Р Е Ш Е Н И Е № 50051 София, 06.03.2023 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.д. № 2448/2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК и чл. 247, ал. 1 ГПК, образувано по молби на адв. Н. Д., адв. Г. Р., адв. С. Х. и адв. Н. Х., в качеството им на пълномощници на С. Н. Д. с искане за изменение на решение № 50186 от 16.12.2022 г. по т.д. № 2448/2021 г. на ВКС, като се присъди адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции, а присъденото с въззивното решение на ответника „ЗК „Евроинс“ АД бъде намалено съобразно изхода от касационното производство. С молбата по чл. 247 ГПК се иска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, изразяваща се в неточно посочване на ответника. Третото лице- помагач на страната на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“ областно пътно управление София – счита, че действително е налице грешка в диспозитива, подлежаща на корекция, като също така депозира становище за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК, посочвайки, че съдът се е произнесъл по въпроса за разноските. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 2448/2021 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на С. Н. Д. против решение № 879 от 22.07.2021 г. по гр.д. № 1131/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след отмяна на решение по т.д.123/19г. на СГС, в частта, с която е уважен искът на С. Н. Д. срещу „Евроинс“ АД, с правно основание чл.432 КЗ, за присъдено обезщетение за разликата над 46480лв.до 96480лв. за вреди причинени й при ПТП от 25.05.2017г. в същата част, по същество този иск е отхвърлен. С решение № 50186 от 16.12.2022 г. по т.д. № 2448/2021 г. на ВКС, настоящият състав е отменил въззивното решение в обжалваната му част, като е уважил исковата претенция в пълния претендиран размер. С касационното решение в полза на процесуалния представител на касатора е присъдено адвокатско възнаграждение за всички инстанции в размер на 2036.60 лв. с включен ДДС. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е частично основателна. За да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, в случай на позитивен резултат за ответната страна, страната следва да докаже реалното им извършването за производството, за което ги претендира. Към депозираната от молителя касационна жалба е представен договор за правна защита и съдействие от 05.12.2022 г. с предмет изготвяне на касационната жалба и процесуално представителство по т.д. № 2448/2021 г. на ВКС /л. 35/ и списък по чл. 80 ГПК, в който искането за разноски е направено като такова по чл. 38,ал.2 ЗА с размер посочен като изводим от минималните възнаграждения по Наредба № 1 / 04г. С касационното решение на адв. Д. са присъдени 2036,60 лв. адвокатско възнаграждение. Съдът констатира, че е присъдил само разноските за касационното производство. Налице са предпоставките за корекция на така определеното възнаграждение за касационната инстанция, поради влизане в сила от 08.11.2022 г. на изменените минимални размери на адвокатските възнаграждения / договора за правна защита е сключен на 05.12.2022г. /, като на адв. Д. се присъдят още 3136,08 лв. с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. Страната не установява предпоставки по чл.2,ал.9 от Наредбата, с оглед характера на делото, което не е фактически и правно сложно, още повече, че осигурената защита в касационното производство не съставлява израз на такава прекомерна сложност. Искането за изменение на решението по отношение присъждане на разноските, дължими за първата и втората инстанция е основателно и следва да бъде уважено така както е заявено от Д. в нейната молба по чл.248 ГПК. Или, с оглед крайния резултат – уважаване на предявения от С. Д. иск за претърпените от нея неимуществени вреди като участник в ПТП от 25.05.2017 г., ответникът следва да заплати допълнително възнаграждение на адв. Д. за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на още 1200лв. с ДДС, а за първоинстанционното производство в полза на адв. Н. Х. сумата 1115.12лв. Молбата по чл. 247 ГПК е основателна, доколкото е налице обстоятелство, което подлежи на поправка по реда на чл. 247 ГПК. В диспозитива на решение № 50186 от 16.12.2022 г. по т.д. № 2448/2021 г. на ВКС, в частта, в която е осъдено ЗД„БУЛ ИНС“ АД, [населено място], е допусната техническа грешка. Дружеството не е страна по делото и видно от мотивите на касационното решение отговорността за разноски следва да се понесе от „Евроинс“ АД, [населено място]. Допуснатата техническа грешка, с оглед данните по делото и мотивите на решението на ВКС, следва да се отстрани на основание чл. 247 ГПК. С оглед гореизложеното молбата по чл. 248 ГПК на С. Н. Д. за изменение на постановеното по делото решение следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 50186 от 16.12.2022 г. по т.д. № 2448/2021 г. на ВКС, I т.о., като в диспозитива вместо „ЗД „ Бул инс“ АД, [населено място]“ да се чете „ЕВРОИНС“ АД, [населено място]. ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 50186 от 16.12.2022 г. по т.д. № 2448/2021 г. на ВКС, в частта му за разноските, като: ОСЪЖДА „ЕВРОИНС АД“, [населено място], да заплати на адв. Н. Н. Д. още 4336.08 лв. представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция и въззивната инстанция и на адв. Н. А. Х. сумата 1115.12лв. за процесуално представителство пред първата инстанция. ОТМЕНЯ решение № № 879 от 22.07.2021 г. по гр.д. № 1131/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на „ЕВРОИНС“ АД, [населено място], са присъдени разноски над 1673.66 лв. до присъдения размер от 1788.50 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: