Р Е Ш Е Н И Е № 74 гр. София, 13 февруари 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми февруари, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №23/2012 г. Производството е образувано по искане на осъдения А. К. за отмяна или ревизия на присъда №115 от 12.05.2011г., по нохд №437/2011г. на Русенски районен съд /РС/, изменена с решение от 03.11.2011г. на Окръжен съд /ОС/ - Русе, по внохд №472/2011г., по реда на възобновяването. В депозираното искане се релевират оплаквания за налични основания по чл.422, ал.1,т.5, вр.чл.348, ал.1,т.т.1-3 от наказателно-процесуалния кодекс. В подкрепа на очертаната позиция се излагат фрагментарни съображения за допуснати процесуални нарушения на чл.чл.13 и чл.14 от НПК, при реализирания от съдебните инстанции доказателствен анализ, изразяващи се в кредитиране на показанията на пострадалия Кантюрк и в игнориране на заявеното от разпитаните свидетели - близки родственици на сочения за извършител на престъпното посегателство К., които го оневиняват. Декларира се дерогиране на материалния закон, обективирано в ангажиране на наказателната отговорност на осъденото лице, при недоказаност на повдигнатото обвинение по изискуемия се категоричен и несъмнен начин. При условията на алтернативност се аргументира и прекомерна завишеност на наложеното на А. К. наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, с поставен акцент на неговата несъответност с обстоятелствата, индициращи на недовършеност на престъплението и стойността на инкриминирания предмет. В открито заседание на 07.02.2012г. осъденият К., редовно призован не се явява пред настоящия състав, като процесуалните му права се охраняват от упълномощен адвокат. В хода на съдебните прения защитата поддържа искането за възобновяване по предложените доводи и моли за упражняване на правомощията на ВКС, по чл.425, ал.1, т.т.1-3 от НПК. Частният обвинител А. К, уведомен не участвува в инициираната от осъденото лице съдебна процедура. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за правилност и справедливост на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №115 от 12.05.2011г. на Русенски РС, обявена по нохд №437/2011г., А. К. е признат за виновен в това, че на 19/20.07.2010г. в гр.Русе, в съучастие с неустановено в процеса на разследването лице, при условията на опасен рецидив и чрез използване на техническо средство, направил опит да отнеме чужда движима вещ /гума с джанта за товарен камион, марка „Бриджстоун”/, на стойност 880 лева, от владението на А. К, без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, като деянието останало недовършено по независещи от волята на извършителя причини, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от същия закон, е осъден на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода,при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивен контрол по внохд №472/2011г. на ОС-Русе, финализирал с решение №149 от 03.11.2011г., с което е изменена в установителната й част относно посочените в нея рожденна дата и ЕГН на А. К.. Искането на осъдения К. е неоснователно. При реализираната извънредна съдебна проверка, ВКС не констатира претендираното несъблюдаване на процесуалните норми на чл.чл.13 и 14 от НПК, предписващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на значимите за обвинението обстоятелства, и не установи пороци в доказателствената дейност на първата и въззивна инстанция, довели до погрешни изводи за основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство. Акцентираните доводи за превратно тълкуване на доказателствата по делото са несъстоятелни. Приобщените гласни и писмени доказателствени средства са ценени според критериите за правдивост поотделно и комплексно, с оглед характера и особеностите на използвания способ за доказване, предвид процесуалния статус на разпитаните свидетели и наличните данни за взаимоотношенията им с осъденото лице, съобразно със съдържимата се в източника на доказателства конкретика и при отчитане на съществуващата корелация с доказателствената съвкупност. Обективна е интерпретацията на свидетелските показания на А. К. - жертва на престъплението, които поради своята последователност, убедителност и истинност, са предпоставили заслужен кредит на доверие. Пострадалият пресъздава с подробности и в детайли фактологията на инкриминирания акт, сочеща на времевите и пространствени параметри на деянието, на механизма на осъществяване на неправомерните действия, на предмета на посегателство, и на своевременната му намеса, препятствала довършването на кражбата, като е категоричен, че А. К. е участвал в извършването на престъпното посегателство против собствеността. Прецизно и точно е описано противозаконното отнемане през нощта на 19 срещу 20 юли 2010г., в района на ГКПП - Дунав мост, гр.Русе, на резервна гума с джанта от намиращия се на паркинг товарен автомобил „ВМС”, с рег.№35 АН 2668, управляван от А. К; последвано от вербален конфликт и физически сблъсък между възприелия противоправната проява шофьор на камиона и осъдения К.; качване на съпричастните към престъпния акт лица в находящата се в непосредствена близост кола /комби/, марка „Опел А.” ; и бягство от мястото на инцидента. При предприетата от А. К. активна съпротива спрямо лицата, опитали се да откраднат поверената му вещ, той успял да визуализира А. К., безусловно идентифициран в хода на проведеното в досъдебното разследване разпознаване и при депозирания разпит в съдебната фаза на наказателния процес, като записал и регистрационния номер на използваното от осъдения моторно превозно средство, спомогнало за разкриване на престъплението и на неговото авторство. Достоверността на разказа на пострадалия К. е проверена чрез задълбочено обсъждане и при съотнасяне с останалата доказателствена маса. Фактическите данни, инкорпорирани по делото чрез обясненията на А. К., установяващи принадлежността на послужилия при осъществяване на неправомерния акт автомобил „Опел А.” с ДК № СА 7605 ВА; чрез свидетелските показания на участващите в способа за доказване по чл.169 - 171 от НПК поемни лица - К. Д. и О. Г., очертаващи неговата законосъобразност и категоричността на жертвата, посочила извършителя на престъплението; и чрез приложените протоколи за оглед и разпознаване от 20.07.2010г. и 03.09.2010г., словно отразяващи стриктното спазване на реда за провеждане на процесуално-следствените действия и постигнатите резултати при изясняване на релевантните обстоятелства по чл.102 от НПК; с изискуемата се степен на доказателствен интензитет обосновават обвинителната теза. Изведеното заключение не се опровергава от разказа на А. К. и от депозираното пред първостепенния съд от свидетелите М. Г., К. П., М. М., И. И. и М. Г., лансиращи версия, че в инкриминираната нощ осъденото лице не е напускало дома си в гр.Мартен, и ориентирани към осигуряване на алиби. Визираните гласни доказателствени източници са анализирани с демонстриран професионализъм и с проявен юридически усет, при съблюдаване характера на обясненията на подсъдимия /доказателствен способ и средство за защита/, на близостта на А. К. с разпитаните процесуални участници, и на особеностите в тяхното съдържание. Обективираните твърдения, сочещи на тенденциозност, фрагментарност, вътрешна противоречивост и неточност в конкретиката по отношение на присъстващите лица, в компанията на които е бил осъденият, на повода за събирането на роднините, на продължителността на престоя в къщата на всеки един от гостуващите и на разискваните теми, обстойно са коментирани от съда, като с оглед отсъствието на кореспондираща връзка със съвкупния доказателствен материал, ценена очевидната им неистинност. Промяна в приетото не обуславя служебната справка от МОБИЛТЕЛ ЕАД-София, на която осъденият и защитата обръщат специално внимание. Последната удостоверява клетките на състоялите се разговори с притежавания от М. Г. телефонен номер[ЕИК] и периода на тяхното провеждане - индиция за местонахождението на лицето в нощта на 19/20.07.2010г. /гр.М./, но не доказва релевираната липса на съпричастност на А. К. към инкриминираното престъпно деяние. Съмнения в доказаността на обвинението не внасят и акцентираните в искането за възобновяване волеизявления на Д. Й.-собственик на авторсевиз, в който бил оставен за ремонт управлявания от осъденото лице лек автомобил „Опел А.” с ДК №СА 7605 ВА. Видно от добросъвестно дадените от свидетеля показания процесната кола е отремонтирана „за 2-3 дена” през „месец юни или юли на 2010г., като лимитираната времева неопределеност, не изключва оспорваното ползване на моторното превозно средство от А. К. на инкриминираната дата. В рамките на приетите за доказателствено обезпечени фактически положения правилно е приложен и материалният закон. Убедително съдебните инстанции по същество са мотивирали субсумиране на неправомерното поведение на осъдения от престъпния състав на чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК. А. К. е участвувал в извършеното на 19/20.07.2010г. престъпно посегателство, насочено срещу охраняваната лична собственост, чрез действия по прекъсване владението на А. К. върху резервната гума с джанта и по установяване на своя фактическа власт, представляващи в своята хронология изпълнителното деяние на кражбата - отнемане на чужда движима вещ, недовършено по независещи от дееца причини - активната намеса на пострадалия. Инкриминираната проява, сочеща на упорито преследване от осъдения на поставената цел и на съпричастност на друго лице обосновава съзнателно обмислена и волево мотивирана задружна престъпна дейност, при форма на вина пряк умисъл, като доказаната употреба на техническо средство /клещи/ и наложените, и изтърпяни от него по нохд №№901/2004г., 281/2005г. и 4997/2005г. наказания, предпоставят консумиране на визираните в нормата на чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2 от НК квалифициращи признаци. По справедливост е диференцирана и наказателната отговорност. При индивидуализация на санкционните последици-ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, първостепенният и въззивен съд са преценили тежестта на престъпното деяние в съответствие с характеризиращите го време, място, начин на извършване, инкриминиран предмет; при съблюдаване на неговия стадий и на мотивираната от института на съучастие усложненост; и отдавайки изискуемото се значение на кумулираните квалифициращи обстоятелства - опасен рецидив и използване на техническо средство. Определеното наказание е съобразено и с личната опасност на дееца, проектирана в проявената дързост при инкриминирания акт и при последващата агресия спрямо присъствалата на местопрестъплението жертва на посегателство, и обективирана в свидетелството за съдимост и в приложените към него бюлетини за предходните осем осъждания на А. К., извън релевантните за правната квалификация по чл.196 от НК. В контекста на предложената аргументация, некоректни са оплакванията за игнориране на недовършеността на престъпното деяние, финализирало във фазата на опита и за стойностните параметри на инкриминираната вещ. Последните са предпоставили лимитиране на санкцията към предвидения в закона минимум, но интерпретирани във взаимовръзка с коментираните обстоятелства за конкретната обществена опасност на престъплението и за личностните качества на неговия автор, те не налагат нейното смекчаване чрез редуциране на определения й размер и чрез прилагане на чл.55 от НК. По изложните съображения, настоящият състав счита за неоснователно искането на осъденото лице, за отмяна или изменение на придобилия юридически стабилитет съдебен акт №115/12.05.2011г., при установения в чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, регламент. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. С. К. за отмяна или ревизия на влязлата в сила присъда №115 от 12.05.2011г. на Русенски РС, постановена по нохд №437/2011г. и изменена с въззивно решение №149 от 03.11.2011г., по внохд №472/2011г. на Русенски ОС, по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.