Р Е Ш Е Н И Е №122 гр. София, 25.10.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2074 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение №788 от 25.01.2016г. по гр.д. № 5267/2015г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № І-25-166 от 12.11.2014г. по гр.д.№ 26329/2013г. на Софийски районен съд и вместо това е постановено ново за отхвърляне на предявения от М. М. З., чрез нейния настойник В. М. З., против А. Р. Ч. иск по чл. 109 ЗС за премахване на надстроен втори етаж върху притежаваната от ответницата едноетажна къща, с площ 41,57 кв.м., построена в УПИ VІІ-13 в кв.109 по плана на С., местн. “Зона Б-2”, с административен адрес: ул.”Ц. С. № 143. Касационната жалба е подадена от ищцата М. М. З. чрез пълномощника адв. Д.. Поддържа се доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения. Твърди се, че мотивите на съда са непълни, че е разместена доказателствената тежест и е пренебрегнато заключението на вещото лице. Ответницата А. Р. Ч. е представила писмен отговор чрез пълномощника си адв. С., като изразява становище за неоснователност на жалбата . С определение № 235 от 10.06.2016г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: налице ли е неоснователно засягане на правото на собственост чрез извършено строителство /надстрояване/ в съсобствен имот, без строителни книжа, в резултат на което се препятства достъпа на светлина до част от жилищните помещения на ищеца. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Предявен е иск по чл. 109 ЗС за премахване на надстройка - втори етаж върху притежаваната от ответницата сграда. Установено е, че ищцата и ответницата са съсобственици на дворното място при квоти 75,3% за първата и 24,7% за втората, като всяка от тях притежава самостоятелна едноетажна къща. Твърди се, че надстроеният втори етаж към къщата на ответницата е без строителни книжа и той пречи на влизането на дневна светлина в къщата на ищцата; разстоянието от прозореца на ищцата до настроения етаж е 1,5 м.; през прозореца няма видимост и не може да влиза слънце, както това е било преди изграждането му. Приетата техническа експертиза на вещото лице Т. описва поземления имот, сградите в него и отстоянията между двете къщи. На експерта е показан проект за заснемане на узаконяване досежно втория етаж от къщата на ответницата, който не е одобрен. Техническата експертиза на в.л. Ц. също описва и онагледява на скица отстоянията между двете сгради, най-малкото от които е 1,80м. Вещото лице сочи, че в частта с най-малко отстояние до 14ч. се препречва достъпа на слънце от юг, но по-късно след обяд, като слънцето завие на запад, вече има достъп на светлина. Пред въззивния съд е приета техническа експертиза на в.л. Ц., според която е налице частично застъпване на сградите, като засенчващата сграда /тази от южната страна/ закрива участък от около ј от южната фасада на другата сграда, с ширина около 3,60м., в който участък е разположен един прозорец. Освен това, вещото лице установява, че съществуващите в момента постройки не съответстват на предвижданията на плана за застрояване, според който в имота се предвижда изграждане на пететажна жилищна сграда на регулационната линия, свързано със съседен УПИ; процесните сгради обаче са заварени и отстоянията между тях са условно допустими при условията на раздел V от ЗУТ - Отклонения от правилата за застрояване за запазване на заварени сгради. Свидетелят Б., посочен от ищцата, установява, че строежът на втория етаж е започнал през 2005г. и е завършен скоро; къщата на ищцата има три прозореца с южно изложение към къщата на ответницата, като дори през деня е тъмно и стоят на запалена лампа; от прозореца се вижда единствено стената на отсрещната къща; освен тези прозорци къщата има и един западен такъв. Свидетелят сочи, че в къщата на ищцата живеят наематели, а той я посещава периодично, за да полага грижи. Свидетелят Т., посочен от ответницата, установява, че ищцата не живее в къщата, а е настанена в дом за психично болни. Според него етажът на ответницата е строен отдавна. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че сградата на ответницата е засенчваща спрямо сградата на ищцата, но засенчването обхваща само един от трите южни прозореца. Не е кредитирал показанията на свидетеля Б., че е нужно през деня да се включва осветление, като е счел, че той няма продължителни впечатления относно периода на засенчване, доколкото в сградата на ищцата живеят наематели и свидетелят не е пребивавал продължително време. С оглед на това е намерил, че не е налице нарушение на Наредба № 7 от 22.12.2003г., според която разполагането на сградите трябва да осигурява изложение откъм юг, югоизток, югозапад или запад на най-малко едно помещение в жилищата. По тези съображения негаторният иск е намерен за неоснователен. По правния въпрос, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, следва да се приеме следното: Искът по чл.109 ЗС предоставя защита на правото на собственост от всякакви неоснователни въздействия върху имота, които ограничават, смущават и пречат на пълноценното му използване според неговото предназначение. Правото на собственост върху жилищен имот предполага помещенията в него - стаи и кухня да имат пряк достъп до дневна светлина /в този смисъл са и нормативите за осветеност на чл. 113 и 114 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони/. С оглед на това, когато изграждането на сграда, съотв. надстрояването на съществуваща такава в съсобствен имот, извършено без одобрени строителни книжа, води до засенчване на друга жилищна сграда в имота, като препречва влизането на светлина през прозорците, то е налице неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, което препятства упражняването на правото на собственост върху засенчваната сграда. По касационната жалба. При горното разрешение изводите на въззивния съд, че не е налице неоснователно засягане на правото на собственост на ищцата чрез извършеното от ответницата надстрояване, е неправилен. Приетите експертизи безпротиворечиво установяват, че е налице закриване на част от южната фасада на сградата на ищцата, в рамките на която част има един прозорец, т.е. през този прозорец достъпът на светлина е ограничен от надстройката на ответницата. Установено е на второ място, че тази надстройка е извършена, без предварително одобрени строителни книжа и строително разрешение, а създаденото в резултат на това отстояние между двете сгради не съответства на нормативните изисквания, а е само условно допустимо. При тези обстоятелства следва да се приеме, че е засегнато правото на собственост на ищцата като собственик на засенчваната сграда и тя не е длъжна да търпи това ограничение на собствеността си. Без значение е, че липсата на достъп на дневна светлина обхваща основно един от трите прозореца, както и че ищцата /собственик на сградата/ не ползва лично имота си, а ползването е предоставено на трети лица. Обект на защита е правото на собственост върху имота, а не правото на собственика да живее в него и да го ползва лично. Горните изводи налагат отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на ново, с което да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС като бъде осъдена ответницата да премахне надстроения втори етаж на жилищната си сграда. Същата дължи заплащане и на разноските за водене на делото в трите инстанции в размер на 580лв. за държавни такси и вещи лица /разноски за адвокатско възнаграждение не е доказано да са направени/. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №788 от 25.01.2016г. по гр.д. № 5267/2015г. на Софийски градски съд и вместо него постановява: ОСЪЖДА А. Р. Ч. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл. 109 ЗС по иска, предявен от М. М. Зарева, чрез нейния настойник В. М. З. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да премахне надстроения втори етаж на собствената си едноетажна къща с площ 41,57 кв.м., построена в УПИ VІІ-13 в кв.109 по плана на С., местн. “Зона Б-2”, с административен адрес: ул.”Ц. С. № 143, както и да заплати сумата 580 /петстотин и осемдесет/ лв. разноски по делото за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: