1 Р Е Ш Е Н И Е № 589 София, 16 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на 04 декември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1755 / 2013 година Производството е образувано по искане от осъденият Б. С. С. от [населено място], за отмяна по реда на възобновяване на наказателни дела, на въззивно решение № 7 от 04. 02. 2013 год., постановено по ВНОХД № 538 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр.Шумен. В искането, поддържано и в съдебно заседание, се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Излагат се доводи за неправилна квалификация на извършеното от осъдения деяние; ограничаване правото му на защита поради неуважени доказателствени искания; явна несправедливост на наложеното наказание, изпълнението на което следвало да бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК. Претендира се за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно, за упражняване на правомощието на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на исканията за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице, имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, същото е неоснователно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 126 от 09. 11. 2012 год., постановена по НОХД № 1137 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр.Шумен, осъденият С. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от пет години като бил осъден и да заплати на гражданския ищец Н. К. Н. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, ведно с законна лихва, считано от датата на предявяване на иска. Срещу постановената присъда били подадени протест, жалба от частния обвинител и граждански ищец, както и жалба от осъдения С.. С протеста и жалбата на частния обвинител към въззивния съд се отправяло искане за увеличаване размера на наложеното на дееца наказание и неговото ефективно изтърпяване, а с жалбата на осъдения, бланкетна по своя характер, била отправена претенция за отмяна на първоинстанционната присъда. В пренията пред въззивния съд защитата на С. развила доводи, за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. С атакуваното по реда на възобновяването въззивно решение № 7 от 04. 02. 2013 год. постановено по ВНОХД № 538 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – [населено място], първоинстанционната присъда била изменена в наказателно-осъдителната й част, като размера на наложеното на осъдения наказание „лишаване от свобода” бил намален на две години, било отменено приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и бил определен първоначален „общ” режим на изтърпяване на наложеното наказание в затворническо общежитие от открит тип. Присъдата била изменена и в гражданско-осъдителната й част с определяне на законна лихва върху присъденото обезщетение дължима от датата на извършване на деянието – 28. 02. 2012 година. В останалата си част първоинстанционната присъда била потвърдена. Касационният съд намира, релевираните в искането на осъденото лице доводи за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по същество, в частност от въззивната инстанция, нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Въз основа на комплексната преценка на събрания по предвидения от закона процесуален ред доказателствен материал, както първоинстанционния съд, така и въззивната инстанция, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, по делото се установяват по категоричен и несъмнен начин. Този извод, е изграден на базата на различни, кореспондиращи си доказателствени източници и в частност, показанията на свид. Н. Н. и М. А. /очевидец на станалото/ и приобщените такива, по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НПК, корелиращи си както с писмените доказателства, така и със заключенията по съдебно-медицинските, а и със заключението по съдебно-психиатричната, експертизи. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена от инстанционните съдилища и в частност, от въззивната инстанция, при съобразяване с принципа, визиран в разпоредбата на чл. 14 НПК. Въззивният съд достатъчно аргументирано е отговорил на доводите на защитата на осъдения /наведени междувпрочем по същество и в искането за възобновяване/, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения, на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Извършеното от осъдения С. престъпление е било правилно квалифицирано, изложени са необходимите доводи касателно елементите от обективната и субективната страна на престъпния състав и не е било допуснато нарушение на материалният закон. Престъпната деятелност на осъдения е недвусмислено установена по делото. Няма спор за това, че той е нанесъл удар с нож в областта на шията на пострадалия Н. в резултат на който, последния е получил констатираните по делото травматични увреждания – значителна остра външна кръвозагуба и хиповолемичен шок, правилно квалифицирани като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК.Поради и това, не може да бъде уважено искането за изменяване на съдебните актове по реда на възобновяване на наказателните дела и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, тъй като по делото хипотезата на чл. 425, ал. 1, т. 3 от наказателно-процесуалния закон, не е налице. Неоснователно се явява и оплакването за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Както вече бе посочено и по-горе, Окръжен съд – гр.Шумен в изпълнение на задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК, е дал необходимите отговори на оплакванията изложени от осъдения и неговия защитник. Въззивният съд е провел доказателствения си анализ в съответствие с разпоредбите на чл. 13, 14 и 107, като проверката и оценката на доказателствата, по никакъв начин, не са довели до опорочаване на вътрешното му убеждение, при формиране на крайните решаващи изводи. Отказът да бъдат уважени доказателствените искания на защитата на осъдения е бил надлежно аргументиран, а на доводите, даден отговор в мотивите на атакуваното решение. Поради и гореизложеното, настоящия състав намира, че при разглеждане на делото, въззивния съд не е допуснал процесуални нарушения, явяващи се съществени, по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК. Липсва и релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. При определяне на наложеното на осъдения наказание, са били съобразени релевантните за наказателната му отговорност смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и целите по чл. 36 НК. Извършеният от въззивния съд анализ на тези обстоятелства е правилен и касационният съд няма основания за неговата промяна. Самото наказание, след упражнените от окръжния съд правомощия по чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК и ал. 2, т. 2 от същата наказателно-процесуална норма, като размер и начин на изпълнение, се явяват напълно адекватни и кореспондиращи с целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, обстоятелство което не дава основание за намеса на касационната инстанция, тъй като при определянето им, са спазени законовите правила и същите не съдържат характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Поради и това, не може да бъде уважено искането за смекчаване на наказателноправното положение, на осъденото лице. ВКС и друг път е имал повод да отбележи, че за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК не е достатъчно да са налице само материално правните предпоставки, визирани в закона, а следва да бъдат отчитани обществената опасност на деянието и дееца и най-вече, възможността да бъде реализиран, поправителния и възпитателен ефект на наказанието. По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, намира постановеното въззивно решение за правилно и законосъобразно, а искането на осъдения С. за възобновяване, за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденият Б. С. С. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела, на въззивно решение № 7 от 04. 02. 2013 год., постановено по ВНОХД № 538 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр.Шумен. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.