1 Р Е Ш Е Н И Е № 60187 Гр. София, 03 ноември 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Т. Комов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 706/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Я. Г. – служебен защитник на подс. С. Л. П. против решение № 151/12. 05. 2021 год., постановено по в. н. о. х. д. № 178/2021 год. по описа на Софийски апелативен съд (САС), С жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Оспорва се както съдържанието на съдебните протоколи, съставени от първостепенния съд, така и доказателствения анализ на въззивната инстанция. Изразено е несъгласие с изводите на САС относно субективната съставомерност на деянието като в тази връзка се поддържа, че съдът не е дал отговор на възраженията на защитата. В подкрепа на тезата за явна несправедливост на наказанието се изтъква, че предходните осъждания на подсъдимия не са за престъпления против личността. При условията на алтернативност са направени искания за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане, за оправдаване на подсъдимия или за намаляване на наказанието. В съдебно заседание адв. Г. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подс. С. П. се солидаризира с аргументите на своя защитник. Адв. К., защитник на необжалвалия подсъдим М. М., се присъединява към подадената жалба и пледира за отмяна на решението или за намаляване на наказанието, ако доводите за съществени нарушения на процесуалните правила не бъдат възприети. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и пледира въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 28/23. 09. 2020 год., постановена по н. о. х. д. № 139/2020 год., Софийският окръжен съд е признал подсъдимите С. Л. П. и М. Н. М. за виновни в това, че е на 28. 09. 2019 год. около 17.00 часа в [населено място] в съучастие помежду си, като съизвършители, а подс. М. – като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, направили опит да отвлекат дванадесетгодишната А. Ц. Д., като деянието е извършено от две лица и отвлеченото лице не е навършило осемнадесет години, поради което на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 3, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1, а за подс. М. – и във вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК ги е осъдил както следва: - подс. П. – на шест години лишаване от свобода; - подс. М. – на една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието, наложено на подс. М. за срок от четири години от влизане в сила. На основание чл. 68 от НК е приведено в изпълнение, наказанието от четири месеца, лишаване от свобода, наложено на подс. М. по н. о. х. д. № 642/2018 год. на Районен съд – Ботевград, като е определен първоначален строг режим на изтърпяването му. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е възложил направените по делото разноски в тежест на подсъдимите. Присъдата е проверена по протест на прокурора в интерес на подсъдимите и по жалба на защитниците им. С решение № 151/12. 05. 2021 год., постановено по в. н. о. х. д. № 178/2021 год., Софийски апелативен съд е изменил първоинстанционния съдебен акт като е намалил наказанието, наложено на подс. П., от шест години на три години и шест месеца лишаване от свобода, а изпитателния срок, определен на подс. М. – от четири на три години. Присъдата е отменена в частта, с която е приведено в изпълнение наказанието, наложено по н. о. х. д. № 642/2018 год. на Районен съд – Ботевград. В останалата част съдебният акт е потвърден. По обхвата на касационната проверка: Необходимостта настоящият съдебен състав да вземе изрично отношение по този въпрос произтича от обстоятелството, че въззивното решение е атакувано единствено от служебния защитник на подс. П.. Нито подс. М., нито неговият служебен защитник са депозирали касационна жалба в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК. В същото време в съдебно заседание пред настоящия състав адв. К. заяви, че се присъединява към жалбата на другия защитник. Изявлението му не се основава на процесуалния закон, в който не е предвидена процесуална възможност, аналогична на тази по чл. 320, ал. 6 от НПК, необжалвалият подсъдим да се присъедини към касационната жалба на свой съпроцесник. Единствената възможност за корекция на въззивния съдебен акт в необжалваната му част е тази по чл. 347, ал. 2 от НПК. Касационната инстанция може да отмени или да измени присъдата или решението и по отношение на необжалвалите подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза. Без претенции за изчерпателност такива биха били случаите на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните; тук следва да бъдат отнесени и хипотезите на неправилно приложение на материалния закон, изискващи прилагането на такъв за по-леко наказуемо престъпление, както и тези на наложено наказание, по-тежко по вид или размер от предвиденото за съответното престъпление. Извън приложното поле на чл. 347, ал. 2 от НПК остава явната несправедливост на наказанието и това е така, защото преценката за съответствието на наложената санкция със степента на обществената опасност на деянието и дееца и с другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства е строго индивидуална и явната несправедливост на наказанието на един от подсъдимите не означава непременно, че такава е налице и по отношение на необжалвалите. Ето защо поначало няма как да бъде удовлетворено искането на служебния защитник на подс. М. за намаляване на наложеното наказание. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба на защитника на подс. П. е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е насочена против подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Преимуществен отговор следва да получат доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото евентуалната им основателност би направила безпредметно обсъждането на останалите аргументи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Несподеляеми са аргументите на защитата, касаещи съдържанието на протоколите от съдебно заседание на първата инстанция. Този въпрос е бил поставен на вниманието на САС и е получил законосъобразен отговор на стр. 12 от решението. Твърденията, че протоколите не отразяват точно извършените процесуални действия са голословни и неподкрепени от материалите по делото. След съдебното заседание, проведено на 07. 08. 2020 год., защитниците на подсъдимите са депозирали молби за поправка на съдебния протокол с искане да бъдат вписани въпросите, зададени от тях на свидетелите, отговорите на тези въпроси и точният момент, в който е поискан отвод на председателя на съдебния състав. Отказът на председателя на съдебния състав да уважи това искане е предизвикал разглеждането му от съдебния състав, така както изисква разпоредбата на чл. 312, ал.2 от НПК. Последният също е приел, че не са налице основания за допускане поправка на протокола и мотивирано е оставил без уважение искането на защитниците. С произнасянето по реда на чл. 312 от НПК е финализирана процедурата по изготвяне на съдебния протокол и той е станал годно доказателствено средство за установяване на извършените процесуални действия и събраните от съда доказателства. Що се отнася до несъгласието на жалбоподателя с аналитичната дейност на апелативния съд, същото е заявено декларативно, а прочитът на материалите по делото не дава основание да се приеме, че контролираната инстанция се е отклонила от задълженията си, произтичащи от чл. 13 и чл. 14 от НПК. Свидетелските показания и експертните заключения са били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Доказателствата са ценени съобразно действителното им съдържание и са изложени убедителни мотиви във връзка с достоверността им. Предвид качеството ѝ на пострадала и ниската ѝ възраст съдът е подходил с особено внимание към заявеното от свид. А. Д.. За извода му, че нито едно от тези обстоятелства не се отразява на достоверността на показанията ѝ от значение е била преди всичко категоричността на свидетелката, че двамата подсъдими са лицата, които са я хванали за ръцете и започнали да я дърпат в посока, обратна на къщата, в която живее, че по този начин са изминали неголямо разстояние, докато тя е успяла да се отскубне от тях, че в опит да я задържат са я хванали за косата, че появата на свид. С. С. е попречила на двамата да осъществят окончателно намерението си. Отчетено е, че твърденията ѝ се отличават с изчерпателност и подреденост, като фактите, интересуващи процеса са пресъздадени хронологично в тяхната логическа последователност. Обсъдено е известното разминаване между показанията ѝ от съдебното следствие и досъдебната фаза и убедително е защитен изводът, че те не се дължат на стремеж да бъде укрита или изопачена истината, а са резултат от изминалия немалък период от време. Потърсена е корелация на посоченото от нея с други доказателствени средства и е установено, че то се намира в унисон с показанията на свид. С., който е възприел пряко и непосредствено част от действията на подсъдимите. Като контролно доказателствено средство са ползвани показанията на Д. Д., Ц. Д. и Д. Д., пред които пострадалата е разказала за инцидента като онова, което е съобщила на тримата не се отличава съществено от твърденията ѝ по време на съдебното следствие. При положение, че доказателственият анализ на апелативния съд не страда от пороците, визирани в касационната жалба, не може успешно да се поддържа, че той е довел до неправилно приложение на материалния закон. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Преди всичко следва да се припомни, че касационната инстанция може да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК само когато фактите, описани в проверявания съдебен акт, не сочат на извършено престъпление. В настоящия казус фактологията, възприета от апелативния съд, е престъпна, поради което не може да бъде удовлетворено искането за оправдаване на подсъдимия. Приетите от САС действия на подсъдимите, изразили се в хващането на пострадалата за китките и в повеждането ѝ в посока, обратна на дома ѝ, както и в дърпането на косата ѝ в опит да бъде задържана след като успяла да се освободи правилно са квалифицирани като опит за отвличане по смисъла на чл. 142 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. По своето естество те представляват ограничаване свободата на свидетелката и са насочени към лишаването ѝ от възможността самостоятелно, по своя воля, необезпокоявано от другиго да определя местонахождението си. Обстоятелството, че А. Д. е успяла да се отскубне от похитителите си преди те да я заведат на избраното от тях място, не съставлява основание за оправдаване на подс. П., защото за съставомерността на деянието не е необходимо упражнената принуда да е с такава интензивност, че да е довела до парализиране на пострадалия, изключвайки всякаква възможност за съпротива. Без значение е също така каква е времевата продължителност на принудителното ограничаване на свободата на жертвата, както и на какво разстояние е била преместена против волята си тя. Законосъобразно е прието, че е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 142, ал. 2, т. 2 от НК, тъй като и двамата подсъдими са взели участие в изпълнителното деяние на престъплението, а фактът, че пострадалата е била дванадесетгодишна към момента на посегателството над нея осъществява квалифицирания състав по чл. 142, ал. 2, т. 3 от НК. Несъстоятелни са възраженията за субективна несъставомерност на деянието. Въззивният съд е обсъдил аргументите на защитата в тази насока внимателно и задълбочено на стр. 13 от решението. Изводите относно наличието на изискуемия от закона пряк умисъл са направени при съблюдаване на установеното в правната доктрина и съдебната практика принципно положение, че за формата на вината се съди по доказаните действия на извършителя. Пресрещането на пострадалата на излизане от двора, където е било оставено магарето на семейството и където тя е отишла именно защото е била заблудена от подс. М., че животното е избягало, обездвижването на ръцете ѝ, дърпането ѝ в избраната от подсъдимите посока, която е противоположна на дома на момичето, опитът да я задържат отново след като се отскубнала от тях, хващайки я за косата, убедително показват, че в съзнанието на П. и М. са били формирани ясни представи, че променят местонахождението на пострадалата принудително, противно на волята ѝ. Несподеляем е доводът за несъставомерност на деянието поради това, че не е установено каква цел са преследвали подсъдимите с описаните по-горе действия. За разлика от редакцията на чл. 142 от НК до м. април 2010 год., в която като съставомерен признак от субективната страна беше предвидено намерението за противозаконно лишаване от свобода на отвлечения, понастоящем не съществува изискване принудителното преместване на пострадалия в пространството да е свързано с намерение за лишаването му от свобода. Поради това, независимо от обстоятелството, че отвличането по необходимост включва и лишаването от свобода на жертвата, характерът и естеството на намеренията и на целта, преследвана от дееца, не се отразяват върху съставомерността на деянието и биха могли да дадат отражение единствено върху вида и размера на наказанието. Ето защо като е коригирал изводите на първата инстанция за целено от подсъдимите изнасилване на пострадалата след отвличането ѝ, приемайки вместо това, че не е установено какви са били последващите им намерения, апелативният съд не е допуснал нарушение на закона. На последно място, неоснователни са доводите за явна несправедливост на наложеното наказание. Апелативният съд е съобразил всички обстоятелства от значение за продължителността на лишаването от свобода, дал е вярна оценка кои от тях са смекчаващи и кои отегчаващи, правилно е преценил какви са значението и тежестта на всяко от тях при индивидуализация на наказанието и е коригирал извода на първата инстанция относно основанието за определянето му под минимума, предвиден за извършеното престъпление. Нещо повече, отчитайки неголямото разстояние, на което е била издърпана пострадалата от двамата подсъдими, САС е приел, че степента на осъществяване на намерението им позволява да бъде намалено наказанието под предела, посочен от окръжния съд. Същевременно проявата на по-голяма снизходителност към подс. П. би била несъответна на степента на обществената му опасност. По отношение на този подсъдим са постановени пет предходни присъди, а деянието по настоящото дело е извършено в кратък период – само осем месеца след влизане в сила на последната от тях. За П. са събрани лоши характеристични данни. Именно той съобразно приетото от фактическа страна от САС е имал водещата роля в извършване на престъплението, въвличайки в престъпния си замисъл непълнолетния подсъдим. Всичко това показва, че при касатора е налице трайно установен модел на незаконосъобразно поведение като наложените до този момент наказания не са изиграли ролята на коректив на неговите действия. Непротивопоставим на така обсъдените отегчаващи обстоятелства, отнасящи се до личността на дееца, е фактът, на който акцентира защитата в жалбата – че предходните осъждания на С. П. са само за посегателства срещу собствеността. Наред с това макар деянието да е останало в стадия на опита при преценка на обществената му опасност не може да бъде игнорирано наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство. Не следва да бъде пренебрегван и фактът, че за да осъществят намерението си, подсъдимите са заблудили пострадалата и са я отдалечили от дома ѝ под предлог, че магарето на семейството е избягало. Не може да бъде отмината и заплахата за живота на А. Д., отправена към нея на следващия ден след деянието. Съвкупната преценка на всички коментирани обстоятелства не дава основание за извод, че спрямо подсъдимия е проявена прекомерна строгост и поради това се налага намаляване на наказанието. Напротив, с удовлетворяването на тази претенция на защитата би имало за последица невъзможност да се постигне поправянето и превъзпитанието на дееца и създаване на чувство за безнаказаност у останалите членове на обществото. Предвид изложеното и след като не установи наличието на изтъкнатите в касационната жалба основания за отмяна или изменение на въззивния съдебен акт, настоящият съдебен състав намери, че същият следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 151/12. 05. 2021 год., постановено по в. н. о. х. д. № 178/2021 год. по описа на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.