Ключови фрази
отнемане в полза на държавата * придобито имущество от престъпна дейност *

Р Е Ш Е Н И Е
№...66...............
София,.......26.07..............................................., 2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари двехиляди и единадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска


при участието на секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 863/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /К./ чрез П. Мъжлеков-инспектор-юрист в ТД на К., [населено място] против въззивно решение на Апелативен съд – Велико Т. № 40/15.03.2010 г., постановено по гр. д. № 573/2009 г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение е отменено решение на Окръжен съд- В. Т. № 116/10.07.2009 г., постановено по гр. д. № 1177/2007 г. и е постановено друго решение, с което е отхвърлено мотивираното искане на К., представлявана от С. К., [населено място], с действие на искова молба с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 329 085 лв., придобито от престъпна дейност срещу М. Я. М. ЕГН [ЕГН] и П. М. М. ЕГН 71 04281474, отменени са наложените въз основа на определение на ОС-В. Т. № 4/3.08.2007 г. по ч. гр. д. № 745/2007 г. обезпечителни мерки на основание чл. 30, ал. 3 ЗОПДИППД. С жалбата са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация М. Я. М. и П. М. М. са оспорили жалбата по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Б. Д..
За Върховна касационна прокуратура е изразено становище, че жалбата е основателна по съображения, изложени от прокурор С.. Счита, че са налице предпоставките
С определение № 666/29.06.2010 г. по гр. д. № 863/2010 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по формулирани от касатора правни въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото при липса на съдебна практика по прилагането на ЗОПДИППД, а именно: необходима ли е пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност; по въпроса за пазарната стойност като критерий за оценка на активите; по въпроса дали при определяне стойността на имуществото, придобито от ответниците следва да се вземат предвид машини и съоръжения, намиращи се в сервиза за ремонт и баланс на гуми; по приемане от въззивния съд на писмени доказателства по делото за новоузнати от К. и относими към делото факти и обстоятелства от значение за определяне имуществения патримониум на лицето; по въпроса подлежи ли на отнемане имущество на проверяваното лице, придобито от престъпна дейност, представляващо СИО, за чието придобиване съпругът е допринесъл с личен труд, грижи за децата или работа в домакинството.
По поставените правни въпроси:
1.Необходима ли е пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност?
Правният въпрос е разрешен по задължителен начин с решение № 834/23.12.2010 г. по гр. д. № 1417/2009 г., ВКС, ІV г. о., което е постановено в производство по чл. 290 ГПК.
С посоченото решение е прието, че за да се постанови отнемане на имущество в полза на държавата лицето следва да се осъдено за престъпление от кръга на посочените с чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД или да е налице условие по чл. 3, ал. 2 ЗОПДИППД и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпна дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имущество изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретните особености на всеки отделен случай въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и данните за характера на осъществяваната престъпна дейност.
При това тълкуване на закона следва да се приеме, че при преценка на основателността на направеното мотивирано искане не е необходимо да се търси пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, но връзка следва да има или да може да се направи предположение за съществуване на такава.
По въпрос № 2:
С решение № 89/2010 г. постановено по гр. д. № 717/2009 г., ВКС, ІІІ г. о. е прието, че стойността на проверяваното имущество, с оглед преценката дали същото е на значителна стойност съгласно чл. 3, ал. 1 вр. § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД е обективна величина, което означава, че следва да се преценява реалната му пазарна цена към момента на придобиването му, което се установява с помощта на експертни заключения, а не цената на проверяваното имущество по неговата придобивна цена, посочена в документи за собственост.
Това разбиране по този правен въпрос е възприето и с решение № 471/6.07.2010 г. по гр. д. № 641/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., както и с решение № 671/9.11.2010 г. по гр. д. № 875/2010 г., ВКС, ІV г. о. С последното решение съдът е приел, че доказателствената сила на нотариалния акт като официален документ се изчерпва с това, че удостоверява по обвързващ начин какво страните по сделката са заявили пред нотариуса. Държавата, в лицето на К. не е обвързана от изявленията на страните пред нотариуса относно стойността на имуществото, поради което не е необходимо изрично оспорване на нотариалния акт, за да се установява различна придобивна цена от посочената в документа за собственост, като правилата за разкриване на симулация и процесуалните забрани в тази насока важат за страните по сделката, не и за трети лица-в случая за държавата.
По въпрос № 3:
При определяне на стойността на имуществото, придобито от ответниците следва ли да се вземе предвид стойността на машини и съоръжения, намиращи се в сервиза за ремонт на баланс и гуми?
Посоченият въпрос е фактически и неправилно е посочен като правен въпрос в определението по допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Независимо от това, видно от мотивираното искане на К., въз основа на което е образувано съдебното производство по делото, сервизът за ремонт и балансиране на гуми в м. Дълга лъка, гр. В. Т. е включен като функциониращ производствен обект ведно с движимото имущество, представляващо оборудване на сервиза, а не като отделна сграда без машините и съоръженията в нея, с които се осъществява дейността по ремонт и баланс на гуми. Стойността на машините и съоръженията е оценена в хода на извършената проверка при оценката на сервиза и е включена в цената на мотивираното искане на К., въз основа на което е образувано производството по делото. В хода на съдебното производство пред първата инстанция на вещото лице е възложено оцени машините и съоръженията и получената стойност е взета предвид при анализа на приходите и разходите на ответниците.
По въпрос № 4:
Следва ли въззивният съд да приеме писмени доказателства по делото за новоузнати от К. относими към предмета на делото факти и обстоятелства от значение за имуществения патримониум на ответника?
Отговор на въпроса е даден по задължителен начин от Върховния касационен съд с Р. № 87/29.01.2010 г. по гр. д. № 369/2009 г., ІІІ г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК.
В производството по иска с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД ищцовата К. може да включи допълнително като предмет недекларирано в декларацията по чл. 17, ал. 1 ЗОПДИППД от проверяваното лице имущество и обстоятелствата във връзка с това имущество да бъдат заявени и установени в съдебния процес по реда на специалния закон. ЗОПДИППД задава предметните предели на спора по отнемане на имущество в полза на държавата по такъв начин, че всички обстоятелства от значение за имуществения патримониум на лицено, могат да се окажат от решаващо значение. Ограниченията пред гражданския ищец при висящ съдебен спор по прилагането на чл. 116 ГПК /отм./ не могат да бъдат прилагани безусловно тогава, когато незаявеният с иска предмет не е самостоятелен, предвид връзката му с материалното правоотношение. Основанията за отнемане на имущество в полза на държавата по чл. 3, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД са относими и към тези имуществени права, които проверяваното лице не е декларирало. Законът дава изрично разрешение с нормата на чл. 17, ал. 5 ЗОПДИППД чрез презумпцията до доказване на противното да се предполага, че конкретно недекларирано имущество е придобито от престъпна дейност. Общите ограничения по чл. 116 ГПК /отм./ не могат да обосноват ограничаване на предмета на съдебното дирене в производството по ЗОПДИППД, щом като за държавата няма възможност да заведе отделен процес за имот, който не е посочен в мотивираното искане на К. и не е предварително проверяван предвид предвидените с чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД преклузивни срокове, с изтичането на които се погасява материалното право да се иска отнемане на това имущество.
По въпрос № 5:
Подлежи ли на отнемане имущество на проверяваното лице, придобито от престъпна дейност, представляващо СИО, за чието придобиване съпругът е допринесъл с личен труд, грижи за децата или работа в домакинството?
Съгласно чл. 9 ЗОПДИППД до доказване на противното се смята за придобито за сметка на проверяваното лице имуществото, което неговият съпруг и ненавършилите пълнолетие деца са придобили..., когато придобитото е със значителна стойност, надхвърля доходите на тези лица през проверявания период и не може да се установи друг източник на средства.
СК и ЗОПДИППД са нормативни актове, преследващи различни цели в полза на обществото, поради което използваното в тях понятие „принос” не се покрива по съдържание. Понятието „принос” по смисъла на чл. 10 ЗОПДИППД е различно по смислово съдържание от същото понятие по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК /действащ/. Разпоредбата на чл. 10 ЗОПДИППД има предвид хипотеза на придобиване на имущество при режим на СИО, но със средства, придобити от единия съпруг чрез престъпна дейност. За оборване на законовата презумпция по чл. 9 ЗОПДИППД проверяваното лице следва да установи свой принос в придобиването на посоченото имущество, изразяващ се в предоставяне от него на средства от законен източник. В хипотезата на чл. 10 ЗОПДИППД приносът на другия съпруг в придобиването на имуществото не може да се изрази чрез личен труд, грижи за децата или работа в домакинството.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С обжалваното въззивно решение правилно е прието, че е спазена процедурата за внасяне на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда на чл. 28 ЗОПДИППД, че същото е направено от компетентен орган, посочено е придобитото движимо и недвижимо имущество от първия и втория ответници.
В нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че е необходима пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност; че при преценка на стойността на проверяваното имущество следва да се взема предвид цената, посочена в съответните актове за неговото придобиване; че при определяне стойността на имуществото на ответниците не следва да се вземат предвид машини и съоръжения, намиращи си се в сервиза за ремонт и баланс на гуми, тъй като не са били предмет на извършената проверка от К. и не са визирани в мотивираното искане; че не подлежи на отнемане имущество на проверяваното лице, представляващо СИО, за чието придобиване съпругът е допринесъл с личен труд, грижи за децата или работа в домакинството, в резултат на които изводи съдът е отхвърлил мотивираното искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност на стойност 329 085 лв. като неоснователно и недоказано.
Това налага отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази изложените в настоящото решение съображения по тълкуването и прилагането на закона, да обсъди доказателствата, доводите и възраженията на страните по делото, а при съмнение или спор относно следва да се назначи нова комплексна технико-икономическа експертиза, която да установи размера на придобитото от ответниците по касация имущество, като сбор от реалната пазарна стойност на посочените в мотивираното искане /искова молба/ имоти и вещи към датата на придобиването им. Доходите на ответниците по иска също следва да се установят като обективна величина с отчитане на всички приходи и разходи, според твърденията на страните и данните по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд – Велико Т. № 40/15.03.2010 г., постановено по гр. д. № 573/2009 г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Велико Т. за ново разглеждане от друг съдебен състав.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: