О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 218 гр. София, 14.12. 2017 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 1537 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 587 от 05.02.2014 г. на С. П. Б. срещу определение № 17 от 28.01.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 18/2014 г. на Апелативен съд – Велико Т. в частта, с която е потвърдено определение № 586 от 21.11.2013 г. по гр.д.№ 1277/2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново за връщане на исковата молба вх.№ 19850 от 07.10.2013 г. по отношение на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС поради невнасяне на държавна такса в размер на 1 606,53 лева. Частният жалбоподател поддържа, че искът с правно основание чл. 109 ЗС е неоценяем и приложение следва да намери разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ГПК. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на ОС – В. Т. за продължаване на съдопроизводствените действия. Приложено е изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Исковото производство е прекратено преди връчването на препис от исковата молба на ответниците по нея, поради което не се дължи размяна на книжа по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Поставеното в изложението питане относно определяне цената на иска по чл. 109 ЗС е обусловил извода в обжалваното въззивно определение, което е обосновало производството по подадената частна жалба да бъде спряно до произнасяне по въпроса, предмет на образуваното т.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК. Тълкувателното решение по него е обявено на 06.11.2017 г., поради което и настоящето производство следва да бъде възобновено с оглед произнасяне по подадената частна касационна жалба. По допускане на касационното обжалване съдът намира следното: С. П. Б. е предявил срещу Д. В. Б. – С. и Д. К. М. претенция по чл. 109 ЗС с искане ответниците да бъдат осъдени да направят отвори в оградата за оттичане на повърхностните и дъждовни води от имота им с идентификатор № 10447.511.50, да поправят пукнатините и пропадането по бетоновата пътека пред източната фасада на северната част от къщата им и отстранят предпоставките за събирането на повърхностни и дъждовни води, без възможност за оттичането им, както и да отстранят засадената растителност в незастроената част от двора в нарушение на чл. 52 ЗС (цветя, 6 бр. кипариси, 2 бр. черешови дървета непосредствено до граничната регулационна линия с имота на ищеца, лозови насаждения и др. ниска растителност), с което пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху самостоятелния му обект в сградата в съседен имот с посочен идентификатор № 10447.511.30.1.10. В обжалваното определение въззивният съд приел, че така предявеният иск е оценяем и цената му се определя от данъчната оценка на имота, собственост на ищеца съгласно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Тъй като същата възлиза на сумата 160 652,60 лв., въззивният съд приел, че невнасянето на държавната такса от 1 606,53 лв. в 1-седмичния срок, определен от първоинстанционния съд, представлява основание за връщане на исковата молба. С оглед тези решаващи мотиви, поставеният от касатора правен въпрос е от обуславящо значение за изхода на производството, като произнасянето на въззивния съд противоречи на разрешенията по т. 1 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК. Разяснено е, че макар негаторният иск да е иск за защита на собствеността, негов предмет не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Макар правата на собственост да имат значение за основателността на негаторния иск, те остават вън от предмета на делото (по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения) и по тях не се формира сила на пресъдено нещо, поради което тяхната данъчна оценка /а ако няма такава - пазарната им цена/ няма значение за цената на иска и за определянето на размера на дължимата такса. Предмет на делото по предявения негаторен иск е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта, поради което цената на този иск и дължимата държавна такса следва да се определят според естеството на това въздействие. Когато е предявен негаторен иск без осъдителен петитум и предмет на делото е несъществуването на сервитут или друго ограничено вещно право, при определяне цената на иска значение има данъчната оценка на отричания сервитут или друго ОВП. В останалите случаи се процедира съобразно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК или чл. 70, ал. 3 ГПК. Като е определил цената на предявения иск въз основа данъчната оценка на имота, собственост на ищеца, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 1 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК. С оглед това, касационното обжалване на атакуваното определение следва да се допусне в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (ред. до ЗД ГПК, ДВ, бр. 86/2017 г.). Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. С предявения негаторен иск се защитава правото на собственост на касатора срещу твърдяното неоснователно въздействие върху имота му, причинено от бездействието на ответниците да поддържат собствения си имот в състояние, което да не пречи на пълноценното ползване на имота на ищеца според предназначението му. Искането е това неоснователно бездействие от страна на ответниците да бъде прекратено, което обосновава извода за предмет на делото да се приеме реалното изпълнение на задължения, произтичащи от нарушаването на вещното право на ищеца. С оглед предмета на делото размерът на цената на иска не се съизмерява с данъчната оценка на имота на ищеца, съответно – при определяне размера на дължимата държавна такса не е приложима разпоредбата на чл. 71, ал. 2 във връзка с чл. 69, т. 2 ГПК. Приемайки противното, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. При условията на чл. 278, ал. 2 ГПК касационната инстанция констатира, че в случая се касае за негаторен иск съдържащ осъдителен петитум, като се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия. Съгласно т. 1 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК в такива случаи цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата такса. На настоящия етап от производството оценката представлява затруднение, поради което приложение следва да намери правилото на чл. 70, ал. 3 ГПК и цената на иска да се определи в размер на сумата 1 250 лева. По тази причина и на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищецът дължи заплащането на минималната държавна такса в размер на 50 лв., от която при предявяването на исковата молба е внесена сумата 30 лв. (разликата над сумата 50 лв. – държавна такса по иска за непозволено увреждане, до пълната внесена сума от 80 лв. по вносната бележка от 07.10.2013 г.). Указанията за внасяне на разликата следва да бъдат дадени от първоинстанционния съд, на когото делото се връща за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 17 от 28.01.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 18/2014 г. на Апелативен съд – Велико Т. в частта, с която е потвърдено определение № 586 от 21.11.2013 г. по гр.д.№ 1277/2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново за връщане на исковата молба вх.№ 19850 от 07.10.2013 г. по отношение на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС поради невнасяне на държавна такса в размер на 1 606,53 лева. ОТМЕНЯВА определение № 17 от 28.01.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 18/2014 г. на Апелативен съд – Велико Т. в частта, с която е потвърдено определение № 586 от 21.11.2013 г. по гр.д.№ 1277/2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново за връщане на исковата молба вх.№ 19850 от 07.10.2013 г. по отношение на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС поради невнасяне на държавна такса в размер на 1 606,53 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯВА определение № 586 от 21.11.2013 г. по гр.д.№ 1277/2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново за връщане на исковата молба вх.№ 19850 от 07.10.2013 г. по отношение на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: