Ключови фрази
Нищожност * установяване право на собственост * режим на съпружеска имуществена общност

СВЕТОВНИ РЕЛИГИИ

                                                                 

 

 

 

 

                                                            Р Е Ш Е Н И Е   

 

 

                                                                    № 333

 

                                                         гр.София, 01.06.2010 год.

 

 

                                                       В ИМЕТО  НА НАРОДА                                          

 

 

           

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и десета  година в състав:

 

              

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА

                                                                                  ЕРИК ВАСИЛЕВ

 

 

 

при участието на секретаря Цветанка Найденова

разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА

гр.дело  №152  по описа за 2009 год.

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. А. Г. от гр. Н., против решението от 20.10.2008г., постановено по гр.д. №113/2008г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която след като е отменено частично решението от 11.12.2007г. по гр.д. №122/2006г. на Поморийски районен съд, са уважени предявените срещу Б. А. Г. положителни установителни искове за собственост от С. С. Г. за 1/4ид.част и от К. Д. Х. и Б. С. Т. Х. за 1/2ид.част в режим на съпружеска имуществена общност, върху мезонетен апартамент в гр. П..

Касационното обжалване е допуснато с определение №977 от 28.07.2009г. на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса дали в договора за продажба, сключен по реда на ПМС №235/1996г. се съдържа имплицитно волята на прехвърлителя за придобиване на построеното извън обема на учреденото право на строеж върху държавна земя.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски.

Ответниците по жалбата К. Д. Х. и Б. С. Т. Х. и С. С. Г. оспорват жалбата като неоснователна и молят въззвото решение да бъде оставена в сила. Претендират за разноски.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените срещу Б. А. Г. /сега пълнолетна, а тогава действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител У. Д. К. / положителни установителни искове за собственост върху мезонетен апартамент, заемащ втори жилищен и тавански етаж над него от двуфамилна жилищна сграда, находяща се в северозападната част на УПИ ХІV-392кв.м. в кв.22 по плана на гр. П., а именно - от С. С. Г. за 1/4ид.част и от К. Д. Х. и Б. С. Т. Х. за 1/2ид.част в режим на съпружеска имуществена общност.

Въззивният съд е приел за установено, че ищците са собственици на претендираните идеални части от апартамента /по отношение на който е приел, че е изграден извън обема на учреденото право на строеж върху държавна земя/ на основание договор за продажба, сключен по реда на ПМС №235/1996г.

Решението е неправилно.

Ищците претендират, че са собственици на идеални части от процесния мезонет, съответстващи на правото им на собственост върху парцела, чрез договори за продажба на идеални части от собствеността върху държавна земя, сключени по реда на ПМС №235/1996г. по аргумент от чл.92 от ЗЗД.

Ответницата оспорва материалноправната легитимация на ищците и претендира, че е изключителен собственик на процесния мезонет, на основание наследствено правоприемство от А. Г. и отстъпено право на строеж, евентуално на основание придобивна давност.

Установено е, че А. Г. П. , починал през 1982г., е придобил по реда на Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места /ЗУПЛЗПДМ/ /обн. ДВ, бр.90/1956г./ собствеността върху построеното върху п.VІІІ в кв.80 по плана на гр. П., с площ от 281кв.м., за което му е издадено удостоверение от 12.04.1958г. на ГНС- П. Андон П. продава с н.а. №44/1958г. на дъщеря си Б. Г. правото на строеж на жилищна сграда с площ 80кв.м., а с н.а. №14/1963г., поправен с н.а. №17/1963г., прехвърля безвъзмездно на дъщеря си Софка /София/ Х. и съпруга й Д. Х. – правото да построят втори етаж с площ 80кв.м. над находящата се в имота негова постройка-южен близнак. С н.а. №120/1987г. Босилка Г. отстъпва безвъзмездно на сина си А. С. Г. правото на строеж на втори жилищен и тавански етаж на жилищната сграда, а с н.а. №94/1989г. прехвърля срещу задължение за издръжка и гледане на дъщеря си С. Г. първия жилищен етаж от къщата. Андон Г. П. , починал през 1982г., оставил за наследници съпруга – дъщери – Б. , В. , София/Софка/ и П. /Петранка/ А. С н.а. №86/1997г. В. А. В., А. В. В. , П. А. С. и Х. С. прехвърлят срещу задължение за издръжка и гледане първи жилищен и избен етаж на сградата- южен близнак на С. А. Х. , която заедно със съпруга си Д. Х. ги продава с н.а.156/1997г. на сина си К. Д. Х., а с н.а. №3/1997г. му даряват и втори жилищен етаж на същата сграда. Собствеността върху урегулирания проземлен имот е придобита през 1998г. от наследодателя на ответницата Аfrac14; ид.част, на ищците С. С. Г. - 1/4ид.част и на К. Д. Х. и Б. С. Т. Х. - 1/2ид.част в режим на съпружеска имуществена общност, на основание §27 от ПЗР на ЗИДЗС /обв., ДВ, бр.33 от 19.04.1996г., в сила от 01.06.1996г./, във връзка с ПМС №235 от 19.09.1996г./обн., ДВ, бр.82 от 1996г./.

Правото да се придобие собственост върху държавна или общинска земя, съответстваща на притежаваните идеални части от придобитото право на строеж, произтича от разпоредбата на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗС, във връзка с ПМС № 235 от 19.09.1996г. Целта на разпоредбата на § 1 от ПЗР на ПМС 235/1996 г. е да се даде възможност носителите на ограниченото вещно право да придобият и съответните идеални части от земята като принадлежност на главната вещ която притежават при условията на чл.38 от ЗС. Изкупуването на земята е сложен фактически състав, който включва административен акт, при издаването на който административният орган действа при условията на обвързана компетентност и договор. Това право е включено в патримониума на титулярите на право на строеж или техните наследници, както и роднините им по права линия, на които е прехвърлено правото на строеж. В разглеждания случай това право е заявено и земята е изкупена не само от ищците, но и от наследодателя на ответницата като собственик на самостоятелен обект – процесния мезонетен апартамент. Т.е. по делото е установено, че волята на страните е била да се изкупи теренът, поради което не следва да бъдат обсъждани доводите дали процесният апартамент е приращение към държавната земя или приращението се изключва поради включването на правото на строеж на процесния апартамент в обема на предоставеното право на строеж, тъй като разрешаването на този въпрос няма да се отрази на изхода на спора за собственост, с оглед на релевираното основание, на което се претендира придобиването на собствеността от ищците.

Предвид изложеното неправилно е прието с обжалваното решение, че в договорите за продажба на ищците, сключени по реда на ПМС №235/1996г., се съдържа имплицитно волята на прехвърлителя за придобиване на процесния мезонетен апартамент, по аргумент от чл.92 от ЗЗД, като построен извън обема на учреденото право на строеж върху държавна земя.

Неправилно въззивния съд се е занимал с въпроса дали правото на строеж на процесния мезонетен апартамент се включва или е извън обема на придобитото право на стоеж от А. П. В исковата молба не е имало такива доводи и ищците не са основали претенцията си за собственост на такива доводи. Ищците не са спорили, че по продобито право на строеж върху държавно място, ако се измени застроителния и регулационен план и с това изменение се предвиди застрояване на допълнителни жилищни обекти, те могат да се застроят за задоволяване жилищните нужди на роднини по права линия на носителя на правото на строеж, а са считали, че се изисква писмена молба, заверена нотариално и вписана в нотариалните книги, каквото е изискването на действалата тогава разпоредба на чл.15в, ал.2 от ЗС. Тази разпоредба обаче е приложима към отстъпването на право на строеж върху държавна земя с административен акт. Докато в разглеждания случай правото на строеж върху държавна земя не е учредено с административен акт, а по друг ред - със закон - ЗУПЛЗПДМ. По силата на чл.1 от този закон вещното право на строеж върху държавните места възниква по силата на закона при наличие на предвидения в него фактически състав, в който се включва и условието заемането или получаването на държавното място без основание, да се станало след 15.11.1934г., но преди 15.12.1951г., тъй като от 16.12.1951г. се прилага вече Закона за собствеността, който установява специален ред за отстъпване на права на строеж върху държавни места в полза на гражданите.

Предявен е положителен установителен иск за собственост върху идеални части от мезонетен апартамент. В инстанциите по същество на делото ищците не са доказали, че са придобили идеални части от собствеността върху процесния имот на релевираното правно основание - чрез договори за продажба на идеални части от собствеността върху държавна земя, сключени по реда на ПМС №235/1996г. като приращение към държавната земя.

По изложените съображения следва да се приеме, че са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК то трябва да се отмени в обжалваната част и вместо него предявените искове за собственост се отхвърлят. С оглед изхода на спора на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1219,96лв.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решението от 20.10.2008г., постановено по гр.д. №113/2008г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която след като е отменено частично решението от 11.12.2007г. по гр.д. №122/2006г. на Поморийски районен съд, са уважени предявените срещу Б. А. Г. положителни установителни искове за собственост от С. С. Г. за 1/4ид.част и от К. Д. Х. и Б. С. Т. Х. за 1/2ид.част в режим на съпружеска имуществена общност, върху мезонетен апартамент в гр. П. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. С. Г., К. Д. Х. и Б. С. Т. Х. срещу Б. А. Г. искове за установяване по отношение на Б. А. Г., че ищците са собственици, както следва: С. С. Г. на 1/4ид.част и К. Д. Х. и Б. С. Т. Х. на 1/2ид.част в режим на съпружеска имуществена общност на втори жилищен и тавански етажи от двуетажната двуфамилна жилищна сграда, находяща се в северозападната част на УПИ ХІV-392 в кв.22 по плана на гр. П..

ОСЪЖДА от С. С. Г., К. Д. Х. и Б. С. Т. Х. да заплатят на Б. А. Г. сумата 1219,96лв. – разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: