5 Р Е Ш Е Н И Е № 383 София, 08 декември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети октомври две хиляди петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря :Марияна Петрова и в присъствието на прокурора :Петър Долапчиев изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1125 по описа за 2015 година Срещу въззивна присъда по внохд.№198/2014 г. на Окръжен съд гр. Благоевград е подадена касационна жалба от подсъдимия Е. А. З.. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник ,с доводи за съществени процесуални нарушения,нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Частния обвинител и граждански ищец К. К., не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия основателна, в частта й за нарушения по чл.314 НПК и по чл.339 ал.2 НПК и пледира за отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 22.05.2015 г. постановена по внохд.№198/2014 г. на Окръжен съд гр. Благоевград е отменена присъда по нохд.№651/2013 г. на Районен съд гр. Сандански ,в частта й относно приложението на чл.132 ал.1т.2 НК и чл.66 ал.1 НК и вместо това подсъдимия Е. А. З. , е признат за виновен ,в това на 9.11.2010 г. в района на [населено място] ,да е причинил средна телесна повреда на К. К. ,поради което и на основание чл.129 ал.2 вр. с ал.1 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от девет месеца.Намален е размера на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл.144 ал.3 НК ,от една година на шест месеца.На основание чл.23 ал.1 НК е наложено общо наказание за двете престъпления – лишаване от свобода за срок от девет месеца ,като на основание чл.61 т.2 , чл.59 ал.1 и чл.60 ал.1 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим ,за изтърпяване на наказанието в затвор. В останалата й част присъдата е потвърдена. Касационната проверка на въззивната присъда е само в частта й за престъплението по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 НК,защото в частта за престъплението по чл.144 ал.3 НК ,въззивната присъда има характер на решение (изменен е размера на наказанието лишаване от свобода) и не подлежи на касационен контрол.Виж в тази връзка разпореждане от 28.07.2015 г. за зам.председател на ВКС и председател на НК на ВКС. ПО ЖАЛБАТА на под.З. : Основното оплакване в жалбата е за липса на мотиви , допуснато от въззивния съд, което е съществено нарушение по смисъла на НПК.Не бил направен анализ на обстоятелствата ,които се приемат за установени ,както и на събраният доказателствен материал , тъй като буквално била пренесена фактическата обстановка приета за такава от първоинстанционния съд.Липсвали отговори на поставени от защитата на подсъдимия въпроси и доводи, направени при първоинстанционното разглеждане на делото и поддържани и във въззивната инстанция.Липсвал отговор и на въпроса ,дали деянието не е извършено при условията на неизбежна отбрана.Защитата поддържа „правилна квалификация” на деянието по чл.132 НК Поддържа се и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание ,защото били налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Доводите са неоснователни. Въззивният съд е провел съдебно следствие,в което е разпитал подсъдимия и пострадалия ,допуснал и изслушал комплексна психиатрична и психологична експертиза. Вярно е , че изложението в мотивите към присъдата е по скоро описателно ,но волята на съда е ясно отразена на л.87 (гърба) от мотивите и то е в смисъл ,че единственото обстоятелство ,което приема въззивния съд –различно от първоинстанционния такъв ,базирано на заключението на посочената по горе експертиза е : -„отправените от К. по отношение на подсъдимия обиди, обективно са довели подсъдимия до състояние на силно раздразнение ,но същото е останало в регистъра на негативните емоции ,без да покрива критериите на афекта ,като е налице запазване на годността за разбиране свойството и значението на деянието и ръководене на постъпките”.Този извод изцяло почива на заключение на вещите лица , прието в съдебно заседание пред въззвният съд ,без оспорване от страните по делото. Не е било необходимо въззивния съд да прави собствен анализ на събраните пред първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства ,след като е приел ,че в производството пред първоинстанционния съд, не са допуснати съществени процесуални нарушения по събиране и оценка на доказателствата по делото. Възразява се в касационната жалба единствено по недостатъци в първоначално издаденото медицинско свидетелство на пострадалия ,което обаче установява само ,че на 10.11.2010 г. при преглед на К. е установено : -травматични очила на двете орбити ,хематом на дясна очна ябълка, подкожен хематом на окосмена тилна област на главата , подкожен хематом на лява подбедрица ,фрактура на долна трета на дясна ръка и контузия на VІІ – ХІ ребра .Пострадалия е насочен за ренгеново изследване с приложено по делото искане ,което е изпълнено на 10.11.2010г.Горното сочи ,че в атакуваното медицинско свидетелство ,не са налични сочените „недостатъци”, особено като се вземе предвид и категоричното заключение на съдебно медицинската експертиза на в.л. д-р Л. ,че „пострадалия е получил счупване на лакътна кост ,на дясна предмишница , по механизма на т.н. защитни увреждания”.Заключението и по тази експертиза не е оспорено от страните и прието в съдебно заседание на 25.11.2013 г. от Районен съд гр. Сандански. Без основание е и оплакването за нарушение на чл.339 ал.2 НПК-където липсвали отговори на довод за наличие на предпоставките на чл.12 НК.На л.89 от мотивите на въззивния съд е посочено ,че не е наличен елемент от състава на чл.132 ал.1 НК ,защото липсва „друго противозаконно действие”, от страна на пострадалия(наличие на такова фактическо обстоятелства не се твърди нито от подсъдимия ,нито от защитата му) .Същия елемент ,но като „противоправно нападение” е и в обсъждането на доводите за наличие на предпоставките на неизбежната отбрана ,което прави обсъждането на доводите за „наличие на предпоставките на чл.12 ал.1 НК” ненужно ,след като по фактите е прието ,че спор с обиди и псувни е имало на инкриминираната дата и място ,между пострадалия и св.О. С. , но не и с подсъдимия. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.При определена размера на наказанието ,което следва да бъде изтърпяно от подсъдимия за всяко от престъпленията ,съда е съобразил всички обстоятелства от значение.Наказанието е при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства ,правилно е отчетена и обществената опасност на деянието и тази на подсъдимия.Определеното общо наказание от девет месеца лишаване от свобода ,което да се изтърпи ефективно е достатъчно и справедливо и не е в нарушение на чл. 348 ал.5 НПК. Без основание са и доводите за завишен размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди ,при определяне на които според защитата следва да се „съобрази тежкото семейно и финансово състояние на подсъдимия” ,а не претърпените от пострадалия болки и страдания.Довода очевидно няма как да бъде споделен и не намира опора в закона ,дори само като се има предвид разпоредбата на чл.45 ЗЗД. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда ,в атакуваната й част , при спазване на процесуалните правила и закона ,а подадената от подсъдимия жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда по внохд.№198/2014 г. на Окръжен съд гр. Благоевград ,с която е изменена присъда по нохд.№651/2013 г. на Районен съд гр. Сандански,в частта и за престъплението по чл.129 ал.1 НК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :