Р Е Ш Е Н И Е   № 131   София, 27.10.2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  първо търговско отделение в съдебно заседание на 22.10.  две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА           ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА     при участието на секретаря  СИЙКА ТОДОРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията)  Л.Илиева т.дело № 268 /2009  година Производството по делото е образувано по реда на чл.290-293 ГПК по повод подадена касационна жалба от “Т” А. гр. С. против решение №318 от 02.12.2008 год. по в.гр.д. №414/2008год. на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение №78 от 30.ІV.2008 год. по гр.д. №41/2007 год. на Л. окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против ЕТ”К” гр. Л. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата над 610 лв. до пълния предявен размер от 49 500 лв., представляваща претендираното от дружеството ищец обезщетение за ползване на част от собствения му магазин за нехранителни стоки. Тази част е била придобита от ответника ЕТ”К” гр. Л. по силата на сключен с А. за приватизация на 05.11.1998 год. приватизационен договор за закупуването й като обособена част по смисъла на чл.35 ЗППДОбП, отм. и преустроена в самостоятелно помещение, откогато е и владяно от него. Касаторът-ищец е претендирал обезщетение за периода от сключване на приватизационния договор- 05.11.1998 год. до опразването на магазина на 05.02.2007 год. Приватизационният договор е обявен за нищожен с решение №18 от 29.02.2004 год. по гр.д. №386/2003 год. Габровския окръжен съд, оставено в сила с решение №200 от 14.06.2005 год. по в.гр.д. №120/2005 год. на Великотърновския апелативен съд, оставено в сила с решение №786 от 03.10.2006 год. по т.д. №309/2006 год. на Върховния касационен съд, ІІ Т. О. С договор за наем от 14.01.2004 год. ответникът ЕТ”К” гр. Л. е отдал под наем процесното помещения на трето лице- Е. “Г” с наемна цена 150 лв. месечно. При една и съща безспорна фактическа обстановка и двете съдебни инстанции са приели, че с прогласяване нищожността на договора за приватизационна продажба на “Търговски обект-помещение” като обособена част на основание чл.35 ЗППДОбП, за ответника ЕТ”К” гр. Л. е възникнало задължението на основание чл.59 ЗЗД да заплати на собственика на имота- “Т”А. обезщетение в размер общо на 610 лв., представляващо получения от ответника месечен наем от третото лице за периода от 03.10.2006 год. до 05.02.2007 год., когато помещението е опразнено. За тази сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване иска, исковата претенция е уважена, като в тази си част първоинстанционното решение е влязло в сила. Касаторът “Т” А. гр. С. твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Навежда довода, че липсата на основание по смисъла на чл.59 ЗЗД е възникнала от дата на сключване на приватизационния договор на ответника- 05.11.1998 год., откогато той ползва имота, а не от момента, когато този договор с решение №786 от 03.10.2006 год. по т.д. №309/2006 год. на Върховния касационен съд, ІІ Т. О. окончателно, със сила на пресъдено нещо е обявен за нищожен П. , че обедняването на ищеца не може да се свързва с обогатяването на ответника, изразяващо се в получавания от него наем от трето лице. Твърди, че ответникът е недобросъвестен владелец, поради което дължи връщане на всичко получено от имота/ арг. от чл.73 ЗС във вр. с чл.59 ЗЗД/. Ответникът оспорва касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. С определение №347 от 09.06.2009 год. на ВКС, І Т. О. обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Като съществен материалноправен въпрос по смисъла на закона, преди обявяването на разпоредбата за противоконституционна с решение на Конституционния съд №4 от 2009 год. относно думата “съществен”, като такива са посочени въпросите:1/от кой момент възниква правото на собственика да търси обезщетение от държателя на вещта, дали от момента, откогато е започнал да държи вещта или от момента на установяване нищожността на основанието, на което я държи, и дали констатираната със съдебното решение нищожност на приватизационната сделка не заличава с обратна сила правото на държателя да ползва вещта, поради което дължи на собственика обезщетение изначало от момента на лишаването му от ползването на вещта;2/ базата, на която следва да се определи размерът на облагодетелстването на ответника чрез спестената от него евентуалната пазарната наемна цена за процесното помещение или чрез наема, който той е получил като граждански плод. Касационната жалба е частично основателна. С постановяване на решение №786 от 03.10.2006 год. по т.д. №309/2006 год. на Върховния касационен съд, ІІ Т. О. настъпва стабилитетът на съдебно прокламираната нищожност на приватизационната сделка, легитимираща ответника Е. “К” гр. Л. като собственик на процесния имот. С отпадане на придобивното му основание, той се е превърнал в негов държател, поради което дължи на собственика-касатор “Т” А. на основание чл.59 ЗЗД обезщетение за ползването му, но не на първоначална липса на основание, а на отпаднало основание. Правилна е застъпената съдебна практика в решение № 1* от 09.05.1996 год. по гр.д. №1678/1995 год. на ІV Г. О., че държателят дължи на собственика обезщетение за ползване на имота от момента на установяване нищожността на приватизационната сделка на отпаднало на основанието. Обявената по съдебен ред нищожност на сделката заличава с обратна сила правото на държателя да ползва вещта, поради което представлява изначална липса на основание, но да се задържи получената престация по приватизационния договор, докато търсеното от собственика обезщетение за ползването на имота без основание от ответника, се дължи на отпаднало основание. Правото на обезщетение на основание чл.59 ЗЗД и правото да се иска възстановяване на разменените престации по нищожен договор, са с различно правно основание, поради което съществуват паралелно. В случая връщането на собствеността се дължи на изначална липса на основание за придобиването й, но обезщетението за ползването на имота без основание- на отпаднало основание от момента на превръщането на собственика в държател, т.е от влизане в сила на решението за обявяване нищожността на приватизационната сделка в сила. По изложените дотук съображения, макар и съобразно други мотиви, правилно и двете съдебни инстанции са определили настъпването на изискуемостта на вземането с правно основание чл.59 ЗЗД, както и периода на дължимостта му. Претендираното от касатора-ищец обезщетение се дължи от датата на постановяване на решение №786 от 03.10.2006 год. по т.д. №309/2006 год. на Върховния касационен съд, ІІ Т. О., с което е оставено в сила решение №200 от 14.06.2005 год. по в.гр.д. №120/2005 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №18 от 29.02.2004 год. по гр.д. №386/2003 год. Габровския окръжен съд, с което е обявена нищожността на П. договор. До опразването на имота. Неоснователни са доводите на касатора за приложение на нормата на чл.73 ЗС, защото тя регламентира правоотношенията между собственика и владелеца на вещта, докато с обявяване на сделката за нищожна, ответникът става неин държател. Неоснователното му обогатяване, обаче, се изразява в облагодетелствуването му със спестения от него наем, който би плащал за ползване на имота през този период, а не както неправилно са приели и двете съдебни инстанции, с получения от него по нисък наем като граждански плод при преотдаването на трето лице. Обедняването на ищеца, собственик на имота, се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които той би получавал при отдаването под наем на имота и които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот. В случая обогатяването на държателя и обедняването на собственика са е една и съща сума, измерваща се с пазарния наем за процесния имот за четиримесечния период от 03.10.2006 год. до 05.02.2007 год. Предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД би бил основателен общо за средно месечната наемна цена през 2006-2007 година за процесия имот за посочения по-горе период. И тъй като съобразно заключението на комплексната експертиза от 04.10.2007 год., прието в производството пред Л. окръжен съд, дължимото обезщетение може да бъде определено в настоящето производство, не се налага връщането на делото на Великотърновския апелативен съд/арг. от чл.293, ал.3 ГПК/. Съобразно експертизата полезната площ на магазина е 144.42 лв. Средномесечният наем за 1 кв.м. за този период е възлизал на 5.33 лв., поради което дължимото обезщетение, представляващо обедняването на ищеца и неоснователното обогатяване на ответника ще възлиза на сумата 3 079.03 лв. И тъй като е присъдена на това основание сумата 610 лв., отхвърлителното решение ще следва да бъде отменено за разликата над нея до 3 079.03, а именно за сумата 2 469.03 лв., която ще следва да бъде присъдена допълнително ведно със законната лихва от предявяване на иска. В останалата отхвърлителна част обжалваното решение ще следва да бъде оставено в сила. Съобразно уважената част на иска присъдените в полза на ответника разноски ще следва да бъдат намалени със сумата 547 лв., изчислена по компенсация съобразно отхвърлената част на иска, за която обжалваното решение е оставено в сила. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд   Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение №318 от 02.12.2008 год. по в.гр.д. №414/2008год. на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение №78 от 30.ІV.2008 год. по гр.д. №41/2007 год. на Л. окръжен съд, в частта, с което е отхвърлен предявеният от “Т”А. гр. С. против ЕТ”К” гр. Л. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата над 610 лв. до 3079 лв., както и в частта, с която “Т“А. е осъдено да заплати на ЕТ”К” гр. Л. разноски по делото за сумата над 2 511 лв., вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЕТ”К” гр. Л. да заплати на основание чл.59 ЗЗД на “Т” А. гр. С. още сумата 2 469.03 /две хиляди четиристотин шестдесет лв./, представляваща разликата между присъдената сума от 610 лв. и дължимата такава от 3 079.03 лв., представляваща обезщетение за ползването без основание на търговски обект “М”, находящ се в гр. Л., бул.”България №86, ведно със законната лихва начиная от 11.01.2007 год. до окончателното й изплащане. НАМАЛЯВА дължимите разноски от “Т” А. на ЕТ”К” гр. Л. от 2 662 лв. на сумата 2 115 лв.. ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното решение в останалата част.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: