Р Е Ш Е Н И Е № 27 град София, 05 март 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Любенов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 2810 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения П. П. Б. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 719/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. От саморъчно изготвеното искане могат да се изведат оплаквания за съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2-3 НПК. Подсъдимият твърди, че обективната истина по делото не е била установена, тъй като не е проведен разпит на пострадалата, а осъждане след такъв период от време само допълнително утежнява материалното и семейното му положение. В съдебно заседание служебно назначеният защитник (адв. А.) поддържа искането на осъдения. Твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, тъй като не е отчел в достатъчна степен изключително дългия срок на процеса. Настоява решението да бъде изменено, като се намали наложеното наказание на осъдения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение – показанията на пострадалата са били прочетени по искане и със съгласието на подсъдимия, авторството е доказано, законът е приложен правилно и няма явна несправедливост на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намери следното: С присъда № 143 от 16.03.2011 г. по н. о. х. д. № 1220/2010 г. Пловдивският районен съд е признал подсъдимия П. П. Б. за виновен в това, на 28.10.1990 г. в село Й.гр., Пловдивска област, да се е съвкупил с А. Р. С., като я принудил към това със сила, и деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 54 НК е наложил наказание от седем години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е оставил направените разноски по делото. С решение № 169 от 1.06.2011 г. по в. н. о. х. д. № 719/2011 г. Пловдивският окръжен съд е изменил присъдата, като е намалил наложеното наказание на пет години лишаване от свобода. В останалата част е потвърдил присъдата на районния съд. Процесуално допустимото искане на осъдения е частично ОСНОВАТЕЛНО. Оплакването, че не е имал възможност да участва при разпита на пострадалата пред съдия, е неприемливо. Въззивният съд е преценил, че разпитът на св. А. С. пред съдия от досъдебното производство е опорочен и не може да служи като годно доказателствено средство. Затова съдът не го е използвал при формиране на вътрешното си убеждение относно съществените обстоятелства по делото. От мотивите се установява, че възприетите фактически положения са били изведени не само от показанията на пострадалата от досъдебното производство, надлежно приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 НПК със съгласието на подсъдимия и неговия защитник. Съдът е приел, че тези показания кореспондират на други гласни доказателствени средства, оценени като достоверни, както и на обективно констатираните телесни наранявания по тялото и крайниците на св. А. С. с оглед възприетото съдебномедицинско заключение на експерта. Съдът не се е доверил на обясненията на подсъдимия, приемайки ги за убедително опровергани от надеждни доказателствени източници. В тази връзка по делото са били изложени достатъчно подробни и изчерпателни съображения. При установените факти и обстоятелства за извършеното деяние от подсъдимия Б. законът е приложен правилно. Искането на осъдения за възобновяване на делото поради явна несправедливост на наложеното наказание следва да бъде уважено. Въззивният съд е отчел поредица от смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани със семейното положение на подсъдимия и грижите към малолетните му деца, трудовата ангажираност, изминалия продължителен период от време, който приближава до крайния срок на абсолютната давност и представлява нарушение на правото на разумен срок на гледане на делото. С оглед на тези обстоятелства наложеното наказание е намалено на пет години лишаване от свобода. Върховният касационен съд намира, че наказанието и в такъв размер е явно несправедливо. Прекомерната продължителност на досъдебното производство представлява нарушение на чл. 22 НПК, гарантиращ справедлив процес, респективно времетраенето от деянието до присъдата следва да бъде компенсирано чрез намаляване на наказанието. След образуване на наказателното производство на 29.10.1990 г. П. П. Б. не е бил намерен на адреса по постоянно местоживеене и делото е било спряно. От материалите не се установява в този период да са били положени ефективни усилия лицето да бъде издирено. Производството е било възобновено на 18.02.2005 г. и на 21.02.2005 г. на Б. е било предявено обвинение. Впоследствие досъдебното производство още няколко пъти е било спирано поради невъзможност да бъдат призовани и разпитани свидетели, включително пострадалата С.. Обвинителният акт е бил внесен за разглеждане от първоинстанционния съд на 22.02.2010 г. При тези данни следва да се приеме, че продължителността на наказателното производство е изключително смекчаващо обстоятелство и в конкретния случай най-лекото наказание от три години лишаване от свобода, предвидено за престъплението по чл. 152, ал. 3 НК, би се явило несъразмерно тежко. Наказание от две години лишаване от свобода с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, отговаря на съвкупността от обстоятелства със значение при индивидуализация на наказанието и в достатъчна степен може да постигне целите по чл. 36 НК. В този смисъл доводите на осъдения за допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК са основателни. Делото следва да бъде възобновено, а въззивното решение – изменено, на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА в. н. о. х. д. № 719/2011 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. ИЗМЕНЯ въззивно решение № 169 от 1.06.2011 г. на Пловдивския окръжен съд, като намалява при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наложеното наказание на подсъдимия П. П. Б. на две години лишаване от свобода. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: