5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 290 [населено място], 01.09.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 1303 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Д. А., действащ със съгласието на своя баща Д. В. А., срещу определение № 110/18.02.2020 г. по в. ч. т. д. № 41/2020 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено определение № 4037/11.11.2019 г. на Окръжен съд Варна по т. д. № 1766/2019 г., с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на разследването на престъпни обстоятелства, удостоверени в протокол за ПТП № 405/25.02.2018 г. с пострадало лице, водено по ЗМ № 86/2019 г. по описа на ОД МВР – Варна. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като при постановяването му въззивният съд не е съобразил, че в рамките на извършваната от МВР проверка няма привлечено лице в качеството му на обвиняем. Жалбоподателят претендира отмяна на атакуваното определение. Като релевантен за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи следния въпрос, а именно : 1. „Налице ли са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице, при наличие на досъдебно производство без да е привлечено лице като обвиняем?“ Излага твърдения, че поставеният в изложението въпрос е значим за решаващите изводи на въззивния съд, като той е решен в противоречие с практика на Върховния касационен съд – определение № 616/21.07.2014 г. по ч. т. д. № 1732/2014 г. на I ТО. Ответникът по частната касационна жалба ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ АД не ангажира отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното : Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното определение на Апелативен съд Варна е потвърдено определение на Окръжен съд Варна, с което производството по предявените от И. Д. А., действащ със съгласието на своя баща Д. В. А., срещу ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ АД искове с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховане /КЗ/ е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния относно наличието на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи резултатът по спора между ищеца, в качеството му на увредено от ПТП лице, и застрахователя на делинквента. В определението е посочено, че с исковата молба са изложени твърдения за виновно и противоправно поведение на лицето П. Н. П., довело до претърпените от ищеца средни телесни повреди, поради което е изведено, че фактическият състав, обуславящ отговорността на ответника, включва установяване вредата да е настъпила в резултат на престъпление, което от своя страна следва да бъде установено в рамките на наказателно разследване. С оглед предвиденото в чл. 300 ГПК и отсъствието на обстоятелства, които да задължават гражданския съд самостоятелно да установява наличието на престъпление, въззивната инстанция е потвърдила изводите на Окръжен съд Варна, че приложение следва да намери чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. В определението е цитирана съдебна практика на ВКС, обективирана в определение по гр. д. № 175/2011 г. на IV ГО, определение по ч. т. д. № 1307/2016 г. на I ТО, по ч. гр. д. № 504/2011 г. на I ГО, определение № 476/12.07.2019 г. по ч. т. д. № 1443/2019 г. Обжалваният акт е подписан с особено мнение от докладчика, който е счел, че предвид липсата на привлечен обвиняем по образуваното ДП № 86/2018 г. на ОД на МВР - Варна, не може да се направи извод за тъждество между деянието, предмет на наказателното производство, и деянието, предмет на доказване в исковия процес. Налице са предпоставките за допускане на атакуваното въззивно определение до касационно обжалване. С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая формулираният от касатора въпрос кореспондира с произнасянето на Апелативен съд Варна, поради което същият попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се прецени и като удовлетворен допълнителният селективен критерий за достъп до касация, формулиран в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – атакуваното определение да е постановено в отклонение от създадена задължителна практика на ВКС – в случая определение № 616/21.07.2014 г. по ч. т. д. № 1732/2014 г. на I ТО. В същото касационната инстанция е извела разрешението, че спиране на производството по гражданско дело може да се допусне само при тъждество на делинкветна, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателно производство. В соченото определение, както и в цитираните от въззивната инстанция в обжалвания акт, както и в редица други съдебни актове на ВКС, известни служебно на състава /решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV ГО, определение № 566/2013 г. по ч. гр. д. № 5301/2013 г. на IV ГО, определение № 7165/2013 г. на IV ГО, определение 44/2010 г. по ч. гр. д. № 15/2010 г. на II ГО, определение № 378/2010 г. по ч. т. д. № 383/2010 г. на II ТО, определение № 274/2011 г. по ч. гр. д. № 270/2011 г. на ГО, определение № 96/2016 г. по ч. гр. д. № 445/2016 г. на IV ГО, определение № 140/2019 г. по ч. т. д. № 214/2019 г. на II ТО и др./ еднозначно се приема, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно – при образувано наказателно производство в съдебна фаза – на основание чл. 124, ал. 1, т. 4 ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза – на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. По същество на частната жалба. С оглед допуснатото от въззивната инстанция отклонение от дадените разрешения по приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, атакуваното определение се явява незаконосъобразно. Въззивната инстанция не е преценила, че по делото са въведени единствено твърдения на ищеца за извършено от лицето П. Н. П. престъпление, но не и доказателства, от които да се установи наличието на извършени от същото лице престъпни действия. От материалите по делото на Апелативен съд Варна /л. 12/ може да се установи единствено, че се извършва разследване по ДП № 86/2018 г. на ОД на МВР - Варна, по което няма привлечено лице в качеството му на обвиняем. Вероятно поради усложнен механизъм на осъщественото ПТП в изпратеното на съда писмо от Районна прокуратура Варна е посочено, че е назначена допълнителна петорна автотехническа експертиза. Следователно, при тези обстоятелства не може да се изведе тъждество между твърдяното от ищеца да е извършено от П. противоправно деяние, което носи белезите на престъпление, и деянието, за което е образувано разследване и предварителна проверка от сектор „ПП“ при ОД на МВР- Варна - ДП № 86/2018 г. В допълнение следва да бъде посочено и обстоятелството, че гражданският процесуален закон не задължава гражданския съд да се счита обвързан от издадените в рамките на досъдебното производство актове, а сам следва да прецени дали действително са налице престъпни обстоятелства, които са от значение за разрешаване на гражданско – правния спор. Ще следва да бъде споделено изложеното в особеното мнение, че в случая не са налице факти, които могат да бъдат субсумирани под хипотезиса на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, за да се постанови спиране на исковото производство. Като неправилно обжалваното определение на Апелативен съд Варна следва да бъде отменено, а делото върнато на Окръжен съд Варна за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявените от И. Д. А., действащ със съгласието на своя баща Д. В. А., искове по чл. 432 КЗ. По изложените мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 110/18.02.2020 г. по в. ч. т. д. № 41/2020 г. по в. ч. т. д. № 1675/2020 г. по описа на Апелативен съд Варна. ОТМЕНЯ определение 110/18.02.2020 г. по в. ч. т. д. № 41/2020 г. на Апелативен съд Варна, вместо което постановява ОТМЕНЯ определение № 4037/11.11.2019 г. на Окръжен съд Варна по т. д. № 1766/2019 г. и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявените от И. Д. А., действащ със съгласието на своя баща Д. В. А., искове по чл. 432 КЗ. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.