3 Р Е Ш Е Н И Е № 54 гр. София, 13 февруари 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми януари, две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валя Рушанова ЧЛЕНОВЕ: Христина Михова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Момчил Бенчев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №14 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Д. Н. Р. срещу присъда №65 от 10.11.2022 г., постановено по ВНОХД №20223100601054/2022 г. по описа на Окръжен съд-Варна. С въззивната присъда е изцяло отменена присъда №127 от 14.12.2021 г., постановена по НОХД №202113110202805/2021 г. по описа на Районен съд-Варна и подсъдимият Р. е признат за виновен в това, че на 06.07.2021 г. в [населено място] на пътен възел „Летище“ е управлявал МНП- л.а. „Р.“ с ДК [рег.номер на МПС] след употреба на наркотични вещества- амфетамин и метаамфетамин, установено по надлежния ред, като деянието е извършено повторно, като на основание чл.343б, ал.4, във вр. с ал.3 НК и чл.54 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, „глоба“ в размер на 1000 лева и на основание чл.343г НК лишен от право да управлява МПС за срок от две години. С присъдата на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение, наложеното на подсъдимия Р. по НОХД №150/2019 г. наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което също е следвало да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. В касационната жалба се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Поддържа се, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в липса на отговор на направените с въззивната жалба възражения. Твърди се, че постановения въззивен акт страда и от друг порок, довел до невъзможност да се установи действителната воля на решаващия съд, тъй като съдържанието му е идентично с това на постановен преди това друг въззивен съдебен акт, който е бил отменен по пътя на инстанционния контрол. С касационната жалба се правят оплаквания и за неправилен доказателствен анализ и погрешно установяване на релевантните за изхода на делото факти. Оспорват се изводите на въззивния съд, че не следват да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Н. и обясненията на подсъдимия, като се поддържа, че те кореспондират помежду се, подкрепят се от други доказателства и не се опровергават от показанията на полицейския служител извършил проверката, тъй като последният ги е променил в хода на съдебното производство, като очевидно причина за това са били обясненията на Р.. На тези основания и при условията на алтернативност се предлага или въззивната присъда да бъде отменена и подсъдимият оправдан или след отмяната й делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия Р. поддържа касационната си жалба и възпроизвежда оплакванията в нея. Твърди, че неправилно са анализирани гласните доказателства и постановената осъдителна присъда почива на предположения. Поддържа, че в хода на производството са разпитани като свидетели Д. А. и Н., които са дали показания, от които се установява, че подсъдимият не е имал отношение към автомобила и не го е управлявал, като неправилно показанията им не са били кредитирани. Твърди, че неправилно не е било допуснато искането за осъществяване на следствен експеримент, както и не е отчетено това, че по делото липсва документа, който е бил съставен и е придружавал пробата при предаването й от полицейския служител извършил теста на разследващия полицай. Представителят на държавното обвинение предлага постановената въззивна присъда да бъде потвърдена, след като бъде преценена като правилна и законосъобразна. Поддържа, че възприетите от въззивния съд фактически изводи се подкрепят от доказателствената съвкупност, като установяват извършването на престъплението по чл.343б, ал.4, във вр. с ал.3 НК от подсъдимия Р.. Твърди, че в хода на въззивната производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и дадените с предходното касационно решения задължителни указания са били изпълнени. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е основателна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Настоящото производство пред касационната инстанция е второ по ред. С касационно решение №50114 от 29.09.2022 г., постановено по КНД №423/2022 г. по описа на ВКС, ІІ НО е изцяло отменена въззивна присъда №13, постановена на 24.02.2022 г. по ВНОХД №19/2022 г. по описа на ОС-Варна и делото е било върнато за нова разглеждане от друг състав на въззивния съд. Предмет на настоящото производство е постановена нова въззивна присъда, с която е приключило второто по ред въззивно производство. Налице е пълна идентичност между съдържанието на атакуваната въззивна присъда и мотивите към нея и тези, постановени при първото разглеждане на делото от ОС-Варна. При внимателен преглед на двата съдебни акта се установява, че в съдържанието им съществува една единствена разлика и тя е в липсата на посочване на законовата норма на която се определя режим за изтърпяване на наказанието в мотивите към първата присъда. В останалите им части- мотиви и диспозитив е налице пълно припокриване, което безспорно сочи, че въззивният съд е използвал функцията „copy- paste“ при изготвянето на акта си. Касационният съд неведнъж е констатирал пренасянето на части от съдебни актове в съдържанието на други, като всякога е приемал, че когато този похват се използва за части на съдебния акт, свързани с доказателствени или правни изводи това представлява съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. В този смисъл ВКС неотклонно е посочвал, че липсата на автентично съдържание на контролирания съдебен акт се приравнява на липса на мотиви. Съдът е приемал това, като е преценявал, че този порок води до това, че контролиращата инстанция няма как да провери вътрешното убеждение на съдебния състав, който го е постановил, така както го изисква принципа на чл.14, ал.1 НПК (в този смисъл са Р 64 по НД 62/2020 г. ІІІ НО, Р 90 по НД 362/2019 г. ІІІ НО, Р 59 по НД 49/2022 г. ІІІ НО, Р 89 по НД 121/2014 г. ІІІ НО, Р 215 по НД 776/2016 г. ІІ НО, Р 24 по НД 1442/2014 г. ІІ НО и много други). Изводите, отразени в посочените касационни решения, са относими към съдебни актове, в които са възпроизведени части от други съдебни актове и без съмнение се отнасят и до настоящото производство, в което предмет на проверка е въззивна присъда, в която изцяло липса автентично съдържание. Посоченият порок е довел до това, че тази инстанция няма възможност да провери вътрешното убеждение на въззивния съд в нито аспект (по факти, право или наложени наказания), което представлява самостоятелно формално основание за отмяна на атакуваната присъда. Касационният съдебен състав съзнава, че разглеждането на делото от друг състав на въззивния съд за трети път усложнява и удължава развитието на наказателното производство, но не намира нито начин, нито причина да толерира посочените действия на съдебния състав при Окръжен съд-Варна, които по своя характер представляват отказ да се изпълнят вменените му с процесуалния закон правомощия и по съществото си е отказ от правосъдие. Предвид изложеното, съдът не намира за необходимо да разглежда подробно оплакванията, отразени в касационната жалба, тъй като допуснатото от въззивната инстанция нарушение на процесуални правила налага отмяната на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда №65 от 10.11.2022 г., постановена по ВНОХД №20223100601054/2022 г. по описа на Окръжен съд-Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.