5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
София, 25.05.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4589/2021 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Р. К. Ч., чрез пълномощника му адв. Ц. П., САК, против решение № 264574 от 08. 07. 2021 г. по в. гр. д. № 1771/2021 г. на СГС, IV въззивен състав, потвърждаващо решение № 65921 от 11. 03. 2020 г., поправено с решение № 20251374 от 13. 11. 2020 г., постановени по гр. д. № 61421/2018 г. на СРС, I ГО, 29 състав, с което е отхвърлен предявеният от Р. К. Ч. против „Труд Медия“ ЕООД иск с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата 10000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от неизтриването на публикуваните на 18. 04. 2017 г., на интернет страница с домейн https//trud.bg, две статии със заглавия „Арестуваните за нападение над журналисти от Нова телевизия станаха шестима, издирват и седми“ и „Обвиниха шестима за нападението над журналисти от Нова тв“ или заличаване името на ищеца и свързаната с него информация от статиите, ведно със законната лихва върху тази сума от 18. 09. 2018 г. до окончателното й изплащане. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 154 ГПК (неправилно преценена доказателствена тежест за установяване истинността на изнесените в електронното издание факти), поради необоснованост на извода на въззивния съд, че изнесената в статиите информация в частта й касаеща ищеца отговаря на истината, и поради постановяването му в противоречие с чл. 49 ЗЗД. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, отмяната му и уважаване на предявения иск.
Ответната страна по касационната жалба „Труд медия“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. И. И. Й.-Т., САК, изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Делото има за предмет предявен от Р. К. Ч. против „Труд Медиа“ ЕООД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. Твърди се, че на 18. 04. 2017 г., на интернет страница с домейн https//trud.bg, са публикувани две статии със заглавия „Арестуваните за нападение над журналисти от Нова телевизия станаха шестима, издирват и седми“ и „Обвиниха шестима за нападението над журналисти от Нова тв“, съдържащи следната информация, касаеща ищеца: а/. „Издирва се още един мъж – бизнесменът от арменски произход Р. Ч., за когото има предположения, че е избягал в Турция. Това е човекът, взел мобилния апарат на репортера на Нова тв М. М., когато тя позвънила за помощ на телефон 112. Разследващите са установили контакт с издирваното лице по телефона, но не дават повече информация дали Р. Ч. има намерение да се предаде сам, както това направиха част от останалите обявени за общонационално издирване.“ (в първата посочена статия); б/. „Обявеният за общодържавно издирване Р. Ч. отнел със сила мобилния телефон на спътничката му – репортерката М. М..“ (във втората статия). В статиите е изложена информация за осъществено нападение над екип на Нова телевизия на автомагистрала „Тракия“, между 145 и 146 километър, в посока Бургас, на 14. 04. 2017 г., около 22,00 ч. Твърди се, че по случая е било образувано досъдебно производство, в което е установено, че Р. К. Ч. не е бил на мястото на инцидента и не е участвал в същия, поради което и срещу него не е повдигнато обвинение, а образуваното срещу другите лица, посочени в статията, административно-наказателно производство по чл. 78а НК е приключило с решение № 717 от 25. 04. 2018 г. по АНД № 6399/2017 г. на Пловдивския районен съд, признаващо обвиняемите за невиновни в това, че на 14. 04. 2017 г., на автомагистрала „Тракия“, в района на 145 км. + 500 м., при управление на моторно превозно средство, са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и са оправдани по повдигнатите им обвинения по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. С нотариална покана, получена от ответното дружество на 31. 07. 2018 г., последното било информирано за развитието на наказателното производство, включително и за обстоятелството, че в хода на същото било установено, че ищецът не е бил на мястото на инцидента и няма участие в същия, поради което и срещу него не е повдигнато обвинение. Поискано е изтриване на статиите или премахване от същите на информацията, касаеща Р. К. Ч., тъй като тя е опозоряваща, приписва му извършване на престъпление и е невярна, но това не било направено. Претендира се присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие бездействието на ответника след 31. 07. 2018 г. (получаването на нотариалната покана), изразяващо се в неизтриване на статиите или само на съдържащата се в тях невярна информация, касаеща ищеца. Горното видно от исковата молба и уточняваща молба вх. № 5015802/31. 01. 2019 г.
Ответното дружество, с отговора на исковата молба, поддържа неоснователност на иска. Оспорва твърдението на ищеца да са били публикувани и налични в посочения от ищеца период статии с твърдяното съдържание, както и твърдението ответното дружество да е възложило написването на процесните статии. Твърди, че статиите са базирана на официални съобщения от прокуратурата и МВР, както и че липсват официални съобщения от посочените институции за приключване на наказателното производство с оправдателни присъди и за неповдигане на обвинение за участие в инцидента по отношение на ищеца.
За да потвърди отхвърлителното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че интернет страницата с домейн https//trud.bg е регистрирана на името на „Труд Медия“ ООД, като на същата се публикува електронното издание на вестник „Труд“. Прието е за доказано твърдението на ищеца за публикуване на 18. 04. 2017 г., на интернет страница с домейн https//trud.bg, на две статии със заглавия „Арестуваните за нападение над журналисти от Нова телевизия станаха шестима, издирват и седми“ и „Обвиниха шестима за нападението над журналисти от Нова тв“, с твърдяното в исковата молба съдържание, включително и в частта му касаеща ищеца. Прието е за доказано и обстоятелството, че след проведеното по случая досъдебно производство срещу ищеца не е повдигнато обвинение за участие в инцидента, а останалите лица, посочени в статията, са били признати за невиновни по повдигнатите срещу тях обвинения с влязло в сила решение по чл. 78а НК. Прието е, че с нотариална покана, получена от ответното дружество на 31. 07. 2018 г., ищецът уведомил последното, че при проведеното досъдебно производство било установено, че не е бил на мястото на инцидента на 14. 04. 2017 г., заради което срещу него не е налице основание за повдигане на обвинение. Въз основа на показанията на свидетеля Г. е прието за установено, че след като разбрал за статиите, ищецът бил много ядосан и разстроен, станал гневен и избухлив, притеснявал се, че невярната информация е станала достояние до много хора и няма как да ги убеди, че не е участвал в подобен инцидент. Възникнали проблеми с чуждестранни бизнес партньори на ищеца, които имали притеснения във връзка с публикуваното, не искали да работят с лица, имащи проблеми със закона, заради което на ищеца се наложило да им представи свидетелство за съдимост. Двадесет дни след публикуване на статиите ищецът продължавал да получава множество обаждания във връзка с изнесените в статиите информация около инцидента и да се притеснява. Получил проблеми и със съня.
От правна страна съдът е приел, че след като интернет страницата с домейн https//trud.bg е регистрирана на името на ответното дружество, то отговорността на същото във връзка със съдържанието на поддържаната електронна медия е аналогична с тази на издателя и редактора на печатно произведение - същото носи отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно журналистическо разследване. Издателят отговаря за причинени вреди от авторите на статии, публикувани в електронното издание, независимо дали авторите на публикациите се намират с него в трудово правоотношение или са свободно практикуващи журналисти. В случая не са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответното дружество, тъй като ищецът не е доказал неистинността на касаещата го информация, съдържаща се в статиите, и по-конкретно – не е доказал неучастието си в процесния инцидент и не е доказал, че не е отнел със сила мобилния телефон на репортерката М. М.. Обстоятелството, че срещу него не е повдигнато обвинение за участието му в инцидента, както и че наказателното производство по отношение на четиримата подсъдими е приключило с оправдаването им с решение по чл. 78а НК, не изключва възможността ищецът да е участвал в инцидента и да е извършил описаното в статиите деяние (отнемане със сила на мобилния телефон на репортерката М. М.). По тези съображения е прието, че непремахването на статиите от електронното издание, изцяло или в частта касаеща ищеца, не противоречи на журналистическата етика и стандарти и не е неправомерно.
В касационната жалба се поставят редица въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, част от които, конкретизирани от настоящата инстанция в съответствие с указанията, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, са следните: а/. дали съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписването на престъпление представляват клевета и дали ангажират отговорността на издателя към неблагоприятно засегнатия адресат; б/. задължен ли е издателят да премахне журналистическия материал или да уведоми обществеността за развоя на събитията, ако бъде уведомен от засегнатото лице, че изнесената в статията информация е невярна и неактуална и дали бездействието му да направи това представлява противоправно поведение.
Твърди се разрешаване на въпросите в противоречие с решения на Върховния касационен съд и на Конституционния съд на Република България.
В част от посочените от касатора решения на ВКС (решение № 891 от 7. 06. 2002 г. по гр. д. № 183/2002 г., 4 г.о., решение № 116 от 24. 07. 2020 г. по гр. д. № 1960/2019 г., 4 г.о., решение № 209 от 27. 09. 2013 г. по гр. д. № 1747/2013 г., 3 г.о., , решение № 404 от 13. 07. 2010 г. по гр. д. № 907/2009 г.) се приема следното: Съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписването на престъпление представлява клевета, за която издателят носи отговорност, доколкото адресатът е засегнат неблагоприятно. Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по въпроси, които представляват интерес, но в нейното съдържание не се включва възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст. Липсата на обективна и пълна информация в печатно произведение създава неверни представи у читателя и е причина за противоправно и виновно непозволено увреждане на лицето, за което се отнася публикацията. В случай, че в издание е публикувана информация, която при публикуването съответства на достъпните към този момент и надлежно проверени източници, но за която впоследствие се установява, че е невярна или неактуална, утвърдената журналистическа етика и стандарти изискват същото издание да предприеме съответните действия за уведомяване на обществеността за настъпилото развитие, като в противен случай се създава опасност от увреждане на доброто име на лицата, за които се отнася първоначално публикуваната невярна или вече неактуална информация. Тежестта за установяване верността на информацията е на издателя-ответник по иска по чл. 49 ЗЗД.
В решенията на КС (решение № 7 от 4. 06. 1996 г. по к.д. № 1/96 г. на КС на РБ, решение № 15 от 28. 09. 1993 г. по к.д. № 17/93 г. на КС на РБ) се приема, че упражняването на конституционното право на информация не може да влече неблагоприятни последици в частноправната сфера и да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго.
Настоящият състав намира, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по посочените по-горе въпроси за проверка на правилността му.
По останалите въпроси основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение не са налице.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 264574 от 08. 07. 2021 г. по в. гр. д. № 1771/2021 г. на СГС, IV въззивен състав.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на касатора Р. К. Ч. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 200 лв. по сметка на ВКС, като го уведомява, че при неизпълнение в срок на това указание касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за изпълнение на посоченото указание, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му в открито заседание или на докладчика – за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: