Р Е Ш Е Н И Е № 212 гр. София, 30.06.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 190 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. Т., М. В. В., А. В. С., И. В. М. и З. И. С. против решение №1458/27.10.2010 г., постановено по гр.д.№ 1951/2010 г. от Окръжен съд – Пловдив, ХІV-ти гр.състав. Ответникът по касационната жалба В. И. И., е представила писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище лично и чрез своя процесуален представител. Ответниците С. Д. Я., Д. П. Я., В. П. Я. и В. П. Я. не оспорват жалбата. Останалите ответници не взимат становище по жалбата. Касационното обжалване е допуснато с определение №294/21.03.2011 г.. Правният въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, следва ли административният орган по възстановяването на право на собственост да се произнесе с положително решение при наличието на влязло в сила решение по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в полза на ищците по този иск, при положение, че имотите са прехвърлени на трето на спора по този иск лице и до какви предели се зачита силата на пресъдено нещо на решението по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ при спор за собственост между страни в това производство и трето лице. По този въпрос касационното обжалване е допуснато в хипотезата на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: Положителното решение на поземлена комисия има конститутивно действие, т.е. въз основа на него лицата, в чиято полза се постановява то, се легитимират като титуляри на правото на собственост върху земеделски земи, което се възстановява по реда на ЗСПЗЗ. Искът с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е с предмет установяване притежателят на правото на собственост върху спорните земеделски земи към минал момент. При наличието на правен интерес от предявяването на този иск, обусловен от сезирането и на двете страни по този спор на поземлената комисия с искане за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, съдът постановява решение, като при основателност на предявения иск, като последица от това, поземлената комисия издава позитивно решение в полза на лицата, или на техните наследници, на които е признато правото на собственост към минал момент. Едва с издаване на решение на поземлената комисия, въз основа на влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е завършен фактическия състав по възстановяване на правото на собственост. Административният орган – поземлена комисия, е длъжен да постанови решение, съобразено с влязлото в сила решение, по заявлението на коя да е от страните по спора, като в зависимост от това, има ли издадено позитивно решение преди влизането в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ще следва да постанови или ново решение, с което се признават правата по заявлението на ищците или ще измени постановеното вече решение, относно субектите, в чиято полза се възстановява правото на собственост. Това решение, респ. отказ на административния орган, подлежи на самостоятелен съдебен контрол, по предвидения в ЗСПЗЗ процесуален ред. Силата на пресъдено нещо по спора с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в своите обективни предели обхваща спорните между страните по спора земеделски земи и правото на собственост върху тях към минал момент – момента на колективизацията и внасянето на земеделските земи н ТКЗС или друга кооперативна организация или към момента на неправомерното отнемане на земите. Субективните предели на силата на пресъдено нещо се простира до страните в процеса, респ. техните частни правоприемници. При наличие на прахвърлителна сделка, осъществена след признаването на правото на възстановяване на собствеността върху същите земеделски земи от една от страните по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, третото лице – приобретател по тази сделка се легитимира като собственик на земята по силата на самата сделка, като след постановяване на ново или изменително решение на органа на позмлената реституция, спорът относно действителността на сделката и правото на собственост, следва да се реши по общия исков ред. По касационната жалба на А. В. Т., М. В. В., А. В. С., И. В. М. и З. И. С.. По предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, въззивния съд е счел същия за неоснователен. За да достигне до този свой извод, съдът е приел, че ищците не са доказали своето право на собственост върху спорните имоти. Приел е, че въпреки наличието на влязло в сила съдебно решение по предявен от ищците иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, с което се признава правото на възстановяване на собствеността върху спорните имоти не само по отношение на наследниците на М. Ж. Х. /М. М./, а и по отношение на ищците и в настоящото производство, като наследници на общ наследодател, това решение няма установително действие на правото на собственост на ищците, тъй като липсва заявление от тяхна страна пред поземлената комисия, т.е. липсва правен интерес от предявяването на иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Този извод на въззивният съд е незаконосъобразен. Наличието на правен интерес по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ не следва да се преценява в производството по настоящото дело, доколкото е налице влязло в сила съдебно решение по този иск. Съдът не е зачел тази сила, като видно от мотивите си, е направил извод за недопустимост на производството по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, което е процесуално недопустимо. Само за пълнота следва да се отбележи, че извод за липсата на заявление от страна на ищците по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ също е направен при съществено нарушение на процесуалните правила – прието е в тази насока доказателство /преписка ИЛ 138/1991 г./, която е неотносима както към страните по делото, така и към предмета на спора. Същественото нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в незачитане на силата на пресъдено нещо по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ГПК, формирана с постановеното на 05.03.2008 г. решение №151, по гр.д.№ 1022/2007 г. от ВКС, налага връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Пловдив. При новото разглеждане на спора, съдът следва да зачете обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо, формирана с решението на ВКС, като отчете до какъв обем от правото на собственост, продавачите по сделката от 01.03.2002 година са могли да го прехвърлят и до каква степен по отношение на същото право на собственост, сделката е породила вещно-правен ефект. В зависимост от този извод на съда, ще следва да се прецени по същество и до каква степен е основателен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, както и обективно съединените искове с правно основание чл.537 от ГПК и чл.26 от ЗЗД. Преди изводи относно основателността на предявените искове, въззивният съд следва да направи преценка относно допустимостта на предявения иск за собственост, предвид незавършената процедура по възстановяване на правото на собственост в полза на ищците по делото, доколкото по подаденото от тях заявление липсва позитивно решение на поземлена комисия, въпреки наличието на влязло в сила решение по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1458/27.10.2010 г., постановено по гр.д.№ 1951/2010 г. от Окръжен съд – Пловдив, ХІV-ти гр.състав. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Пловдив. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.