Р Е Ш Е Н И Е №.63 С о ф и я , 23 февруари .2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 02 ф е в р у а р и 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 728/2010 година. Производството е по жалби от повереника на частните обвинители и граждански ищци В. И. С., В. Е. В. и И. Е. В., тримата от П., адв.Б.Р. от САК и на защитника на подсъдимия Е. С. К. от Р. адв.Хр.Х. от САК срещу въззивно решение № 376/08.11.2010 г., постановено от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 646/2010 г. с наведени доводи за наличие на касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК, като се иска съответно изменяването му с “отмяна в оправдателната му част със законовите последици” и завишаване на размера на присъдените на пострадалите обезщетения за причинените им неимуществени вреди до пълния предявен размер на исковете им, а от защитата – за намаляване наказанието на подсъдимия с отмяна пробационната мярка “безвъзмезден труд в полза на обществото” и размера на наказанието пробация от 1 година до постановеното от окръжния съд – за 6 месеца, алтернативно заменяване безвъзмездният труд в полза на обществото с “поправителен труд”, както и намаляване на срока на лишаване подсъдимия от право да управлява МПС до минимален. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Частните обвинители и граждански ищци, чрез повереника си адв.Б.Р. молят за корекция на въззивното решение съобразно искането си в жалбата, като оспорват основателността на насрещната жалба. В производството пред ВКС оплакванията от името на подсъдимия се поддържат от защитника му адв.Х., който моли и за отхвърляне жалбата на противната страна. Върховният касационен съд разгледа жалбите в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 13/27.04.2010 г., постановена по НОХД № 71/2010 г. на окръжен съд-Перник подсъдимият Е. С. К. от Р. е признат за виновен в това на 10.10.2009 г. в[населено място], област П., при управляване на МПС – лек автомобил “Ситроен Евазион” с рег.№ RO-04133, да е нарушил правила за движение по пътищата и по непредпазливост да е причинил смъртта на Е. В. С. от[населено място], област П. - престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му е наложено наказание пробация с ангажиране на двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за срок от 6 месеца, като на основание чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила, като е признат за невинен и е оправдан при извършване на престъплението да е допуснал и нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. На основание чл.59, ал.3 от НК от размера на наказанието по чл.343г от НК е приспаднат срокът на лишаването му от правоуправление по административен ред. С присъдата са уважени предявените от пострадалите В. И. С. – бивша съпруга и от синовете на починалия Е. В. С. – В. Е. В. и И. Е. В. граждански искове за причинени им неимуществени вреди от престъплението, като подсъдимият е осъден да им заплати съответно 70 000 лв на първата и по 50 000 лв на останалите двама, като исковете в останалите им части до пълните предявени размери от по 100 000 лв са отхвърлени като неоснователни. Недоволни от присъдата, частните обвинители и граждански ищци чрез повереника си адв.Р. са я атакували заради явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и заниженост на присъдените им обезщетения с искане за изменяването й със завишаване на размера на наказанието пробация чрез включване на други пробационни мерки и за по-продължителен срок, както и за уважаване на исковете им в пълния предявен размер. Срещу присъдата е била подадена въззивна жалба и от защитника на подсъдимия с оплаквания заради високия размер на присъдените на пострадалите обезщетения с искане за изменяването й и намаляване чувствително на обезщетенията по предявените срещу него граждански искове за обезвреда от наследниците на починалия пешеходец. С въззивно решение № 376 от 08.11.2010 г. Софийският апелативен съд коригира обжалваната присъда, признавайки подс.К. за невинен при осъществяване на престъплението по транспорта да е допуснал и нарушение на чл.5, ал.2, т.1, пр.1-во от ЗДвП и го оправдава по това му обвинение; увеличава срока на наказанието пробация на 1 година, като налага и пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.6 от НК - “безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 170 часа за 1 година, както и увеличава срока на лишаването му от правоуправление от 6 месеца на 1 година, а пък намалява размерите на присъдените на пострадалите обезщетения от 70 000 лв на 50 000 лв за Ваня С. и от по 50 000 лв на по 30 000 лв за синовете му В. и И. В. (без да коригира дължимата се от подсъдимия ДТ върху уважения размер на исковете), като потвърждава същата в останалата част. Частните обвинители и граждански ищци чрез повереника си адв.Р. изразяват недоволство от “оправдателната част” на въззивното решение и от намаляване на размерите на присъдените им обезщетения и в тези части претендират изменяването му за осъждане на подсъдимия и по обвинението по чл.5, ал.2, т.1, пр.1-во от ЗДвП, както и увеличаване на размера на дължимите им се обезщетения до пълния предявен размер на исковете им, със “законовите последици”. Касационна жалба на защитника на подсъдимия адв.Х. визира явната несправедливост на наложеното на подзащитния му кумулативно наказание с искане за изменяване на въззивния съдебен акт с намаляване на размера на наложеното му наказание чрез отмяна на безвъзмездния труд в полза на обществото или заменяването му с поправителен труд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, намира жалбите за подадени в законния срок, от лица, имащи право на жалба, срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка и като такива за допустими. По същество жалбата на повереника на частните обвинители и граждански ищци намира за неоснователна, а тази на защитника на подсъдимия за частично основателна. Първоинстанционното производство е протекло при диференцираната процедура на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като не се спори по делото относно вложените в основата на осъдителната присъда правно релевантни факти и подкрепящите ги събрани на досъдебното производство достатъчно и годни доказателства и доказателствени средства. Оспорва се от частното обвинение правната им трактовка за обема на нарушенията на правила за движението в пряка причинна връзка с причинения съставомерен вредоносен резултат и изводът на съда за допуснати такива и от страна на пострадалия, отчетено като съпричиняване на този резултат и дало отражение върху размера на присъдените на ищците обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди. Категорично е установено от заключението на КМАТЕ, че при установената скорост от около 68 км в час преди аварийно задействане на спирачната система на автомобила и при видимостта от около 50-60 метра на късите му светлини в прав участък от пътя подс.К. е имал техническата възможност да намали скоростта и спре, като предотврати ПТП. Причината то да настъпи е късната му реакция – на 24-25 метра преди сблъсъка с пострадалия, поради което ударът в него и в едната крава е бил неизбежен, дори и да се е движил с разрешената за населеното място скорост. Уточнено е мястото на удара и неправилното движение на водача на животните Е. С. в пътната лента на подсъдимия и в липсата на съответната сигнализация предвид времето – в тъмната част от денонощието, дори и при данни за улично осветление в селото. Пряката причинно-следствена връзка между нарушението на подсъдимия и ПТП с причинените на пострадалия травми и последвалата минути след това смърт определя законосъобразното му осъждане, а от друга страна – допуснатите нарушения на правила за движение от пострадалия са дали основание на съда да облекчи гражданската отговорност на водача. Поради това възраженията на повереника на частното обвинение за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от С. следва да бъдат оставени без уважение. От друга страна, правилно е отхвърлено обвинението за нарушение от подс.К. и на общото правило по чл.5, ал.2, т.1, пр.1-во от ЗДвП, поради което искането за осъждането му от касационната инстанция и за това нарушение е неоснователно. Няма неправилно приложение на материалния закон и не е налице касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. В тази й част жалбата на повереника на частните обвинители е неоснователна. В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, при липса на забрана по чл.369а от НПК(отм.), съдът е следвало да определи санкцията на подс.К. съобразно чл.58а от НК. Деянието е извършено на 10.10.2009 г. при действието на чл.58а от НК в редакцията му, обн. в ДВ бр.27/2009 г., в сила от 14.04.2009 г., предвиждаща задължителното прилагане на чл.55 от НК за престъпления, за които не се предвиждат алтернативни санкции. Обвинителният акт е бил внесен в окръжния съд на 02.03.2010 г., като делото е било насрочено за разглеждане за 27.04.с.г. Междувременно, в сила от 10.04.2010 г. е започнал да действа чл.58а в нова редакция, обн. в ДВ бр.26/2010 г., съгласно който приложението на чл.55 от НК не е задължително и е приложим, когато е по-благоприятен от установения в ал.1 нов начин на определяне на наказанието лишаване от свобода, единствено предвидено за престъплението. Окръжният съд, прилагайки разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, е определил наказанието на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, посочвайки се в диспозитива на присъдата чл.58а, ал.4 от НК (очевидно в новата редакция на чл.58а от НК). В мотивите си обаче той е изложил съображения за приложението на чл.58а от НК в редакцията му от ДВ бр.27/2009 г., приемайки го за по-благоприятен за дееца материален закон. Безспорно, разпоредбите за определяне на наказанието са институт на материалното право, но привилегията за ползване на процедурата по глава 27 от НПК с последица по-благоприятното третиране на дееца при определянето на наказанието му бе ограничена с нормата на чл.369а от НПК, действала в периода от 10.04.2009 г. до 28.05.2010 г. за някои престъпления – при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда и при пияно състояние на дееца при извършването им. За престъплението, за което подс.К. е признат за виновен, такава забрана не е съществувала и с отмяната на посочения текст не е отпадала. Или, посоченото различие между диспозитива и мотивите на първоинстанционната присъда, което не е констатирано от апелативния съд, има своето значение за разсъждение дали е приложен по-благоприятен за дееца закон, при обвързване действието на чл.58а от НК в двете му редакции от процесуалната норма на чл.369а от НПК(отм.), създаваща забрана за провеждане на съкратено съдебно следствие в определен период от време и за определени кръг престъпления. В случая, тази норма никога не е създавала забрана за провеждане на такава процедура по делото, а от друга страна, изложени са множество смекчаващи отговорността на подс.К. обстоятелства, които са давали основание и при двете редакции на чл.58а от НК да му се определи на основание чл.55 от НК друго по вид наказание, а именно пробация. Поради това констатираното различие между диспозитив и мотиви на първоинстанционната присъда не го ощетява, обратно, то е в негова полза и не ограничава правото му защита, още повече, че в тази насока няма оспорване от никоя от страните в процеса, нито искане за налагане на по-тежка по вид санкция. Въззивният съд правилно е съобразил, че тежестта на нарушението на правила за движението от подс.К. и причиненият вредоносен резултат не са оценени адекватно от първата инстанция при отмерване на дължимата му се санкция, определена при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като е увеличил срока на наказанието пробация, добавяйки още една пробационна мярка. Последната обаче не отчита трудовата му ангажираност и възможността поправящият ефект да бъде постигнат и с по-леката пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.5 от НК, а именно поправителен труд. По този начин няма да бъде откъснат от пряката му работа и за един сравнително продължителен период от време ще търпи имуществени последици за извършеното, което ще спомогне в достатъчна степен да се постигнат целите на закона. В тази насока обжалваното решение следва да бъде изменено, като се замени пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.6 от НК с по-леката по т.5 – с “поправителен труд” за срок от 1 година при 10% процента удръжки от трудовото му възнаграждение в полза на Държавата, който срок да не се зачита за трудов стаж. Именно в тази насока жалбата на защитника му се явява частично основателна. В останалата част не се оспорва наложената кумулативна санкция и тя следва да остане в сила като необходима за постигане целите на чл.36 от НК. По отношение на гражданските искове доказано е основанието им, като се оспорва корекцията, направена от апелативния съд. В тази насока последният е бил много по-прецизен при изследване въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Установено е, че отношенията му в семейството са били много добри, че той е полагал необходимите грижи, особено за болния си син. Последното обаче не е основание да се прави разграничение между синовете му относно моралните болки и страдания, които те са преживели от загубата на родителя си. Загубата на финансова подкрепа за някого от наследниците му би било основание за друго по вид обезщетение. Съпричиняването на тежкия резултат от пострадалия е значително, като без всякаква сигнализация в тъмната част на денонощието е водил животните, движейки се зад тях в лентата за движение на подсъдимия. Затова, при съобразяване на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД законосъобразно апелативният съд е преценил, че присъдените от първата инстанция обезщетения на ищците са завишени и ги е намалил. Допуснатите от пострадалия нарушения на правилата за движение като водач на животните, без да вземе елементарни мерки за собствената си безопасност и да се движи извън или крайно вдясно на платното за движение, нямат нищо общо с качествата му на добър и уважаван от съгражданите си човек. Поради това ВКС намира, че така определените обезщетения за ищците отговарят на изискванията за справедливост и няма основание за корекцията им. И в тази насока жалбата на повереника им се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Съдът констатира, че не е коригирана дължимата се държавна такса при намаляване на тези обезщетения, което следва да бъде сторено от настоящата инстанция и тя бъде намалена от 6800 лв на 4 400 лв. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 и 3 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 376/08.11.2010 г., постановено от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 646/2010 г., като ЗАМЕНЯ наложената на подсъдимия Е. С. К. пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.6 от НК - “безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 170 часа за срок от 1 година с пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.5 от НК – “П. Т.” за срок от 1-ЕДНА ГОДИНА при 10%-десет процента удръжки от трудовото му възнаграждение в полза на Държавата, който срок да не се зачита за трудов стаж, като НАМАЛЯВА и размера на дължимата се държавна такса върху уважения размер на исковете за неимуществени вреди от 6800 лв на 4 400-четири хиляди и четиристотин лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :