2 Р Е Ш Е Н И Е № 159 Гр. С., 25.06.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 3 юни през 2014 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА При участието на секретаря Ан. Б., Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №7573/13 г., намира следното: Производството е по чл.290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на [община] срещу въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил /ОС/ по гр.д. №468/13 г. Обжалването е допуснато за проверка на допустимостта на въззивното решение. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответницата по жалба М. Д. я оспорва като неоснователна. Сочи, че посочването на общината като въззивник и ответник по иска в мотивите на въззивното решение и осъждането й да заплати разноски за производството в диспозитива на това решение е очевидна фактическа грешка и не може да се преценява във вреда на ищцата, още повече, че процесуалният представител на общината и постоянната детска ясла „Пролет” е един и същ. ВКС на РБ, по повод на подадената касационна жалба от [община] / с последвало уточнение, че жалбата следва да се счита за подадена от Постоянна детска ясла „Пролет”/, констатира следното: С първоинстанционното решение са уважени предявените от М. Д. срещу Постоянна детска ясла „Пролет”, [населено място] /П./ искове по чл.344, ал.1 от КТ. Този надлежен ответник по исковете е посочен от ищцата, след като исковата молба е оставена без движение, съобр. ТР №1/30.03.12 г. Производството срещу първоначалния ответник [община] е прекратено с определение на първоинстанционния съд на л.137 от делото, след като ищцата се е отказала от исковете си срещу общината. Ответникът П. „Пролет” е обжалвал първоинстанционното решение пред Кюстендилски ОС. По време на цялото въззивно производство обаче – в определението по чл.317 ГПК, в мотивите и в диспозитива на въззивното решение - въззивният съд еднозначно е приемал и посочвал като въззивник и ответник по иска [община]. Затова и общината е подала касационната жалба срещу въззивното решение. При тези данни ВКС намира, че въззивното решение е постановено срещу ответник, който не е надлежният по исковете – ТР №1/12 г. и спрямо когото производството е било прекратено с определение на първоинстанционния съд. Не може да се приеме, че във въззивното решение е допусната очевидна фактическа грешка в името на ответника по иска. Очевидната фактическа грешка е грешка на перото / в изписването/, като мисълта на съда е една, а е изразена в друг смисъл. По настоящото село във всички посочени по-горе актове на въззивния съд, в единството на мотивите и в диспозитива им, за ответник по иска е сочена общината / която е субект, различен от работодателя на ищцата П./. Затова следва да се приеме, че волята на съда във въззивното решение е формирана спрямо [община] и това е обусловило обжалване на въззивното решение именно от общината. В. решение като постановено спрямо ненадлежна страна е недопустимо, следва да се обезсили и делото да се върне на ОС за ново разглеждане и постановяване на решение спрямо надлежния ответник. За допустимостта на решението в обжалваната част въззивният и касационният съд следят и служебно – арг. от чл.269 ГПК, ТР №1/19.02.10 г., а доводите на ответницата по жалба, че с това се влошава положението й не намират опора в закона. Не може да се влошава положението на жалбоподателя, когато обжалваното решение е неправилно и другата страна не е подала жалба срещу него – арг. от чл.271 ГПК. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр.д. №468/13 г. от 5.08.13 г. Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: