Ключови фрази
Непозволено увреждане * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * свидетелски показания * деликтна отговорност

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

437

 

София, 23.08. 2010 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в  открито съдебно заседание на   12 май две хиляди и десета  година, в състав:

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

                   АЛБЕНА БОНЕВА

 

 

при участието на секретаря Стефка Тодорова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова

гр.дело № 1405//2009  година и за да се произнесе  съобрази следното:

 

Производството е по чл.290 ГПК.

Върховният касационен съд,тричленен състав на четвърто гражданско отделение с определение № 48 от 14.01.2010г по настоящето гр.д. № 1405/2009г на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК е допуснал касационно обжалване на решението на Софийския градски съд от 09.04.2009г по гр.д. № 350/2009г,с което са отменени решенията на Софийския районен съд от 25.06.2007г и от 14.10.2008г по гр.д. № 1220/2005г и е постановено ново решение. С него въззивният съд отхвърлил искът,предявен от А. М. С. срещу П. Е. Ч. за сумата 2 000 лева представляваща претендирано от непозволено увреждане,обезщетение,за претърпяни неимуществени вреди.

Касационното обжалване е допуснато за това защото Софийският градски съд неправилно изтълкувал разпоредбите на чл.45ЗЗД и като не приложил точно закона, е формирал и неправилна съдебна практика по въпроса: когато едно деяние е било признато с влязла в законна сила присъда за извършено виновно от ответника и за престъпление, можели да се приеме,че липсва деликт и съответно да не се присъжда обезщетение на пострадалия ищец за всички вреди, които са били пряка и непосредствена последица от увреждането.

В касационната жалба се твърди,че решението на Софийския градски съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила,а така също и като необосновано-отменителни основания по чл.293 ал.2 ГПК.

Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение,прие следното:

Оплакванията са основателни.

По делото е било установено,че с присъда от 26.10.2004г по н.ч.х.д. № 482/2003г на Софийския районен съд,влязла в законна сила на 14.07.2005г, ответникът П. Е. Ч. от гр. С. е бил признат за виновен в това че на 16.07.2002г чрез писмена жалба, адресирана до началника на Данъчно поделение „О” разгласил позорно обстоятелство за ищеца А. М. С.-че не плащал данъци за получени от наем, доходи и че използвал неузаконен електромер,а заедно с това му преписал и кражба на ток и по този начин осъществил престъпния състава на чл.147 ал.1 пр.1 и 2 НК. Районният съд наложил на ответника П административно наказание „глоба” в размер на 500 лева.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Е. С. Х. и Л. Х. е било установено,че ищецът А е преживявал от разгласяване на позорните обстоятелства и клеветата че е крадял електрически ток. Станал свит и затворен,а отношението на съседите към него се променило след разгласяване на горните обстоятелства.

Съгласно разпоредбите на чл. 220 ГПК /отм/ или чл. 300 ГПК,действащ „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца”.

В конкретния случай решаващият съд е бил длъжен да приложи точно правната норма на чл.45 ЗЗД-че всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму,а не да теоритизира фактическия състав на непозволеното увреждане и дали опозореният ищец е търпял неудобство,срам или други емоции пред данъчните органи. Ищецът А. С. за да се обърне към наказателния съд за тези противоправни деяния е бил дълбоко засегнат и за това са били достатъчни свидетелските показания за констатираното неразположение и търпене на подигравателно и насмешливо отношение на хората обитаващи околните работилници-/пр.обущарят в двора и съседите/. С тях искът за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди е бил доказан.

Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за претърпяни неимуществени вреди се определя по справедливост. Съобразно установената фактическа обстановка,Върховният касационен съд приема,че ищецът следва да получи като обезщетение за претърпяните болка от недоказани обвинения и клевета сумата 1 000 лева. Счита,че този размер съответства на конкретния случай и е съобразен с общо приетите критерии за справедливост. Върху сумата се дължи законна лихва ,считано от датата на увреждането- 16.07.2002г до окончателното изплащане й изплащане и направените по делото разноски за всички инстанции до сега съобразно уваженият размер на иска в размер на 400 лева.

Върховният касационен съд приема, че при постановяване на решението си Софийският градски съд е допуснал нарушение на съществени съдопроизводствмени правила- чл.300 ГПК,поради което е постановил и решението си в противоречие на материалния закон-чл.45 ЗЗД. Неговият акт е и необоснован. Налице са отменителните основания по чл.293 ал.2 ГПК и това налага отменяване на решението в частта в която като е отменено решението на районния съд,е отхвърлен искът за сумата 1 000 лева и в тази част да постанови ново решение с уважаване на иска за 1 000 лева.

На поставения въпрос-следва ли да се прилага разпоредбата на чл.45 ЗЗД тогава,когато има влязла в законна сила присъда на наказателния съд за деяние, което с присъдата е прието за противоправно и извършено виновно от дееца-ответник и тогава, когато не е имало конкретни доказателства за душевното състояние на пострадалия ищец по време на извършването му, а има доказателства за неговите изживявания след това-Върховният касационен съд отговаря положително. И в този случай се дължи обезщетение на основание чл.45 ЗЗД,защото фактическия състав на непозволеното увреждане е налице,а търпяните вреди се доказва допълнително с всички допустими от ГПК, доказателствени средства.

Върховният касационен съд на основание гореизложеното

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА решението на Софийския градски съд от 09.04.2009г по гр.д. № 350/2009г в частта в която искът,предявен от А. М. С. срещу П. Е. Ч. е бил отхвърлен за 1 000 лева и в тази част вместо него постановява:

ОСЪЖДА П. Е. Ч. от гр. С..”П” № 18-старата къща ет.2, да заплати на А. М. С. от гр. С. с ЕГН ********** сумата 1 000 / хиляда / лева, представляваща обезщетение за претърпяни от непозволено увреждане неимуществени вреди,заедно със законната лихва ,считано от 16.07.2002г до окончателното й изплащане и направените по делото разноски съобразно уважената част на иска в размер на 400 /четиристотин / лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта ,в която искът е отхвърлен за разликата от 1 000 лева до 5 000лева

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: