1 Р Е Ш Е Н И Е № 624 гр. София, 06 февруари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Мина Топузова при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия К. Костова касационно дело № 1963/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Д. К., чрез защитника му адвокат Г. С. от АК – [населено място], срещу решение № 109 от 19 юли 2013 година на Варненския апелативен съд, по внохд № 125/2013 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 35 от 26 март 2013 година на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 854/2012 година по описа на този съд. Подадената касационна жалба не съдържа конкретно позоваване на отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК и доводи в подкрепа на оспорването на въззивния съдебен акт. Представено е писмено допълнение към жалбата с общо формулирани възражения за ограничени процесуални права на подсъдимия К. поради отхвърлени доказателствени искания и недоказаност на обвинението, което ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Претендира се, алтернативно, отмяна на атакуваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав в предходен процесуален стадий или оправдаване на подсъдимия К. по повдигнатите му обвинения. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят – подсъдим М. К. не участва лично, редовно призован. Представлява се от защитника си адвокат С., който поддържа жалбата при направените в нея оплаквания и отправени до съда искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Настоящето първоинстанционно разглеждане на делото е трето поред, след прекратяване на съдебното производство по нохд № 472/2011 година и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения и след отмяна от въззивния съд на присъда № 38 от 04. 04. 2012 година по нохд № 106/2012 година на Варненския окръжен съд. С постановената в рамките на настоящето разглеждане на делото присъда е ангажирана отговорността на подсъдимия К. за това, че: - през периода 14. 11. 2000 година – 14. 02. 2001 година, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като управител и представляващ [фирма] – В., избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС в размер на 634 182. 70 лева, като потвърдил неистина в справки-декларации, подадени по силата на чл. 100, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС (отм.), поради което и на основание чл. 257, ал. 1 във вр. чл. 255, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 62/1997 година) във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода; - през периода от 01. 10. 2000 година – 31. 01. 2001 година, в [населено място], като управител и представляващ [фирма] – В., при условията на продължавано престъпление, с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС в размер на 634 182. 70 лева, водил счетоводна отчетност и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание – 85 броя фактури, издадени от Х.-радикална партия (ХРП) – София, [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], поради което и на основание чл. 257, ал. 1 във вр. чл. 256 (ред. ДВ, бр. 62/1997 година) във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода. За двете престъпления на подсъдимия К. е определено общо наказание от една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимия К.. ВКС намира касационната жалба на подсъдимия К. за неоснователна и съображенията за това са следните: Известно е, че пределите на касационната проверка, на която по принцип служебното начало не е присъщо, се предопределят от обжалващата страна с релевираните от нея отменителни основания и доводи в тяхна подкрепа. В случая, ВКС констатира, че правото на касационно обжалване се упражнява формално. Затова и очакването третата инстанция да пререши делото по същество е неоправдано, доколкото възложените й от закона правомощия принципно изключват това. В правомощията на въззивния съд е да провери фактическата правилност на издадената присъда и правилността на възприетата квалификация, което в случая окръжният съд е сторил по предписания от закона начин, видно от мотивите на обжалваното решение. Проверката констатира също така, че мотивите към присъдата са задълбочени, аналитични и убедителни и това позволява на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда. Затова и въззивният съд не е бил длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото. Възражението за отказани доказателствени искания, ограничило процесуалните права на подсъдимия К., е напълно лишено от конкретика, а и данните по делото не установяват негова основателност. Първоинстанционният съд е проявил изключителна активност в доказателствената си дейност, изискал е и надлежно е приобщил по делото писмени справки и документи от банкови институции, от Държавния архив, от Сметната палата, от НАП – Велико Т. и Стара З., от Община – В., от СГС – Фирмено отделение и пр. Впоследствие тези документи са били обект и на експертно изследване и заключение на назначената от съда допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), при конкретно формулирани задачи (протокол от съдебно заседание от 02. 10. 2012 година, л. 228 от нох дело). Експертните заключения – основното и допълнителното, са защитени от експертите М. и К. в съдебно заседание на 10. 12. 2012 година и са приети от съда, без да бъдат оспорени от страните, вкл. и от защитника на подсъдимия – адвокат С. (протокол на л. 314 от нох дело). Доказателствени искания не са направени не само пред този съд, но и във въззивната жалба (също бланкетна) и в хода на въззивното разглеждане на делото. Общото възражение на защитата на подсъдимия К. за неустановеност на обстоятелствата, свързани с осъществяване или не от страна на подсъдимия на реални облагаеми по ЗДДС доставки, е изцяло неоснователно. Преди всичко, то не държи сметка за законоустановеността на данъците по основание, размер и субекти, като основна тяхна характеристика. Именно законът е основен източник на данъчното право и той урежда фактическите състави, които пораждат данъчните задължения. Или иначе казано, данъчното задължение възниква по силата на закона и става изискуемо с настъпването на определения в конкретния данъчен закон падеж, като в много случаи прилагането на данъчната норма се осъществява от самото данъчно-задължено лице – чрез подаване на данъчни декларации по ЗКПО и ЗДДФЛ или на периодични справки-декларации по ЗДДС, какъвто е настоящият случай (в този смисъл и ТР № 1/2009 година на ОСНК). Съдът подробно е описал и обсъдил всяка от инкриминираните 85 броя фактури (л. 6-30 от мотивите на присъдата) и е изложил убедителни съображения относно тяхното съдържание и авторство, основани на цялостен анализ на всички събрани по делото доказателства (с. 31-42 от мотивите). В рамките на извършената въззивна проверка съдът не е имал основания да не утвърди фактическата правилност на постановената присъда, за което е изложил подробни съображения (с. 3-7 от решението). Този съд е имал основание да приеме, че доказателствата по делото позволяват извода за безпротиворечиво и несъмнено установяване на фактите относно механизма и мащаба на осъществената от подсъдимия К. дейност. Доказателствената съвкупност не разкрива заявената от защитата недостатъчност. Преобладаващата част от доказателствените източници представляват писмени документи (фактури, справки-декларации, дневници за покупки и за продажби и пр.), които са били обект и на графологично изследване (експерт К.), като характеристиките им са несъмнено установени. Гласните доказателствени източници (показанията на свидетелите Ж. и М. – инспектори и автори на данъчния доклад, И. – предишен управител на [фирма], П. – последващ негов собственик и управител, В. – координатори на ХРП за североизточна България, И. – сътрудник, М., И., Т., Н. – управители на другите фирми, част от веригата от дружества, взаимно обвързани в инкриминираната дейност от симулирани сделки) са обсъдени не само по действителното им съдържание, но и съобразно заключенията на основната и допълнителната съдебно-икономически експертизи, изслушани и приети от съда при участие на подсъдимия и неговия защитник, както това бе посочено по-горе. Така че, по делото несъмнено е установено участието на подсъдимия К., като управител и представляващ [фирма], във веригата от дружества, гравитиращи около ХРП и осъществяващи дейност за неправомерно усвояване на данъчен кредит чрез документално симулиране на сделки, без да са притежавали търговски обекти, складове, офиси, транспорт, персонал, без налична информация за извършени разплащания, за притежавани разрешителни и лицензи за осъществяване на стопанска или търговска дейност и пр. Впрочем, тези обстоятелства не само че не са отречени, но и се утвърждават от самия подсъдим К. в дадените от него обяснения пред първоинстанционния съд (протокол от с. з. от 25. 03. 2013 година, л. 375 от нох дело). Резултатите от извършените насрещни проверки на предходните доставчици, прекият и преобладаващ от които е била ХРП, несъмнено потвърждават тези констатации и изводи. Установените по делото обстоятелства са обсъдени и във връзка със съдържанието и изискванията на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (наричана Директивата), както и на плоскостта на практиката на Съда на СЕ (С.) – Л., по прилагането й (с. 37-38 от мотивите на присъдата). Би могло единствено да се допълни, че разпоредбите на Директивата са транспонирани в българското законодателство със ЗДДС и ЗИД на същия (вж. § 1а от ДР на ЗДДС) и че те са обвързващи по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат от всяка държава-членка, а формите и средствата за постигането му са предоставени като избор на съответните национални компетентни органи. В своята практика С. признава директния ефект на някои норми на Директивата. Тази практика е задължителна за националните органи и съдилища, с оглед правомощието на Съда да дава задължително тълкуване на относимите текстове на първичното и вторичното право на Съюза. Правилно окръжният съд се е позовал на Решение на Съда (трети състав) от 06 декември 2012 година по дело С-285/11, като по същите въпроси следва да се посочи и Решение от 21 юни 2012 година по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Прочитът на тази практика от страна на първостепенния съд е точен и правилен и дава основание за направените от него констатации и изводи. При изложените съображения, извършената от третата инстанция проверка не установи наличие на заявените в жалбата нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия и да са възпрепятствали разкриването на обективната истина относно правнорелевантните факти. При тези факти, надлежно установени по делото, материалният закон е приложен правилно. Няма как да бъде споделено лаконично изразеното от защитника на подсъдимия становище за несъставомерност на действията на неговия подзащитен, при несъмнено установеното по делото лъжливо документиране и деклариране на фиктивни търговски обороти с цел създаване у компетентните органи на убеждение за реално извършена търговска дейност, при съзнаване на естеството й и последиците за всички участници. Фактите по делото не дават основание за удовлетворяване на искането на подсъдимия за оправдаване по повдигнатите му обвинения, защото от тях не следва извод за несъставомерност на деянието, поради което разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е неприложима. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 109 от 19 юли 2013 година на Варненския апелативен съд, по внохд № 125/2013 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 35 от 26 март 2013 година на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 854/2012 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.