Р Е Ш Е Н И Е № 447 София 18.02.2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2340/2013 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Р. К., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Т. Б., срещу решение №5 от 07.01.2013 г. по гр. дело №395/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е отменено решение №48 от 18.09.2012 г. по гр.д.№225/2011 г. на Ардинския районен съд и е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] за заплащане на сумата 6 000 лв., от които 4 000 лв. – двоен размер на даден задатък и 2 000 лв. платена вноска по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.09.2007 г. Въззивният съд е приел, че ищецът на 14.09.2007 г. като купувач е сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент с продавача [фирма]. При подписването му ищецът заплатил на продавача капаро в размер на 2 000 лв. и още 2000 лв. като част от продажната цена. Договорен бил остатък за плащане в размер на 36 000 лв. и срок за нотариалното прехвърляне на имота /сключване на окончателен договор/ до 31.12.2008 г. Продавачът не изпълнил задължението си да прехвърли имота в уговорения срок. На 18.03.2010 г. продал на [фирма] цялата масивна жилищна сграда, в която се намира недвижимият имот, предмет на предварителния договор. На 08.04.2010 г. и във връзка с описаната продажба на сградата между [фирма] и [фирма] бил сключен договор, по силата на който дружеството встъпило в правата и задълженията на продавача по сключените от едноличния търговец предварителни договори за продажба на обекти в същия блок. Искът е неоснователен, защото дружеството – ответник не е заместило длъжника по предварителния договор [фирма] с договора от 08.04.2010 г., сключен между тях, тъй като липсва изричното съгласие на кредитора С. Р. К. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че исковете са неоснователни, защото ответникът не е заместил длъжника по предварителния договор. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата. С определение №950 от 19.07.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №5 от 07.01.2013 г. по гр. дело №395/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правните въпроси относно съотношението между встъпването в дълг и заместването в дълг. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: С решение №34/17.02.2014 г. по гр.д.№2586/2013 год. на ВКС на РБ, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика, е дадено следното разрешение на повдигнатите въпроси. Съобразно чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Независимо от това, с кого е сключено съглашението встъпилият отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнението на задължението. С кого е сключено съглашението, има значение за възможността встъпилият едностранно да отмени или измени сключеното съглашение. Той няма такова право, ако съглашението е сключено с кредитора. Заместването в дълг по чл.102 ЗЗД се различава от встъпването по това, че длъжникът се освобождава от задължението. Затова то може да се осъществи само с изричното съгласие на кредитора, което прави невъзможно едностранното отстъпване на новия длъжник от задължението. Встъпилият има право да се оттегли, ако съглашението за встъпване е сключено с длъжника. Съглашението с длъжника е двустранна сделка, но въпреки това встъпилият може да се откаже изцяло или частично от нея с едностранно волеизявление при наличието на съответните предпоставки. Съглашението с длъжника е особен договор в полза на трето лице, като длъжникът е уговарящ, встъпващият – обещател, а кредиторът – бенефициер. Особеното е, че при договор в полза на трето лице уговорката може да бъде отменена от уговарящия, а от съглашението за встъпване може да се оттегли обещателят. Одобрението на съглашението от кредитора не е необходимо да бъде извършено като изричен акт, облечен в някаква форма, то може да е всяко конклудентно действие, с което кредиторът показва, че приема съглашението. Манифестирането на такава воля от кредитора е пречка за последващо оттегляне. Оттеглянето от съглашението с длъжника се различава от отметнината по това, че тя трябва да е уговорена като възможност и отмятащият се трябва да пожертва някакво свое благо, което се придобива от насрещната страна. То се отличава и от развалянето на договора по това, че насрещната страна може да е напълно изправна (да не е в неизпълнение по причина, за която отговаря). Когато встъпващият е получил нещо от длъжника, за да встъпи в задължението му, той не може да отмени съглашението без да върне на длъжника полученото, а когато полученото е самият предмет на задължението, оттеглянето е невъзможно без предметът на задължението да бъде върнат на длъжника. Да се позволи на встъпилия едностранно да се оттегли, означава кредиторът да бъде лишен от възможността да получи предмета на задължението както от оттеглилия се (който продължава да държи предмета на задължението), така и от длъжника (който вече не разполага с него). Ако предметът на задължението е право на собственост върху недвижим имот, който е прехвърлен от длъжника на встъпващия, встъпилият не може да се оттегли от съглашението докато не върне собствеността на длъжника, независимо от това дали кредиторът е приел, или не е приел съглашението. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел, че исковете са предявени срещу встъпилия в чуждо задължение по съглашение с длъжника. По делото е безспорно установено, че ищецът е дал на обещателя по предварителния договор капаро в размер на 2 000 лв. и е заплатил още 2000 лв. от цената на жилището. Съобразно изложеното по-горе обаче трябва да се приеме, че нарушение на закона съдът е приел, че ответникът не е пасивно легитимиран по исковете, защото не е заместил длъжника по предварителния договор [фирма] с договора от 08.04.2010 г., сключен между тях поради липсата на изрично съгласие на кредитора С. Р. К. Освен това договорът за прехвърляне на правото на собственост върху сградата, в която се намират обещаните имоти не е развален (той има за предмет право на собственост върху недвижим имот и няма влязло в сила решение за развалянето му) и сградата продължава да е собственост на ответника, който не може да се оттегли от съглашението за встъпване докато не върне собствеността на длъжника. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове – уважени от касационната инстанция. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 710 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №5 от 07.01.2013 г. по гр. дело №395/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на С. Р. К., [населено място], сумата 6 000 лв., от които 4 000 лв. – двоен размер на даден задатък и 2 000 лв. платена вноска по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.09.2007 г. заедно със законната лихва от 06.07.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 710 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.