5 Р Е Ш Е Н И Е № 179 С., 05.12. 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1023/2010 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. Б. от [населено място] срещу решение № 69 от 23.07.2010 г., постановено по т. д. № 26/2010 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което е обезсилено решение от 28.12.2009 г. по гр. д. № 154/2009 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 15 състав, и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от касатора против Сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност „Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва” иск с правно основание чл.25, ал.4 във вр. с ал.6 от ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията, взети от проведеното на 10-11 април 2009 г. Общо събрание /VІІ Конгрес/ на С.. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК. К. поддържа, че в резултат на неправилна преценка и тълкуване на клаузите на чл.26, чл.52 и чл.53 от Устава на Съюза въззивният съд е достигнал до необосновани и незаконосъобразни изводи относно правомощията на Общото събрание, наименовано в Устава със синонима „Конгрес”, и реда за защита срещу противоречащите на закона и устава негови решения. Релевира довод, че съдът е нарушил материалния закон - чл.37, ал.1 ЗЮЛНЦ и чл.26, ал.1 ЗЮЛНЦ, като е приел, че К. не е върховен общосъюзен орган, а колективен управителен орган на Съюза, чиито решения подлежат на оспорване само пред общото събрание по реда на чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ, не и пред съда чрез иск по чл.25, ал.4 във вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ. Ответникът по касация Сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност „Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва” - [населено място], оспорва касационната жалба с аргументи, относими към основателността на иска по чл.25, ал.4 във вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ. В откритото заседание пред настоящата инстанция процесуалният представител на ответника изразява становище, че въззивният акт следва да бъде отменен като неправилен от процесуална гледна точка, тъй като оспорените по съдебен ред решения са взети от върховния орган на Съюза - Общото събрание, наречено още Конгрес, и спорът да бъде разрешен по същество с отхвърляне на иска и присъждане на разноски. С определение № 339 от 27.05.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : За да обезсили решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора К. Б. против Сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност „Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва” иск с правно основание чл.25, ал.4 във вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията, взети от проведения на 10-11 април 2009 г. в [населено място] VІІ-ми Конгрес на Съюза, и да прекрати производството по делото, Софийски апелативен съд е приел, че първоинстанционното решение е процесуално недопустимо поради произнасяне по недопустим иск, основан на разпоредбите на чл.25, ал.4 и ал.6 ЗЮЛНЦ. Недопустимостта на иска е обоснована със съображения за отсъствие на процесуална възможност за оспорване пред съда - чрез иск по чл.25, ал.4 във вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ, на законосъобразността и съответствието с устава на решенията на други органи на сдружение с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност, различни от общото събрание. Въззивният съдебен състав е подложил на преценка конкретни клаузи в Устава на ответното сдружение и в резултат на това е достигнал до извод, че на 10-11 април 2009 г. не е проведено Общо събрание като върховен орган на сдружението по смисъла на чл.26 от Устава, а заседание на К. като общосъюзен орган на управление, който се състои от делегати, заседава на всеки 4 години и може да взема решения за изменение и допълване на устава. В съответствие с този извод е прието, че решенията на К. като общосъюзен орган на управление подлежат на оспорване досежно тяхната законосъобразност само по реда на чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ - пред Общото събрание на Съюза, и е недопустимо да бъдат атакувани пред съда чрез иска по чл.25, ал.4 във вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ, предвиден като средство за защита единствено срещу незаконосъобразните и противоуставни решения на върховния орган - общото събрание. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по обусловилия изхода на делото въпрос за критериите за разграничаване на функциите и правомощията на органите на сдружение с нестопанска цел, съответно на юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност, според които се преценява приложимият правен ред за защита срещу незаконосъобразните и противоуставни решения на тези органи - исковият ред по чл.25, ал.4 вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ или редът по чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ. Органите на управление на сдруженията с нестопанска цел по смисъла на чл.19 ЗЮЛНЦ са уредени по законодателен път в разпоредбата на чл.23 ЗЮЛНЦ. Съгласно чл.23 ЗЮЛНЦ, върховен орган на сдружението с нестопанска цел е общото събрание, което се състои от всички членове, освен ако в устава е предвидено друго, а негов управителен орган е управителният съвет, чиито членове се избират от общото събрание. Аналогична е структурата на управление и на сдруженията с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност по смисъла на чл.37 ЗЮЛНЦ, които според чл.39, ал.1 ЗЮЛНЦ имат върховен колективен орган и управителен орган. Компетентността на органите на първата група сдружения е очертана в чл.25 ЗЮЛНЦ и чл.31 ЗЮЛНЦ посредством посочване на възложените им от закона изключителни правомощия, чрез които те осъществяват управителните си функции. По силата на препращащата норма на чл.37, ал.1 ЗЮЛНЦ, разпоредбите на чл.25 ЗЮЛНЦ и чл.31 ЗЮЛНЦ са приложими и спрямо органите на организациите за общественополезна дейност, чиито правомощия са идентични на правомощията на общото събрание и на управителния съвет на сдруженията с нестопанска цел. Правомощията са определящи както за предметната компетентност на органите, така и за реда, по който членовете на сдружението могат да предприемат защита на правата си срещу противоречащите на закона и устава органни решения. Законодателят е въвел диференциран правен режим като в зависимост от компетентността на органа е уредил различен ред за оспорване на неговите решения, а именно - редът на чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ, предвиждащ възможност за оспорване на решенията на управителния съвет пред общото събрание, и исковият ред по чл.25, ал.4 във вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ, който предполага отнасяне на спора за законосъобразност и съответствие с устава на решенията на общото събрание като върховен орган за разглеждане от съда. Преценката кой е приложимият ред за оспорване на конкретно решение, взето от орган на сдруженията по чл.19 ЗЮЛНЦ и чл.37 ЗЮЛНЦ, се извършва във всеки отделен случай според компетентността на органа, от който изхожда решението. Компетентността е разграничителният критерий, от който зависи отговора на въпроса дали членовете на сдружението следва да се защитят срещу незаконосъобразното или противоуставно решение по пътя на оспорването му пред върховния орган - чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ, или трябва да предявят иск за отмяната му пред съда при условията и в преклузивните срокове на чл.25, ал.4 и ал.6 ЗЮЛНЦ. При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд не е преценил правилно предметния обхват на оспорваните с иска по чл.25, ал.4 и ал.6 ЗЮЛНЦ решения и компетентността на органа, от който те изхождат, в резултат на което е достигнал до необосновани и несъответстващи на закона изводи за недопустимост на предявения иск. В първоинстанционното производство е представен като доказателство Устав на Сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност „Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва”, приет от VІ-ия Конгрес на Съюза на 02-03 април 2005 г. Според чл.26 от Устава, върховен орган на управление на Съюза е неговото общо събрание, а управителен орган е централният съвет. В чл.52 от Устава е предвидено, че общото събрание се обозначава и със синонима „Конгрес”, състои се от делегати, избрани от областните организации за срок от четири години, и се свиква на редовно заседание на всеки четири години по реда на чл.27 чрез покана до членовете, обнародвана в „Държавен вестник”. Правомощията на общото събрание са изброени в клаузата на чл.53, която съответства на разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗЮЛНЦ, уреждаща компетентността на върховния орган на сдружение с нестопанска цел. Сред визираните в чл.53 изключителни правомощия на общото събрание /конгрес/ са посочени приемането на решения за изменение и допълване на Устава на Съюза /т.1/, избор и освобождаване на Централен съвет и Ц. контролна комисия и приемане на техните отчети /т.3 и т.10/, приемане на програма за дейността на Съюза /т.7/ и отмяна на решения на други съюзни органи /т.9/. В хода на процеса не е съществувал спор между страните, че проведеният на 10-11.04.2009 г. в [населено място] форум, наречен „VІІ-ми Конгрес” на Сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност „Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва”, е действал като върховен орган на управление на Съюза, т. е. като общосъюзно събрание по смисъла на чл.52 от Устава. Обстоятелството, че на посочената дата е проведено общосъюзно събрание, а не заседание на управителния орган /Централен съвет/, освен че не е оспорвано от страните, е установено по несъмнен начин от приетите от първостепенния съд писмени доказателства за реда, по който е свикан К. /чрез покана в „Държавен вестник”/, избора и участието на делегатите, процедурата по провеждането му и гласуването на решения по въпросите, включени в дневния ред. За характера на проведения форум свидетелства също и предметът на взетите решения, попадащи изцяло в очертаната от чл.53 на Устава и чл.25, ал.1 ЗЮЛНЦ изключителна компетентност на общото събрание като върховен орган на сдружението с нестопанска цел - приемане на отчети на Централния съвет и на Централната контролна комисия, приемане на промени в програмата на Съюза и в действащия устав, избор на общосъюзни органи. Компетентността на органа, от който изхождат оспорените пред съда решения, обосновава категоричен извод, че приложимият ред за защита на членовете на Съюза, в т. ч. и на ищеца - настоящ касатор, срещу последиците на решенията е исковият ред по чл.25, ал.4 вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ, а не редът по чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ, приложим спрямо решенията на другите общосъюзни органи, различни от върховния орган /Общо събрание, респ. Конгрес/. Искът, с който касаторът е отнесъл спора за законосъобразност и съответствие с Устава на взетите от VІІ-ия Конгрес решения за разглеждане от съда, е предявен в преклузивния едномесечен срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ и е процесуално допустим, поради което въведеният с него правен спор подлежи на разглеждане по същество. Като е приел иска за недопустим и е прекратил производството по делото, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК. Поради отсъствието на произнасяне в решението по спорния предмет на делото исканията на страните за разрешаване на спора по същество от настоящата инстанция не могат да бъдат уважени. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да се произнесе по основателността на предявения иск след обсъждане на събраните доказателства и на релевираните от страните доводи и възражения. С оглед резултата от касационното производство разноски не следва да се присъждат, но при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да съобрази разпоредбата на чл.294, ал.2 ГПК и в зависимост от изхода на спора да се произнесе и по отговорността на страните за разноски пред Върховния касационен съд. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 във вр. с ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 69 от 23.07.2010 г., постановено по т. д. № 26/2010 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :