната кадастрална грешка като неправилно част от имот с идентификатор ...., който е идентичен частично с УПИ.... в кв. .... по плана от 1980 г., а по плана от 1965 г. с УПИ ...., с площ от 23.5 кв. м. е заснета като част от имот с идентификатор ...., собствен на ответника по иска Ю. А.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 15, ал.3 ЗС, нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата и конкретно заключението на съдебно-техническата експертиза и за необоснованост на извода за вярната имотна граница. Ответникът по касация счита въззивното решение за правилно като краен резултат, поради което моли да се остави в сила, тъй като правото на ползване на притежателят на право на строеж върху държавна земя е върху целия имот, но в обема, в който се простират регулационните му граници. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса: при отстъпено право на строеж от държавата преди приемане на ал.3 на чл. 15 ЗС /ДВ бр. 87 от 08.11.1974 г./ притежава ли суперфициара и правото да ползва в пълен обем върху незастроената част от имота, за който то му е отстъпено право на строеж върху държавна земя, ако в разпоредба на закона това не е посочено, но е уредено между страните в сключения договор. С първоначалната редакции на чл. 15 ЗС / ДВ бр. 92/16.11.1951 г. и следващата / ДВ бр. 12 от 11.02.1958 г./ не е предвидено лицата, на които е учредено право на строеж да могат да използват и незастроената част от парцела, върху който им е отстъпено това ограничено вещно право. В този момент обаче е действал Указ № 115 от 1.04.1954 г. за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство / обн., Изв., бр. 28 от 6.04.1954 г., доп., бр. 55 от 9.07.1954 г., изм. и доп., бр. 31 от 16.04.1957 г., доп., бр. 46 от 7.06.1957 г., изм., бр. 71 от 3.09.1957 г., изм. и доп., бр. 66 от 18.08.1959 г., доп., бр. 51 от 24.06.1960 г., изм. и доп., бр. 81 от 7.10.1960 г., бр. 93 от 21.11.1961 г., доп., бр. 25 от 29.03.1963 г., изм. и доп., бр. 23 от 21.03.1967 г., изм., бр. 26 от 30.03.1973 г./ Според чл.1, ал.2 от същия, построените жилищни сгради в изпълнение на отстъпеното право на строеж върху държавна земя стават собственост на строителите, а те придобиват „и право на ползване върху отстъпената им държавна земя”. Така независимо дали тази норма е възпроизведена в договора за отстъпено право на строеж, или не, подзаконовият нормативен акт е породил действието си и притежателите на право на строеж, отстъпено на основание чл. 15 ЗС върху държавна земя са придобили и право на ползване върху незастроената част от парцела, върху който притежават суперфициарни права. С изменението на чл. 15 ЗС / ДВ бр. 87 от 08.11.1974 г./ е приета нова ал.3 към чл. 15 ЗС, в която изрично е предвидено, че правото на строеж включва ползването и на незастроената част от земята. Предвид действието на Указ № 115 от 1.04.1954 г., следва да се приеме, че и преди влизане в сила на чл. 15, ал.3 ЗС, лицата, на които е учредено право на строеж върху държавна земя имат и правото да ползват незастроената част от парцела независимо дали това е посочено в административния акт, с който е учредено това право. По касационната жалба: От фактическа страна по делото е установено следното: С решение на ГНС-Девин от 08.09.1968 г. на наследодателя на ищцата Н. Р. Д., починал на 21.08.1991 г. е отстъпено право на строеж върху държавен имот парцел .... в кв. .... по ЗРП на [населено място] от 1965 г., с площ от 500 кв. м., за построяване на жилищна сграда за задоволяване на жилищни нужди. В чл. 8 от договора е посочено, че суперфициара притежава и всички права на ползване върху мястото. Ответникът Ю. Ю. А. черпи права от договор за продажба срещу поето задължение за издръжка и гледане, оформен с н.а. № 131, т.VІ от 28.12.2007 г. с майка му Н. Б. Б. и баща му Ю. Р. А.. С договора му е прехвърлено право на собственост върху жилищна сграда, построена от родителите му на основание отстъпено в полза на майка му със заповед № 605 от 06.09.1978 г. и договор от 09.10.1978 г. право на строеж на жилищна сграда в урегулирано дворно място, държавна собственост, съставлявало парцел ...., в кв. .... по утвърдения регулационен план на [населено място] от 1965 г., с площ от 385 кв. м. Видно от скица № 1 към заключението на в.л. С. и от втората допълнителна експертиза, от имот .... /за който е отреден парцел ...., върху който е отстъпено право на строеж на наследодателя на ищцата/ към парцел .... /върху който е отстъпено право на строеж на праводателя на ответника/ се придават по регулация 13,5 кв.м., но тъй като и двата парцела са държавна собственост, не са уреждани сметки, произтичащи от регулация. Следващият регулационен план на [населено място] е одобрен 1980 г. Парцелът, върху който ищцата притежава право на строеж е ...., а парцела, върху който е отстъпено право на строеж на праводателя на ответника попада извън регулация. Парцелната граница на парцел .... е заснета по парцелната линия на парцел .... по плана от 1965 г., като е прието, че регулацията по плана от 1965 г. е приложена. Кадастралната карта на [населено място] е одобрена на 18.12.2009 г. Имотът, върху който ищцата има право на строеж и на ползване е с идентификатор ...., а върху който ответникът има права - ..... Имотната граница между двата минава по парцелната граница по плана от 1980 г. На место планът от 1080 г. е заснел стара ограда, която не съвпада с парцелната граница на парцел .... по плана от 1965 г. Девински районен съд е отхвърли иска като неоснователен. Този извод е обосновал с това, че за определяне на кадастралната основа следва да се ползват предвижданията на дворищно-регулационния план от 1980 г., тъй като тя следва да се счита приложена и тя дава вярна кадастрална основа за отразяване на имотните граници. Съдът се е позовал на пар.6 и пар.8 ЗУТ и е посочил, че ищцовата страна не доказва да притежава права върху по-голям обем от парцелните граници по плана от 1980 г. Въззивният Смолянски окръжен съд, след самостоятелен анализ на доказателствата е достъгнал до същия правен извод. Приел е, че с одобряването на ЗРП от 1980 г. имотът, за който е отстъпено право на строеж на наследодателя на ищцата, е променил параметрите си, поради което и правото на ползване на ищцата се разпростира само върху определените с този план граници, тъй като то има производен характер от правото на строеж. Допълнил е мотивите и с това, че правото на строеж е било учредено в полза на наследодателя й през 1968 г., при действието на чл. 15 ЗС в първоначалната му редакция, която не е предвиждала, че суперфициаря става носител и на правото на ползване за целия държавен имот, за който то му е учредено. Обжалваното съдебно решение е допустимо в частта, в която съдът се е произнесъл против ответника – физическо лице. Съдебната практика без противоречие приема, че суперфициарният собственик върху държавна или общинска земя има право да предяви иск за непълнота или грешка в кадастралната карта предвид това, че може да ползва цялото дворно место. / В този смисъл са Р № 16/18.03.2015г. по гр.д.№ 5579/2014г. ІІ гр.о. по чл. 290 ГПК, определение № 371/17.07.2015г. по ч. гр.д.№ 2922/015г. І гр.о./. Р № 16 от 18.03.2015 г. по гр.д.№ 5579/2014 г. ІІ гр.о., Р № 25/31.10.2018 г. по гр.д.№ 5014/2016 г. ІІ гр.о./ Обстоятелството, че съдът се е произнесъл в диспозитива на решението към минал момент – момента на влизане в сила на кадастралната карта, въпреки, че няма основание за това, не води до недопустимост на решението в конкретния случай. Предвид презумпцията за вярност на кадастралната карта, предвидена в чл. 2, ал.5 ЗКИР, изискването към нея да бъде подържана в актуално състояние / чл. 51 ЗКИР/, и променената дефиниция в съответствие с това на понятието „грешка” или „непълнота” в кадастралната карта в пар.1 т.16 ЗКИР, искът за собственост, основан на чл. 54, ал.2 ЗКИР / бивш чл. 53, ал.2/ следва да установява правото на собственост / а в конкретния случай правото на ползване/ към настоящия момент. Когато съдът се е съобразил с тези норми и е проследил правото на собственост до приключване на устните състезания, но в диспозитива формално се е произнесъл към минал момент, е налице очевидна фактическа грешка на решението, а не недопустимост на решението. Ако съдът е разгледал спора, ограничавайки се само до момента на влизане в сила на кадастралната карта в отклонение от цитираните норми, тогава е налице неправлилност на решението поради противоречие с материалния закон / в този смисъл виж Р № 121/22.10.2018 г. ІІ гр.о. на ВКС/ Настоящият случай не е такъв, тъй като съдът е разгледал правата на страните, проследявайки ги до настоящия момент, макар в диспозитива формално да се е произнесъл към момента на влизане в сила на кадастралната карта. Решението е недопустимо в частта, с която, съдът се е произнесъл по отношение на Общината. Искът за собственост, основан на грешка или непълнота не може да бъде предявен от суперфициара срещу собственика. В случая, с определение 19.10.2016 г. е конституирана [община], тъй като и двата съседни имота, върху които на праводателите на страните е отстъпено право на строеж са били държавна собственост, сега трансформирана в общинска. Правата на суперфициарният собственик са производни на тези на собственика на терена и той не може да има повече права от него, поради което няма правен интерес да предяви иска за собственост, основан на грешка или непълнота срещу собственика. Подобен иск не кореспондира на целта и характера на иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР – иск за собственост, който следва да разреши въпроса кой е собственик па погрешно заснетата площ. /определение № 684/23.10.2013г. по ч. гр.д.№ 3487/2013г. ІV гр.о. / Затова в частта, с която въззивната инстанция е потвърдила решението на РС и потвърденото решение на РС в частта им, с която съдилищата са се произнесли по иска срещу Община [населено място], решенията следва да се обезсилят като недопустими поради липса на правен интерес от предявяване на иск против този ответник. По отношение на ответника Ю. Ю. А. решението като краен резултат е допустимо и правилно. Съобразно даденият отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, вторият изложен мотив за отхвърляне на иска – че ищцата не притежава правото на ползване върху целия имот, защото правото на строеж й е прехвърлено преди влизане в сила на нормата на чл.15, ал.3 ЗС е неправилен. Съдът не е отчел правилно приложимия нормативен акт - Указ № 115 от 1954 г. за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално жилищно строителство. Не е съобразил и позоваването на него в титулната част на договора и клаузата на т. 8 от него, според която построените жилищни сгради върху държавни земи стават собственост на строителите, а той придобила всички права на ползване върху мястото. Въпреки това, решението е правилно като краен резултат по съображенията, изложени в първата част от мотивите на въззивната инстанция. Суперфициарните собственици върху държавна и общинска земя са обвързани от статута на парцела, върху който им е учредено право на строеж. Тяхното право на ползване е ограничено върху имота във вида, в който е по действащия план. Правилата за прилагане на регулацията се отнасят за собствениците, а носителите на ограничени вещни права са обвързани от пространствените предели на правото на собственост, защото ограничените вещни права произтичат от правото на собственост и не могат да имат друг пространствен обхват от очертанията на имота на собственика на същия имот - държавата, респективно сега от общината. На тях не се дължи уреждане на сметки при промяна на регулацията при действието на ЗПИНМ / отм/ и ЗТСУ/отм/, тъй като това право принадлежи само на собственика. Отделно от това, регулацията не може да бъде приложена и чрез завладяване на спорната площ предвид нормата на чл. 86 ЗС, запланяваща придобиване по давност на държавна собственост, а след изменението и действа мораториума, за придобиване по давност на имоти частна държавна собственост и имоти – частна общинска собственост, въведен с пар.1 ЗДЗС. В случая на праводателя на ищцата е учредено право на строеж върху парцел .... в парцелните му граници, а не в границите на имот пл. № .... Тъй като държавата е собственик и на двата съседни имота и на парцелите, отредени за тях по плана от 1965 г., не се дължи уреждане на сметки по регулация. Регулацията се счита приложена. Ищцата не се легитимира като притежател на правото на ползване върху площта от 13,5 кв.м. защото тя е била извън очертанията на парцела, върху който е учредено право на строеж на наследядотеля й и е извън парцелните граници на парцела, отреден за същия имот по плана от 1080 г. Планът от 1980 г. е заснел правилно имотната граница като съвпадаща с парцелната граница на парцел ...., а приетата кадастрална карта през 2009 г. в съответствие с правилото на пар.5, ал.1 ЗКИР е заснела имота на ищцата по парцелните граници, тъй като той е урегулиран, т.е. регулацията за него е приложена. Начинът по който на место се владеят имотите от страните в случая по настоящия иск е без значение предвид невъзможността да се придобиват по давност имоти частна държавна или частна общинска собственост и реални части от тях. По изложените съображения, решението следва да се обезсили в частта, с която е потвърдено решението на РС в частта, с която съдът се е произнесъл по отношение на Общината, както и потвърденото решение на РС в тази част и да се остави в сила в останалата част, с която иска е отхвърлен. Обстоятелството, че съдът се е произнесъл към момента на влизане в сила на кадастралната карта вместо към настоящия момент не е неправилност на решението. Съобразно резултата по делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация А. следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски в доказания с договора за правна помощ и посочени в списъка по чл. 80 ГПК деловодни разноски, изплатени в брой в размер на 600 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА като недопустими въззивно решение № 479 от 13.11.2017 г., постановени по гр. д. № 257/2017 г. Смолянски окръжен съд и потвърденото с него решение № 72 от 23.05.2017 г. по гр. д. № 219/2016 г. на Девински районен съд в частта, с която е разгледан по същество иск предявен от Л. Т. Д. по чл. 54, ал.2 ЗКИР против Община [населено място], че ищцата, като суперфициарен собственик на сграда в имот с идентификатор ...., собственост на Община [населено място], притежава 23,5 кв.м., заснети в очертанията на имот с идентификатор ...., собствен на община [населено място], върху който ответника по иска Ю. Ю. А. притежава право на строеж. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 479 от 13.11.2017 г., постановени по гр. д. № 257/2017 г. Смолянски окръжен съд в останалата му част. Осъжда Л. Т. Д. да заплати на Ю. Ю. А. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 600 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: