4 Р Е Ш Е Н И Е № 41 гр. София, 07 март 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севдалин Мавров ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Антоанета Данова при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1656 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационен протест на прокурор при Военно- апелативна прокуратура срещу решение №30, постановено на 26.11.2015 г. по ВНОХД №27/2015 г. по описа на Военно- апелативен съд. С присъда №113, постановена на 19.06.2015 г. от Софийски военен съд по НОХД №113/2015 г. подсъдимият мл. сержант П. С. А. е признат за невиновен в това, че на 14.02.2015 г. в [населено място], на [улица]управлявал моторно превозно средство- лек автомобил „марка“ с ДК [рег.номер на МПС] с алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,9 на хиляда, установено по надлежния ред, като на основание чл.304 НПК подсъдимият е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.343б, ал.1 НК. С въззивното решение първоинстанционната присъда е изменена в частта относно мотивите, като съдът е приел, че деянието не съставлява престъпление по чл.343б, ал.1 НК. Присъдата е потвърдена в останалата й част. В касационният протест се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, като се поддържа, че мотивите на въззивния съд са неясни, като не може да бъде установено кое е конкретното основание за оправдаване на подсъдимия. Твърди се, че неправилно не са ценени заключенията на изготвената съдебномедицинска експертиза и поясненията, дадени от експерта в хода на съдебното производство, от които се установява, че към момента на извършване на инкриминираното деяние концентрацията на алкохол в кръвта на А. е била не по- малко от 1,7 на хиляда. Поддържа се, че въззивният съд не е събрал всички възможни доказателства и не е установил релевантните за изхода на делото факти, като не е допуснал повторна съдебно- медицинска експертиза, която да установи действителната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия. Оспорват се и изводите на въззивният съд по отношение на кредитиране на проведените две изследвания на кръвната проба на А., като се поддържа, че неправилно е ценена това с по- ниска концентрация на алкохол. На тези основания се предлага въззивното решение да бъде изцяло отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В хода на касационното производство представителят на държавното обвинение предлага да касационния протест да бъде уважен по изложените в него съображения, като въззивния съдебен акт бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Защитникът на подсъдимия А. моли да бъде потвърдено въззивното решение, като твърди, че не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348 НПК и протеста е неоснователен. Подсъдимият А. моли да бъде потвърдено решението на второинстанционния съд. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационния протест е основателен. Първостепенният съд в съдебният си акт е приел, че подсъдимият А. не е управлявал автомобила си, към момента на настъпване на произшествието, като е кредитирал неговите обяснения и е преценил, че същите не се опровергават от други доказателствени източници по делото. В мотивите си съдът е посочил и това, че от огледния протокол и приложения към него албум е било установено, че ако подсъдимият е управлявал автомобила същият неизбежно е щял да получи увреждания, които не са били констатирани- обстоятелство, което е преценено като подкрепящо тезата на А.. Наред с изложеното, съдът е приел, че към момента на настъпване на произшествието подсъдимият е бил с концентрация на алкохол в кръвта си не по- малко от 1,7 промила. Независимо от този си извод, първоинстнационният съд е постановил оправдателна присъда, като е преценил, че обвинението е недоказано, тъй като липсват доказателства, установяващи авторството на А.. Въззивният съд се е съгласил с крайния извод за оправдаване на подсъдимия, като в първите четири страници от мотивите на съдебния си акт е възпроизвел дословно възприетите от първостепенния съд факти по делото и направените въз основа на тях правни изводи. В заключителната част на въззивното решение са посочени отправените от защитата искания в хода на досъдебното и съдебното производство и част от заключенията на изготвените съдебно- медицински експертизи. Касационната инстанция е категорична, че от съдържанието на въззивното решение не може да бъде установена волята на въззивния съд. Не става ясно дали съдебният състав е възприел изводите на Военно- окръжен съд- гр. София, че подсъдимият не е управлявал автомобила към момента на произшествието или е приел, че го е управлявал, но не е бил с концентрация над посочената в диспозицията на чл.343б, ал.1 НК. Липсва анализ на събраните доказателствени източници, като съдът не е посочил кои от тях кредитира и кои приема за опровергани. Невъзможността да бъде установена волята на съда представлява съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 НПК и е основание за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния съд. Касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че въззивният съд следва в съдебния си акт да посочи кои факти приема за установени, въз основа на кои доказателства и след това да отрази по ясен начин правните изводи, които прави въз основа на тези факти и доказателства. Липсата на информация по тези въпроси не дава възможност на касационният съд да установи и провери волята на решаващият съд, респективно да осъществи правомощията си. В конкретното производство въззивният съд е следвало да посочи дали възприема тезата на първоинстанционния съд, че подсъдимият А. не е управлявал автомобила и конкретно е бил заплашен от неустановени лица, бил му е отнет автомобила и едно от тези лица е предизвикало произшествието. Ако възприеме тези факти съдът следва да посочи кои доказателства ги установяват, като изложи убедителни мотиви за това как служител на НСО е заплашен от две лица, и заплахата е довела до състояние, в което той не се е съпротивлявал и е допуснал да му бъде отнет противозаконно автомобила. Следва да бъде посочено и това как лицата са успели да го отнемат и да потеглят с намиращия се вътре свидетел- Г., който от своя страна е служител на полицията и непосредствено след потеглянето му да блъснат колата в дърво и да избягат. В случай, че въззивният съд не възприеме изводите на първата инстанция (декларативно изявление в този смисъл има и в атакуваното въззивно решение) съдът трябва да отговори на въпросите, свързани с това дали подсъдимият е управлявал автомобила и с каква концентрация на алкохол в кръвта. При отговора на този въпрос следва да бъдат обсъдени не само обясненията на А., но и останалите доказателствени източници- заключенията на изготвените съдебно- медицински експертизи, химическите изследвания и разясненията на вещите лица, изготвили експертизите. При оценката на доказателствата въззивният съд трябва да съобрази и това, че в наказателното производство не съществува формална доказателствена сила на който и да е доказателствени източник, респективно това, че релевантните за изхода на делото факти могат да бъдат установени по всички възможни доказателствени начини и с всички годни доказателства и доказателствени средства. Вярно е, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия може да бъде установена само и единствено по реда на Наредба №30, но това е относимо само по отношение на начина на взимане на кръвната проба, нейното съхраняване и използвания метод за изследване. Не може да бъде подкрепена тезата, че отразеното в протокола за химическо изследване е резултат, който следва безусловно да бъде приет от решаващият съд, тъй като той е относим към период, различен от този на довършване на престъплението. Разбира се, че е възможно с други доказателствени източници и при възприемане на извършеното изследване да бъде установена различна концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на произшествието. Информация за това се съдържа в разясненията, дадени от експерт, изготвил съдебномедицинската експертиза и същите следва да бъдат обсъдени и възприети или отхвърлени със съответни мотиви. При внимателен преглед на материалите по делото се установява, че основен въпрос в производството е дали подсъдимият към момента на извършеното изследване е бил в състояние на излъчване на алкохол, респективно кой е бил момента на приема му. При липсата на взета проба от урина, за отговор на този въпрос може да бъде ползвано направеното изследване с дрегер. Отново трябва да бъде подчертано, че показанията на техническото средство в случая не могат да послужат за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, но могат да бъдат индиция кога този алкохол е бил употребен и дали към момента на взимане на кръвната проба той е намалявал или се е увеличавал в кръвта на изследваното лице. Всеки един от тези въпроси трябва да бъде обсъден от решаващия съд, като ако той намери за необходимо, с оглед изясняване на релевантните факти трябва да бъде проведено допълнително въззивно съдебно следствие, като бъде изслушани експерти по делото или бъдат назначени и приети нови експертизи. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че атакувания въззивен съдебен акт не съдържа мотиви, от които може да бъде установена волята на съда, което представлява съществено нарушение на процесуални правила и е основание за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №30, постановено на 26.11.2015 г. по ВНОХД №27/2015 г. по описа на Военно- апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Военно- апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.