О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 408 София, 26.07.2018 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4623/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Д. П. чрез нейния процесуален представител адв. Й. Я., против въззивно решение № 279 от 13.07.2017 г. по в.гр.д. № 403/2017 г. на Окръжен съд- Плевен. С него е отменено решение № 529 от 22.03.2017 г. по гр.д. № 7757/2016 г. на Плевенския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от В. Д. П. против Д. П. П., Г. П. П. и К. Н. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че ищцата е собственик на поземлен имот № 124 с площ 710 кв.м, заедно с построените в него жилищна сграда, двуетажна стопанска сграда и външна тоалетна, който заедно с ПИ 125 е урегулиран в УПИ VІІІ- 124,125 в кв. 19 по плана на [населено място], и за осъждане на ответниците да й предадат владението върху 184 кв.м от този имот, разположени в югоизточната му част. В касационната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е обсъдил избирателно и непълно свидетелските показания, като не ги е съпоставил с останалите събрани по делото доказателства, поради което направил необосновани изводи във връзка с това от кого е владян спорния имот. На следващо място поддържа, че с диспозитива на съдебното решение е отречено правото й на собственост върху целия поземлен имот № 124, докато предмет на спора за собственост е била само част от този имот. Искането за допускане на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и доводите, обясненията и възраженията на страните, и да посочи в мотивите на решението си точно и ясно каква фактическа обстановка приема за установена и въз основа на кои доказателства. В изложението са поставени и 4 материалноправни въпроса, свързани с предпоставките за придобиване по давност на недвижим имот и за значението на издадения в полза на ответника нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка при разрешаване на спор за собственост с лице, което твърди, че е придобило правото на собственост на основание наследство и давностно владение, но не се е снабдило с нотариален акт. В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Д. П. П. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателката правни въпроси. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че ищцата е собственик на имот пл.№ 124 и че този имот се владее от ответницата без правно основание. Твърдението на ищцата е, че е придобила правото на собственост върху имота на основание наследяване от своя дядо Г. Д. и своя баща Д. Г. Д.. През 1950 г. двамата са закупили с писмен договор 225 кв.м от имота, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда. Останалите 485 кв.м от имота са придобити от нейния дядо на основание публично нотариално завещание № 113 от 25.03.1942 г., с което неговият дядо - Г. Д. К., му завещал 1/6 ид. част от дворно място в [населено място] с площ от около 800 кв.м и постройките върху него. Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че за населеното място съществува идейно- застроителен план, одобрен през 1964 г., по който процесният имот пл.№ 124 е бил отразен като два имота - имот пл.№ 219 и имот пл.№ 217, записани на името на Г. Д. Г.. Като съседен на имот пл.№ 217 е заснет имот пл.№ 216, записан на името на П. Г. Д., който е син на Г. Д. К.. В този план като граница между имоти пл.№ 217 и 216 е заснета масивна каменна ограда, която минава по цялото им протежение. В плана от 2004 г. бившите имоти пл.№ 217 и 219 са заснети като един имот с пл.№ 124 с „Г” –образна форма, а бивш имот пл.№ 216 е заснет с пл.№ 125. По делото е представен писмен договор от 27.12.1974 г., с който П. Г. Д., Г. Д. Г., Ц. Г. Д. и Р. Ц. Д. / наследници на Г. К./ са продали на ответницата Д. П. П. двор с къща и селскостопански постройки в [населено място], кв. 19, при описани в договора граници. Твърдението на ответницата, заявено с отговора на исковата молба, е било, че ползва спорната част от имот пл.№ 124 на основание този договор от момента на сключването му през 1974 г. Установено е, че по делото, че по реда на обстоятелствената проверка през 2014 г. Д. П. П. е призната за собственик на основание давностно владение на имот пл.№ 124 с площ 710 кв.м, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и стопански постройки, както и на имот пл.№ 125 с площ 340 кв.м, заедно с построените в същия масивна двуетажна сграда и стопански постройки. За установяване факта на владение върху спорната част от имот пл.№ 124 и двете страни са ангажирали гласни доказателства. Съдът е дал вяра на показанията на ангажираните от ответницата свидетели, като е посочил, че те кореспондират със събраните по делото писмени доказателства - договора за продажба от 1974 г., в който като един от съседите на продадения имот е посочен А. К., чийто имот граничи с имот пл.№ 217. Според въззивния съд, ако волята на продавачите е била да продадат на ответницата само имот пл.№ 216, съответстващ на имот пл.№ 125 по сега действащия план, то като съсед би следвало да фигурира Г. Д. Г. като собственик на имот пл.№ 217, който граничи с имот № 216. Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от жалбоподателката правен въпрос относно задължението на въззивния съд и да посочи в мотивите на решението си точно и ясно каква фактическа обстановка приема за установена и въз основа на кои доказателства. В случая въззивният съд е отхвърлил изцяло предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, като е приел, че ищцата не е доказала правото си на собственост върху имот пл.№ 124, без да изложи съображения защо приема, че на основание наследство и давностно владение тя не е придобила правото на собственост и върху частта от този имот, съответстваща на б. имот пл.№ 219, за който е установено, че е идентичен със закупения от нейните наследодатели през 1950 г., а предмет на писмения договор от 1974 г., от който черпи правата си ответницата, са били имоти с пл.№ 216 и 217. Останалите въпроси поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаят правилността на обжалваното решение и по тях съдът ще вземе становище с решението си по спора. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 279 от 13.07.2017 г. по в.гр.д. № 403/2017 г. на Окръжен съд- Плевен. УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв., като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната. След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: