Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * възстановяване на работа * обективно съединяване на искове * главен иск * допустимост на иск * принцип на диспозитивното начало * пасивна процесуална легитимация

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 615

София, 28.10.2010 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

изслуша докладваното от съдията Н. З.
дело № 493/2010 година.



Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна касационна жалба на В. С. от[населено място] срещу определение на Т. окръжен съд от 6. 7. 2010 г. по гр. д. № 194/2010 год.
Ответникът Министерски съвет оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Търговищкият окръжен съд, като въззивна инстанция, с обжалваното определение, е оставил без разглеждане жалбата на С. срещу определение на Т. районен съд от 3. 5. 2010 г., с което е прекратено производството по гр. д. № 296/2010 год..Посоченото дело е образувано по предявени от жалбоподателя искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за отмяна на незаконното му уволнение, възстановяване на работа на заеманата до уволнението длъжност „Г. специалист - ОКИЦ” в териториална дирекция „Гражданска защита” – Търговище и заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, считано от 28. 12. 2009 год.. В хода на производството пред районния съд, с допълнителна молба от 15. 3. 2010 год. ищецът, сега жалбоподател, е уточнил, че М. съвет е ответник по исковете за отмяна на уволнението и заплащане на обезщетение, а Министерство на вътрешните работи е ответник по иска за възстановяването му на работа. При тези данни, както първоинстанционният, така и въззивният съд, са приели, че исковете срещу М. съвет са недопустими, тъй-като той няма качество на работодател и не е пасивно легитимиран, а искът за възстановяване на работа, предявен само срещу МВР, е недопустим, тъй-като е акцесорен иск, разглеждането му и решението по него е в зависимост от решението по главния иск за отмяна на уволнението като незаконнно и непредявяването на главния иск срещу надлежния ответник - МВР, съставлява нередовност на исковата молба.
Касационният съд счита, че е налице основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй-като произнасянето на въззивния съд по процесуалноправни въпроси за допустимостта на предявените искове е свързано с нова нормативна уредба за структурата на М. съвет и преобразувания между отделни министерства – Решение на 41-то Н. събрание, прието на 27. 7. 2009 г. – ДВ бр. 60 от 30. 7. 2009 г., по които въпроси няма съдебна практика.
Правилно е определението на въззивния съд, с което е потвърдено прекратяването на производството срещу М. съвет поради липса на надлежна процесуална легитимация да бъде ответник по предявените срещу него искове. С § 63 от Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР, Преходни и Заключителни разпоредби, е постановено, че МВР е правоприечник на активите, пасивите, правата и задълженията на закритото Министерство на извънредните ситуации /работодател на ищеца/, а с § 64 е предвидено, че служители по трудови правоотношения в закритото министерство, се назначават в МВР без конкурс. При тези обстоятелства, правилно е прието, че легитимиран ответник по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е МВР, не е необоснован изводът, че процесуалната допустимост на този иск е обусловена от задължителното предявяване на иска за отмяна на уволнението като незаконно, който е главен иск. Нарушен е принципът на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК, тъй-като предявяването на конкретен иск е предоставено изцяло на волята на страната, която определя търсената защита. Не е отчетена възможността в хода на производството, ищецът да предяви инцидентен иск по чл. 212 ГПК, по който съдът дължи диспозитивно произнасяне. Преценката, че правото за възстановяване на работа е задължително обусловено от признаване на правото за отмяна на уволнението, може да се обсъжда по съществото на делото за основателност на иска, но не може да се предпоставя в самото начало на процеса и да се квалифицира като нередовност на исковата молба.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определението от 6. 7. 2010 г. по ч. гр. д. № 194/2010 г. на Т. окръжен съд и определението от 3. 5. 2010 г. по гр. д. № 296/2010 г. на Т. районен съд В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по делото срещу ответника Министерство на вътрешните работи и ВРЪЩА делото на районния съд за продължаване на разглеждането му в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА определението на Т. окръжен съд по ч. гр. д. № 194/2010 г., с което е оставена без уважение частната жалба на В. С. против определението на Т. районен съд по гр. д. № 296/2010 г. В ЧАСТТА, с която е прекратено производството срещу ответника Министерски съвет.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: