9 Р Е Ш Е Н И Е
№ 78
гр. София,21.06. 2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№2247 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Саневиан“ ООД, [населено място], срещу решение №158/15.03.2022г. по т.д.№1149/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №260805/20.05.2021г. по т.д. №2744/2019г. по описа на СГС, ТО, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Саневиан“ ООД, [населено място], против „Б.“ ООД, [населено място], иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решението, взето на общото събрание на съдружниците на „Б.“ ООД от 13.12.2019г., по т.3 от дневния ред, за освобождаването на А. Х. М. като управител и за избирането на Ю. Б. З. като такъв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилни изводите на съда, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск за отмяна на решенията по т.3 от дневния ред на събранието. Поддържа, че същите са взети в противоречие с императивните изисквания за кворум и мнозинство, съдържащи се в обявения понастоящем в търговския регистър дружествен договор от 10.12.2018г. Също твърди, че вписаният в поканата до съдружниците дневен ред нe отговаря на законовите изисквания и не е в нужната степен точен, ясен и конкретен, защото в него не се сочат и предложения за решения, а с оглед очертания предмет на въпросите и тяхното отражение върху правата на съдружниците, това е било нужно. Излага доводи и за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.136 ал.6 от ТЗ, която е императивна и не подлежи на разширително тълкуване. Изтъква, че приложените към протокола от общото събрание пълномощни на лицата, които са представлявали част от съдружниците, са твърде общи от гледна точка на това, че в тях не е предвиден и указан начинът, по който пълномощниците следва да упражнят правото на глас на съдружника в общото събрание.
Ответникът по касационната жалба „Б.“ ООД не изразява становище по същата.
Третите лица помагачи на страната на ответника – „ВСС 2009“ ЕООД и „Братя М.“ ООД, не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 13.12.2019г. е било проведено общо събрание на съдружниците /ОСС/ в „Б.“ ООД, свикано с писмени покани и с предварително обявен дневен ред от общо четири точки: 1/ вземане на решение за избор на одитор – одиторско дружество „Ейч Ел Би България“ за заверка на ГФО на „Б.“ООД за 2019г.; 2/вземане на решение за изменение на дружествения договор; 3/вземане на решение за освобождаване на досегашния управител от длъжност и от отговорност и избор на нов управител; 4/ промяна на седалището и адреса на управление на дружеството. Приел е за безспорно, че конкретното ОСС е било свикано от управителя на дружеството по инициатива на един от съдружниците като извънредно такова и е било спазено изискването на чл.17 от дружествения договор всеки един от съдружниците да бъде поканен с връчването на покана, съдържаща дневния ред на събранието. От ангажираните писмени доказателства въззивният съд е установил, че при приемането на всички решения от събранието съдружникът „Саневиан“ ООД е бил правилно преценен и отразен в протокола като притежател на 1 920 дружествени дяла от капитала на „Б.“ ООД, като е съобразено действието на сключения на 06.11.2019г. между него и съдружника „Янигейм“ ЕООД договор за продажба на дружествени дялове. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че събранието е свикано при спазване императивните изисквания на чл.139, ал.1 от ТЗ - с връчена на всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на събранието писмена покана, съдържаща дневния ред – въпросите, по които ОСС ще взема решения. Изтъкнал е, че дружественият договор не съдържа други, изрично предвидени изисквания за редовността на свикването на ОСС, като чл.17 от същия договор урежда единствено, че заседанието на ОС е редовно, когато членовете му са редовно поканени. Счел е за неоснователни оплакванията на съдружника - ищец, че дневният ред не бил достатъчно конкретен до степен да даде възможност на всеки един от съдружниците да се подготви за събранието. Приел е, че от съдържанието на поканата безсъмнено става ясно, че въпросът, който ще бъде поставен за разглеждане на събранието е освобождаването на действащия управител като такъв, като изрично е посочено и лицето, което се предлага да бъде избрано за нов управител - Ю. Б. З.. Заключил е, че посочената редакция на съдържащото се в поканата предложение за дневен ред на ОСС предпоставя еднозначно, че на съдружниците е дадена достатъчна ясна и конкретна, пълна и точна информация за поставения за разглеждане въпрос, доколкото същите са наясно с това кой е действащ управител към момента на провеждане на ОСС и кой е предложен за нов управител.
