РЕШЕНИЕ № 404 София, 22 октомври 2009 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен :ъд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на пети октомври....................................................................... две хиляди и девета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов                                        ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска                                    Капка Костова                                   при секретар................................... Авр.Караджова............................................ и в присъствието на прокурора.................................. И. Чобанова....................................... изслуша докладваното от п редседател я( съд и ята)......... К. Което ва..................................................................................... наказателно дело № 296/2009 година. Чрез своя защитник подсъдимият В. Б. Г. е подал касационна жалба против въззивно решение № 48 от 15.04.2009 г. по в.н.о.х.д. № 41/2009 г. на Военно-апелативния съд на Република България, с което е потвърдена присъда № 40 от 13.02.2009 г. по н.о.х.д. № 40/2008 г. на Плевенския военен съд. От касационните основания в жалбата са развити единствено доводи за допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 14, ал. 1 и чл. 303, ал. 1 НПК - липса на всестранен и пълен анализ на доказателствените материали и използване на недопустими предположения при постановяване на осъдителната присъда. Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди становищата на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното:   Касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е потвърдена присъда, с която подсъдимият кадрови редник В. Б. Г. е признат за виновен в това, че на 10.02.2008 г. в с. О., Плевенска област, около 0.05 часа, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил "Фолксваген Голф" с ДК № Е* с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 2.09 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство '"Алкомер 931" с фабричен № 2* поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 във вр. с чл. 54 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода при отлагане на изпълнението на това наказание за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година на основание чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал. 1 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Доводите, на които защитата се позовава в настоящата касационна инстанция, са били правени и пред предходните съдебни инстанции. В мотивите на постановените съдебни актове (присъда и решение) на всеки от тях поотделно е даден прецизен, точен и съобразен със закона отговор. Без никакви противоречия, от събраните гласни и писмени доказателства е било установено, че по времето и на мястото, посочени в обвинителния акт. подсъдимият В е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка "Фолксваген Голф". Спрян е бил за проверка от контролни органи по транспорта. Изпробван е бил за употреба на алкохол със законово утвърдено техническо средство - "Алкомер 931".редът отчел наличието на концентрация 2.09 на хиляда. Водачът подписал съставения акт за установяване на административно нарушение без възражения, като впоследствие не се възползвал от възможността въз основа на връчения талон да се яви в съответно медицинско заведение за извършване на пълен кръвен анализ. Защитата е оспорила надлежността на извършената проверка в две насоки - първо, че показанията на техническото средство не са се отнасяли за подсъдимия, и второ, че самото средство е било неизправно. Възраженията са били проверени задълбочено още в хода на съдебното следствие пред първата инстанция. Чрез съпоставяне на твърденията на свидетелите със събраните писмени доказателства по категоричен начин е било установено, че обвиненото лице, а не друго, е било проверено по гореописания способ, както и че отчетените показания на използваното техническо средство за контрол са се отнасяли именно за него. По същия начин от приобщената официална документация е била потвърдена техническа изправност на уреда. В тази насока доказателствените материали са обсъдени прецизно, в тяхната цялост и съобразно действителното им съдържание, така както се изисква от чл. 14, an. 1 НПК. При това положение предходните инстанции правилно са приели, придържайки се към правилата на чл. 303 НПК, че съставомерната концентрация на алкохол в организма на водача е била установена по правилата на Наредба № 30 от 2001 г. Затова с пълно основание са постановили осъждане за престъпление по чл. 3436, ал. 1 НК. По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1. т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 48 от 15.04.2009 г. по в.н.о.х.д. № 41/2009 г. на Военно-апелативния съд на Република България, с което е потвърдена присъда № 40 от 13.02.2009 г. по н.о.х.д. № 40/2008 г. на Плевенския военен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.