Р Е Ш Е Н И Е N 242/12 София ,11.09.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на четвърти юни , две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Даниела Стоянова При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 65 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК . С определение № 206 от 20.03.2012 г. по гр.д. № 65 от 2011 на Върховния касационен съд, Първо отделение по касационната жалба на Е. Й. П. е допуснато касационно обжалване на решение от 8.10.2011 г. по гр.д. № 233 от 2010 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 4.11.2009 г. по гр.д. № 7178 от 2006 г. на Софийския районен съд, 33 състав и са отхвърлени предявените от П. срещу К. Х. В./ починал и заместен от наследниците/ искове по чл.108 ЗС и чл.73, ал.1 ЗС. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпросите възможно ли е договора за продажба , обективиран с н.а. № 29, н.д. № 26 от 2000 г. да не е породил вещно правен ефект и въпреки това да е действителен. Какво имущество се включва в наследствената маса и обхваща ли имотите, с които наследодателя се е разпоредил приживе. Последният въпрос е дължи ли се възнаграждение за вещо лице ако страната е освободена от внасянето на такси и разноски по реда на чл.63, ал.1, б. “б” ГПК/ отм./ . Ответниците Ц. П. В., Х. К. С., П. К. В. и К. К. Х. са депозирали отговор по жалбата, но в не се явяват в открито съдебно заседание и не вземат допълнително становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл.283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е частично основателна защото решението по иска по чл.108 ЗС е неправилно. При постановяването му съдът се е съобразил със следната фактическа обстановка въз основа на която е направил необоснован извод, че Ц. П. В., Х. К. С., П. К. В. и К. К. Х. са собственици на имота по силата на наследствено правоприемство. Софийски градски съд е отхвърлил предявеният от Е. Й. П. като наследник по съребрена линия В. Й. П. , поч. на 25.12.2002 г. /у-ние за наследници № 000234 от 17.03.2003 г./ срещу К. Х. В., заместен от ответниците, негови наследници низходящи и съпруга Ц. П. В., Х. К. С., П. К. В. и К. К. Х. на дворно място , представляващо им. пл. № 1016 от кв.36 по плана на [населено място], м. “Надежда” ІІІ ч., [улица] защото е намерено , че не е установено по пътя на пълното и главно доказване , че ищцата- касатор е собственик на имота. В. Йорданов П., починал на 25.12.2002 г. /у-ние за наследници № 000234 от 17.03.2003 г. / е наследник по завещание на Н. Г. Х., която е починала на 1.01.1991 г. /акт за смърт № 2 от 1991 г./. Този имот е бил отчужден от собственик Н. Г. Х. със заповед № РД- 40-1258 от 5.10.1989 г. и тя е била обезщетена с едностайно жилище, което не й е било предоставено. Надежда Х. оставя универсално завещание, изготвено на 30.05.1990 г. в полза на своя племенник – брат на ищцата В. Й. П.. В това завещание има изрично разпореждане по отношение на спорния имот. Отмяната на отчуждаването на имота е извършено със Заповед № РД-43-54 от 10.04.2000 г. като адресат на заповедта е В. Й. П.. До постановяването на заповедта имота е бил в патримониума на общината. С н.а. № 29, т.01, рег. № 797 , н.д. № 26 от 6.03.2000 г. В. Й. П. е продал на К. Х. В. като продажбата е станала един месец преди отмяната на отчуждаването. Изготвена е графологична експертиза, от която се установява ,че подписа положен върху нотариалният акт за продажба е на В. П., който се е подписал и върху декларациите, подадени за издаването на констативният н.а. № 164, т.01, рег. № 27766, н.д. № 768 от 1999 г. Този нотариален акт е констативен и удостоверява правото на собственост на П. по наследство и давност. Софийски районен съд е счел, че при тази фактическа обстановка собственик на имота е купувача К. Х. В., респ. неговите наследници, които се намират във владение на имота на основание собственост. Този резултат е бил споделен и от въззивната инстанция , която е заключила и че иска по чл.73, ал.1 ЗС е неоснователен, тъй като е неоснователен иска за ревандикация. При тези данни въззивният съд е приел, че продажбата е осъществила вещно транслативният ефект и правото на собственост е преминало в К. Х. В. . Решението по иска по чл. 108 ЗС е неправилно. В. Й. П. е бил наследник по силата на универсално завещание на спорния имот. Наследството е било открито през 1991 г. когато имота все още е бил в патримониума на общината поради извършеното през 1989 г. отчуждаване. Снабдяването с констативен нотариален акт на П. № 164, т.01, рег. № 27766, н.д. № 768 от 1999 г. все още не го прави собственик защото до този момент той не го владее и не го е придобил по наследство защото имота не се намира в имуществената сфера на наследодателя. Едва през 2000 г. е отменено отчуждаването. Към датата на продажбата на 6.03.2000 г. продавача все още не е собственик и с тази сделка той е продал чужд имот. Продажбата на чужд имот е действителна сделка, но не поражда вещно транслативни последици, тъй като продавача не притежава правото на собственост. Едва месец след това на 10.04.2000 г. със заповед № РД-43-54 от 10.04.2000 г.с отмяната на отчуждаването вещта постъпва в неговата имуществена сфера. Този факт обаче не може с обратна сила да възстанови липсващият вещно- транслативен ефект на сделката за продажба. Следователно с тази сделка продавача не е извършил отчуждаване на имота и вещта е останала в неговия пратримониум, където се е намирала към датата на откриване на наследството 25.02.2002 г. Касаторката е собственик на имота и ответниците го държат без правно основание , защото техния наследодател не е получил правото на собственост със сключеният от него нотариален акт. Касаторката е наследила имота защото като единствен наследник по съребрена линия на своя брат, тя получава всичките активи и пасиви, които притежава наследодателя към датата на своята смърт. Предявеният иск по чл.108 ЗС е основателен и следва да се уважи. Решението по чл.74 ЗС следва да се остави в сила, тъй като ищцата е собственик на недвижимия имот, включително и на извършените върху него подобрения. Разноски не се присъждат за тази инстанция защото не са поискани. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение от 8.10.2011 г. по гр.д. № 233 от 2010 г. на Софийски градски съд по иска по чл.74 от Закона за собствеността и го ОТМЕНЯ в частта с която е отхвърлен иска по чл.108 от Закона за собствеността и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА Ц. П. В., Х. К. С., П. К. В. и К. К. Х. като наследници на К. Х. В. с ЕГН [ЕГН] да възстановят собствеността и предадат владението на Е. Й. П. с ЕГН [ЕГН] на дворно място , представляващо им. пл. № 1016 от кв.36 по плана на [населено място], м. “Надежда” ІІІ ч., [улица] на основание чл.108 от Закона за собствеността. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: