Р Е Ш Е Н И Е № 286 гр. София, 14 юни 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тридесети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 869 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Ж. М. Ж. за възобновяване на ВНОХД № 1160/2011 г. на Варненския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 296/03.10.2011 г., с което е била потвърдена присъда по НОХД № 3398/2011 г. на Районен съд – Варна. С тази присъда подсъдимият Ж. М. Ж. е бил признат за виновен в извършването на две престъпления - по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 4, вр. чл. 18 от НК и по чл. 131а, пр. 2, вр. чл. 129 от НК, за които му е било определено общо най-тежко наказание за срок от 5 години и 4 месеца лишаване от свобода при строг режим в затвор, като е било приспаднато задържането му под стража, считано от 04.04.2011 г. Същият е бил осъден за заплати на гражданския ищец Д. В. 2500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и 50. 92 лв. за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2011 г. В лично изготвеното от осъдения искане, се прави оплакване за незаконосъобразно осъждане за деянието по чл. 131а, вр. чл. 129 от НК, тъй като признанието, направено в производството по гл. 27 от НПК, че е блъснал пострадалата, не е било подкрепено от доказателства, събрани на ДП. Оспорва и извършването му при опасен рецидив. Иска се отмяна на решението в тази му част, намаляване на обезщетението за имуществени вреди, както и приспадане на задържането му, считано от 01.04.2011 г. В с. з. пред ВКС осъденият не се явява, като служебният му защитник поддържа искането за възобновяване и представя писмена защита. Гражданският ищец, редовно призован, не се явява пред ВКС. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО единствено досежно правилното приложение на чл. 59 от НК, предвид следните съображения: Изцяло неоснователни са възраженията на осъдения по повод осъждането му за деянието по чл. 131а, пр. 2, вр. чл. 129 ал. 1 от НК. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава 27, чл. 371, т. 2 от НК, като той е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, сред които са и тези, че след като е направил опит за кражба в дома на св. В. (свързани с деянието по чл. 196, вр. 18 от НК) и подгонен от него е побягнал по стълбите, е срещнал св. В., която е блъснал при опита й да го хване. При падането по стъпалата тя е получила и съставомерното увреждане по чл. 129 ал. 1 от НК, изразило се в счупване на лява лъчева кост и на стилоидния израстък на лява лакътна кост, довело до трайно затруднение на движението на горния ляв крайник за период над 3 месеца. В съгласие с чл. 371 ал. 4 от НПК признатите факти са били приети за подкрепени от събраните в хода на ДП материали, сред които са и показанията на св. В., както и изготвената СМЕ, за което са изложени съображения в мотивите на първата, а и на въззивната инстанция, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря. Правилно от установените факти е изведен и евентуалния умисъл за причиняване на средната телесна повреда. Няма място за споделяне на възраженията, че деянието не е съставомерно по чл. 131а, а единствено по чл. 129 от НК, тъй като не била налице квалификацията за опасен рецидив. В мотивите на първата инстанция са развити подробни съображения за наличието на този квалифициращ белег и изводимостта му от осъжданията на Ж. по конкретно посочени присъди по НОХД № 889/2007 г. и № 1799/2009 г., наказанията по които са били групирани по ЧНД № 1484/2009 г. с определено наказание 1 година и 8 месеца и не е изтекъл срока по чл. 30 от НК. Неоснователно е възражението относно обезщетението за имуществени вреди, обосновано с това, че ръката на пострадалата не била гипсирана. Основанието за присъждане на сумата от 50, 92 лв. за имуществени вреди са платените суми за прегледи, рентген и медикаменти. Очевидно осъденият оспорва моралните вреди, което е правил и пред въззивната инстанция, но ВКС, споделяйки изложените по този повод съображения, не намира основание за ревизия на решението в тази му част. Основателно е възражението за непълно прилагане на чл. 59 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, в каквато връзка са направени оплаквания в искането на осъдения, конкретизирани и от защитника му в писмената защита. С присъдата е било приспаднато предварителното му задържане, считано от 04.04.2011 г., когато всъщност му е била взета мярка за неотклонение с определение на Варненския районен съд по ЧНД № 1977/2011 г. (вж. л. 16 от ДП). От останалите материали по делото обаче е видно, че той е бил отведен в РПУ на 01.04.2011 г. (като липсва издадена заповед за задържане по ЗМВР), а с постановление на прокурора от 02.04.2011 г. (вж. л. 15 от ДП) е било приложено 72 часово задържане по чл. 64 ал. 2 от НПК с оглед довеждането му пред съда, считано от 02.04.2011 г. Съответно, неправилно първоинстанционният съд е приспаднал само задържането му, считано от 04.04.2011 г., вместо да стори това, считано от 02.04.2011 г., в какъвто аспект по реда на възобновяването следва да бъде изменено въззивното решение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА по реда на възобновяването въззивно решение № 296/03.10.2011 г. по ВНОХД № 1160/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е била изцяло потвърдена присъда № 344/05.07.2011 г. по НОХД № 3398/2011 г. на Районен съд – Варна, като на основание чл. 59 от НК приспада времето, през което подсъдимия Ж. М. Ж. е бил задържан под стража, считано от 02.04.2011 г. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.