Като несъстоятелно съставът на САС е определил оплакването, че при гласуването на процесното решение не били събрани необходимия брой гласове за приемането му. Посочил е, че противно на поддържаното от въззивника, дружественият договор не съдържа клауза, изискваща решението за избор на управител на дружеството да бъде приемано с мнозинство от ѕ от дружествения капитал или единодушно. С оглед на това е споделил извода на първоинстанционния съд, че атакуваното решение е редовно взето с обикновено мнозинство, предвид че за него са гласували съдружниците „ВСС 2009“ ЕООД и „Братя М.“ ООД, притежаващи общо 50,60 % от капитала.
Въззивният съд е счел за несъстоятелно и оплакването, че при провеждането на ОСС от страна на участвалите в него пълномощници не били представени достатъчно конкретни /изрични/ пълномощни за участие в събранието, които да съдържат посочване на начина, по който следва да бъде упражнено правото на глас на съответния съдружник. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил, че на процесното ОСС съдружниците „Кара-Х“ ЕООД и „Братя М.“ ООД са били представлявани лично от управителите на двете дружества, а „Саневиан“ ООД и „ВСС 2009“ ЕООД са били представлявани от представители с изрично пълномощно. Предвид това е приел, че оплакването на въззивника касае единствено представителството на „ВСС 2009“ ЕООД. При преценка на съдържанието на представеното пълномощно е достигнал до извода, че съдружникът „ВСС 2009“ ЕООД е бил редовно представляван от пълномощниците си адв. К. и адв. И., които са били овластени с изрично писмено пълномощно за конкретно общо събрание, в което е посочено, че представителите имат право да решават по собствено усмотрение дали и как да гласуват по точките от дневния ред. С оглед на това е достигнал до извода, че пълномощното, с което са овластени представителите на „ВСС 2009“ ЕООД, е валидно и същите са разполагали с представителна власт по отношение на дружеството.
За неоснователно е прието и оплакването за неправилно приложение на материалния закон – ТЗ и Закона за хазарта /ЗХ/, предвид непредставянето на данни и доказателства дали предложеният за нов управител отговаря на изискванията на ЗХ да изпълнява тази длъжност, който факт сочел на пречки за неговото избиране. Съдът е изложил доводи, че самият въззивник не сочи на кои точно изисквания на ЗХ следва да отговаря управителят на дружество, чийто предмет на дейност е организиране на хазартни игри, съответно кои нормативни разпоредби са нарушени при неговия избор за управител.
С определение №891/30.10.2023г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса Какви са изискванията към формата и съдържанието на пълномощното, с което пълномощник се упълномощава да участва и гласува на общо събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност, въведени с разпоредбата на чл.137 ал.6 от Търговския закон? Как следва да се тълкува изискването на закона пълномощното да бъде „изрично“?
Разпоредбата на чл.137 ал.6 от Търговския закон предвижда, че съдружниците в ООД могат да гласуват чрез представител само при изрично писмено пълномощно, освен за съдружници – юридически лица и законни представители. Относно съдържанието на понятието „изрично пълномощно са дадени задължителни разяснения в ТР №5/2014 от 12.12.2016г. по тълк.д.№5/2014г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които според обема на учредената представителна власт видовете упълномощаване, респ. – видовете пълномощни са: общо (генерално) и изрично (специално, конкретно). При общото упълномощаване не се посочват конкретните правни действия или сделки, които пълномощникът е овластен да извърши, а обемът на представителната власт, или не се ограничава – отнася се до всякакви правни действия от името на упълномощителя, или се определя чрез посочване на по-общи характерни белези. При изричното (специалното) упълномощаване обемът на представителната власт се определя конкретно, чрез посочване на отделни правни действия или на правните последици, които следва да се породят. Класификацията е условна, тъй като критерият – степента на „изричност“ и конкретизация, е относителен. В мотивите на ТР№5/2014 е изяснено, че в действащото българско законодателство няма обща правна норма, която да установява изисквания за съдържанието на пълномощното, с оглед валидността на упълномощителната сделка или на последващата я правна сделка или действие, извършени чрез пълномощника; или да разграничава и да класифицира пълномощните, според това, дали те са дадени за извършването на разпоредителни правни сделки или действия, или за извършването на такива за обикновено управление на имущество на упълномощителя. Не са установени общи изисквания от законодателя, такова „изрично” („специално”) пълномощно да има някакво задължително съдържание, в което да са посочени и изброени конкретно по вид разпоредителните сделки и действия, които пълномощникът е овластен да извърши, техните съществени елементи. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тези изисквания (например –особените хипотези на чл.22, ал.2, изр.1 от ТЗ, чл.26, ал.2, изр. 1 от ТЗ, чл. 34, ал. 3 от ГПК и др.). По пътя на тълкуването на закона не биха могли да се поставят други изисквания към съдържанието на пълномощното за извършване на разпоредителни сделки и действия, тъй като такова тълкуване е без нормативна опора и с него би се посегнало на гарантираната от закона възможност упълномощителят сам и по своя преценка да определи обема и ограниченията на представителната власт, която предоставя на своя пълномощник.
Относно понятието изрично пълномощно в хипотезата на чл.137 ал.6 от ТЗ / предишна ал.4, ДВ, бр.105 от 2016г./ е формирана постоянна практика на ВКС и с решение № 818 от 30.10.2007 г. по т. д. №516/2007г. на ВКС, ТК, II о., решение №34/25.03.2013г. по т.д.№144/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., както и решение №60006 от 19.07.2021г. по т.д. №2561/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., която настоящият състав споделя. В цитираните актове се приема, че императивно въведеното законодателно изискване не само за наличие на писмена форма на пълномощното, като условие за действителност, но и за определяне обема на овластяването, води до извода, че за да може съдружник да гласува на общо събрание на съдружниците чрез представител, е необходимо да бъде конкретизирано не само за кое събрание се отнася упълномощаването, но и конкретните действия на представителя при реализиране правото на участие и правото на глас на упълномощилия го съдружник.
При преценката относно степента на конкретизация на действията на представителя при участието му в общото събрание на съдружниците в ООД, която е необходима за редовността на пълномощното, наред с даденото от ТР№5/2014 задължително тълкуване следва да бъде взет предвид и установеният ред за свикване и провеждане на общото събрание на съдружниците. За надлежно по смисъла на чл.139, ал.1 от ТЗ уведомяване на съдружника за свикване на ОС следва да се счита връчването в предвидения от закона срок на писмена покана, съдържаща дневния ред. Изискването въпросите, които ще се обсъждат на събранието, задължително да фигурират в поканата, следва да бъде отнесено и към съдържанието на пълномощното. Това изискване към съдържанието на пълномощното съответства на степента на защита, която цели да предостави разпоредбата на чл.139 от ТЗ и гарантира,че съдружникът има информация за решенията, които ще бъдат приемани на събранието, преценил е, че може да участва чрез пълномощник при тяхното гласуване и е преценил каква представителна власт да предостави на пълномощника с оглед значимостта на тези решения. Следователно освен пълна конкретизация на представлявания и представителя, както и на събранието, за което се отнася упълномощаването, пълномощното следва да съдържа и въпросите, по които е упълномощен да гласува пълномощникът. Посочването в пълномощното на начина на гласуване по всеки въпрос / с да или не/, на конкретните решения или кандидатури, които следва да бъде подкрепени от пълномощника, обаче не е въведено като задължително изискване в закона и не може да се разглежда като реквизит, обуславящ редовността на пълномощното. Такова изискване би ограничило възможността пълномощникът да съобрази обсъжданията на събранието, изказванията на другите съдружници, техните предложения и становища, както и всяка информация по въпросите от дневния ред, която ще бъде предоставена по време на събранието. Следователно в пълномощното е достатъчно да се посочи, че пълномощникът може да гласува по въпросите от дневния ред по собствена преценка. Същевременно няма пречка в пълномощното да се посочи изрично как следва да гласува пълномощникът по всички или по някои от въпросите, доколкото ограниченията в обема на представителната власт, когато не са въведени от закона, са предоставени на волята на упълномощителя. Такава пълна конкретизация на начина на гласуване по всеки въпрос от дневния ред би била възможна, ако съдружникът – упълномощител е формирал предварително своето становище по всички въпроси и пълномощникът следва само да предаде неговото волеизявление. При всички случаи водеща е преценката относно възможностите на пълномощника да защити интереса на упълномощилия го съдружник. Както е прието и в мотивите на ТР№5/2014, отношенията между упълномощителя и неговия пълномощник са такива на доверие и от степента на това доверие зависи обема на представителната власт, която упълномощителят ще учреди с пълномощното.
По основателността на касационната жалба:
При така приетия отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съдът намира касационната жалба за неоснователна. С оглед дадения отговор на поставения въпрос следва да се приеме, че пълномощното с нотариална заверка на подписите рег.№8688 от 19.11.2019г. и на съдържанието рег.№8689, том 3, акт 158 на помощник нотариус по заместване Ц. Матова, при нотариус Б. Б., рег.№515 на НК, с което управителят на съдружника „ВСС 2009“ ЕООД В. К. Б. е упълномощил адвокат П. С. К. и М. А. И., да представляват дружеството на насроченото за 13.12.2019г. от 11.00 часа извънредно общо събрание на „Б.“ ООД, отговаря на изискването да бъде „изрично“ по смисъла на чл.137 ал.6 от ТЗ. Същото съдържа въпросите от дневния ред на събранието, като формулировката им е идентична с тази от протокола на проведеното общото събрание / стр.4 и 5/. Пълномощното включва и изрично изявление на упълномощителя, че пълномощниците имат правото да решават по собствено усмотрение дали и как да гласуват по посочените точки от дневния ред.
На изискванията на чл.137 ал.7 от ТЗ отговаря и пълномощното, с нотариална заверка на подписите рег.№12205 от 13.12.2019г. и на съдържанието рег.№12206, том 5, акт 179 на нотариус Ц. Д., рег.№633 на НК, с което управителят на „Саневиан“ ООД е упълномощил представлявалите дружеството на събранието С. Н. Х. и адвокати Ю. Л. Д. и В. Н. С.. В същото наред с датата, часа и мястото на провеждане на събранието, както и въпросите от дневния ред на същото, е указан и начинът, по който пълномощниците е следвало да гласуват по въпросите по т.1, т.3 и т.4 от дневния ред. Посоченият начин на гласуване, макар и да не е задължително съдържание на пълномощното, е израз на свободата на упълномощителя да ограничава обема на представителната власт на упълномощения представител за участие в общото събрание.
Следва да се вземе предвид, че оплакването на ищеца за нередовност на пълномощното, дадено от съдружника „ВСС 2009“ ЕООД, притежаващ 30,60% от капитала на дружеството, подлежи на разглеждане, доколкото е значимо за преценката на необходимото мнозинство за приемане на оспорването от ищеца решение. Когато нередовното представителство на съдружник не се отразява на преценката на мнозинството при приемането на конкретните решения, легитимиран да се позове на липсата на представителна власт на пълномощника, гласувал на общото събрание, и на произтичащата от това недействителност, е само мнимо представляваният.
Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че решението по т.3 от дневния ред на общото събрание / предмет на настоящото производство/ е взето в противоречие с императивните изисквания за кворум и мнозинство, съдържащи се в обявения понастоящем в търговския регистър дружествен договор от 10.12.2018г., както и че вписаният в поканата до съдружниците дневен ред нe отговаря на законовите изисквания и не е в нужната степен точен, ясен и конкретен, защото в него не се сочат и предложения за решения. В случая между страните по делото няма спор относно съдържанието на изпратените покани / ищецът е възпроизвел същото във въззивната си жалба и ответникът не е възразил/. Същото съответства на изискванията на чл.139 от ТЗ. Тези изисквания са различни от императивните изисквания на чл.223, ал.4 от ТЗ, на които трябва да отговаря съдържанието на поканата, с която се свиква общо събрание на акционерите, която съгласно т.5 трябва да съдържа дневен ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и конкретни предложения за решения. Съответно писмените материали, които според чл.224 от ТЗ следва да бъдат поставени на разположение на акционерите, трябва да предоставят информация за обстоятелствата, обосноваващи предложените в поканата решения по въпросите, включени в дневния ред. Разпоредбите на чл.138 и чл.139 от ТЗ, регламентиращи реда за свикване на общото събрание на съдружниците в ООД не установяват императивно изискване, в съдържанието на поканата, освен въпросите, включени в дневния ред, да бъдат включени и конкретни предложения за решение. В постоянната и последователна практика на ВКС се приема, че изискванията на чл.139, ал.1 от ТЗ, свързани с покана за общо събрание, са точно и ясно формулирани, макар и да са схематични - писмена форма на поканата до всеки съдружник, съдържаща дневния ред, както и връчването й /получаване от съдружника/ в рамките на не по-малко от 7 дни преди датата на събранието. Съответно за надлежно по смисъла на чл.139, ал.1 от ТЗ уведомяване на съдружника за свикване на ОС следва да се счита връчването в предвидения от закона срок на писмена покана, съдържаща дневния ред. Точното и ясно възпроизвеждане на дневния ред в писмената покана цели да осигури информация относно въпросите, които ще бъдат обсъждани на събранието, а оттам и възможност за подготовка на съдружниците. В нормата изрично е посочено приоритетното приложение на дружествения договор по отношение на срока и формата на поканата. В конкретния случай, тъй като в дружествения договор на „Б.“ ООД не се съдържа клауза, уреждаща по различен начин свикването на общото събрание и уведомяването на съдружниците, е приложима общата разпоредба на чл.139, ал.1 от ТЗ.
Правилна и в съответствие със съдържанието на приетия по делото дружествен договор е и преценката на въззивния съд, че при приемането на решението за освобождаване на досегашния управител и за избор на новия управител на дружество, е спазено изискуемото мнозинство, съгласно обявения понастоящем в търговския регистър дружествен договор от 10.12.2018г. Дружественият договор не съдържа клауза, изискваща решението за избор на управител на дружеството да бъде приемано с мнозинство ѕ от дружествения капитал или единодушно. Такова изискване в чл.18 от дружествения договор е предвидено за решенията по чл.16 т.4, б. „а“, „б“, „в“ и „г“, а изискване за единодушие - за решенията по чл.16 т.4 б.„д“ от договора, както следва: а/ изменение и допълнение на дружествения договор; б/приемане на нови съдружници; в/даване на съгласие за прехвърляне на дял на нов съдружник; г/ изключване на съдружник и д/увеличаване или намаляване на дружествения капитал. Следователно решенията за избор на управител /чл.19 т.4 б.“з“ от дружествения договор/, се приемат с обикновено мнозинство /повече от Ѕ от капитала/, което в случая е спазено. Неприложимо в случая е разрешението в съдебната практика, на което касаторът се позовава, че промяната в отделни, подлежащи на вписване обстоятелства, които едновременно са и такива, по отношение на които съдружниците са приели конкретно разрешение в дружествения договор, съставлява по своята същност изменение на дружествения договор и за приемането на решения за тези обстоятелства, е приложимо квалифицираното мнозинство, предвидено за изменение на дружествения договор. Макар в дружествения договор да са регламентирани правомощията на управителя, в съдържанието на договора не е включено име на конкретното лице, което ще изпълнява тази длъжност. Съответно и промяната на управителя чрез освобождаване на досегашния и избор на нов управител не съставлява изменение на дружествения договор, а отделно, също подлежащо на вписване обстоятелство.
Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като не са ангажирани доказателства за извършването на такива, нито е направено искане в този смисъл.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 от ГПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №158/15.03.2022г. по т.д.№1149/2021г. на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|