Р Е Ш Е Н И Е   №  1   София, 18 февруари 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ:  ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                             ТАТЯНА КЪНЧЕВА     при участието на секретаря  Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Мариана Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 622/2008 година Производството е образувано по повод касационна жалба на подсъдимия Х от Турция против въззивно решение № 125 от 02.06.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 207/2008г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК. Иска се при условията на алтернативност признаване на подсъдимия за невинен, преквалифициране на деянието в по-леко престъпление или намаляване размера на наложеното наказание. Съображенията, изложени в подкрепа на доводите са, че при признатите от подсъдимия факти, не е доказано, че той е автор на деянието, не е установен субективния признак на същото, както и че не са налице доказателства, които да подкрепят обвинението и доказват същото по несъмнен начин. При признаване на подсъдимия за виновен се твърди, че не се касае до престъпление по чл.242, ал.4 НК, тъй като не са налице нито „ особено големи размери” нито пък „ случаят е особено тежък” и се иска преквалифициране на деянието в по-леко такова. По отношение на наказанието се сочи, че макар и определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК то е явно несправедливо, тъй като не са отчетени в достатъчна степен, влошеното здравословно състояние на подсъдимия, налагащо по- специално лечение, което било невъзможно при затворнически условия, както и тежкото му семейно положение.   Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:   Пловдивският апелативен съд с решение № 125 от 02.08.2008г. по в.н.о.х.д. № 207/2008г. е изменил присъда № 30 от 05.03.2008г. постановена по н.о.х.д. № 36/2008г. на Хасковския окръжен съд, като намалил размера на наложеното на подсъдимия Х наказание за извършеното от него престъпление по чл.242, ал.4, предл.1 ,вр. с ал.2, предл.1 и чл.55, ал.1,т.1 и ал.2 НК на десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 100000лв. В останалата част , с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 12.09.2007г. на ГКПП „Капитан Андреево” ,като водач на лек автомобил марка „Мерцедес Бенц- Ванео” негова собственост , без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната ни високорискови наркотични вещества- „ хероин” с общо нетно тегло 51 418 гр. на обща стойност 3 969 245 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което е признат за виновен в престъпление по чл.242, ал.4, предл.1 вр. с ал.2, предл.1 и чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 НК. На основание чл.243, ал.8 НК съдът отнел в полза на държавата превозното средство послужило за превозване на наркотика, предмет на контрабандата, собственост на подсъдимия.   ПО ДОВОДА ЗА ДОПУСНАТИ СЪЩЕСТВЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА   Съображенията, във връзка с това касационно основание се свеждат до липсата на доказателства, подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание, поради което и не се установявал субективния признат на престъплението. По своята същност тези възражения могат да бъдат отнесени към непълнота на доказателствата, а последната поначало не е касационно основание. В конкретния случай, поради разглеждането на делото по реда на глава ХХVІІ НПК „ Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, този въпрос се преценява от съда при решаване на въпроса дали са налице условията по тази глава. Ако те са налице съдът не може да отхвърли искането на подсъдимия за предварително изслушване. От данните по делото е видно, че инициативата за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ НПК е на подсъдимия, който в съдебното заседание на 05.03.2008г. е направил искането, като заявил, че признава изцяло всички обстоятелства, посочени в обвинителния акт, твърди още, че „ стана точно така, както е описано в акта на прокуратурата”. След като съдът го е запознал с последиците от направеното самопризнание и е приел , че последното се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, нарушения в процедурата не са допуснати, поради което и възражението за фактическа непълнота на доказателствата не може да се отнесе към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Целта на разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие е именно, когато подсъдимият признае изцяло фактите, относими към предмета на доказване и се съгласи за същите да не се събират доказателства, делото да приключи с по- голяма бързина, каквото и се е случило. Недопустимо е пред следваща инстанция да се твърди, че доказателствената съвкупност не подкрепя направеното самопризнание, след като не са били правени никакви доказателствени искания пред първата инстанция.   ПО ДОВОДА ЗА ДОПУСНАТО НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА   Възражението е неоснователно. Фактите, така както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изцяло приети от подсъдимия и подкрепени от събраните на досъдебното производство доказателствени средства, приобщени по съответния процесуален ред са залегнали във приетите за установени от решаващите инстанции фактически положения. Последните правилно са приети от съдилищата като обосноваващи наличието на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.242, ал.4 предл.1 във вр. с ал.2, предл.1 НК. Количеството на пренесения наркотик и неговата стойност обосновават квалифициращите признаци „ особено големи размери „ и „ особено тежък случай” и във връзка с тях съдилищата са изложили съображения, които изцяло се споделят от настоящия състав.   Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, тъй като наказанията както лишаване от свобода, така и размера на глобата не са явно несправедливи. Те са съответни както на извършеното престъпление, така и в най- голяма степен отговарят на целите предвидени в чл.36 НК, поради което не е налице и очевидно несъответствие. Възражението, че в недостатъчна степен са отчетени тежкото здравословно състояние на подсъдимия, както и тежкото му семейно положение, настоящият състав намира за неоснователно. Именно тези обстоятелства са дали основание на въззивния съд да намали размера на наказанията, които поначало, единствено поради реда на провеждане на съдебното следствие и задължението за съда да определи наказанието при условията на чл.55 НК са наложени и без да са налице многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства. Намаляването на размера на наказанията би било проява на неоправдан либерализъм. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати сочените касационни основания и то следва да се остави в сила.   Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 125 от 02.08.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 207/2008г. на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: