5 Р Е Ш Е Н И Е №99 С..28.06.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 667/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], с ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Панагос В. Д., срещу решение на Софийски градски съд, ІV-„а” въззивен състав по гр.д.№ 7985/2010 г., с което е обезсилено решението на Софийски районен съд, 35 състав по гр.д.№ 36431/2008 г. и е прекратено производството по делото. С определение № 78 от 10.02.2012 г. е допуснато касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по значим за делото правен въпрос – следва ли съдебният изпълнител, зачитайки силата на пресъдено нещо по успешно проведен отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК/отм./, сега чл.124, ал.1 ГПК, да прекрати производството по изпълнителното дело, при положение, че постъпилата по изпълнителното дело сума е по сметката на съдебния изпълнител. К., чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му и връщане на делото за ново въззивно разглеждане. Алтернативно се поддържа искане за уважаване на предявените отрицателни установителни искове за недължимост на сумите, за които е издаден изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по ГПК, отменен, предмет на образуваното изпълнително дело. Твърди се, че независимо от принудителното събиране на сумата от ЧСИ, не е налице преминаване на сумата от патримониума на дружеството в този на ответника, поради спиране на изпълнителното производство по реда на обезпечаване на бъдещ отрицателен установителен иск. Подробни съображения са изложени в жалбата и в депозирана по делото писмена защита. Ответникът по касация – А. А. А., чрез процесуалния си пълномощник, счита въззивното решение за правилно. Подробни съображения са изложени в писмен отговор по реда на чл.287 ГПК и в защита, поддържани в съдебно заседание, с искане да се остави в сила решението, с присъждане на разноски по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски градски съд е приел за недопустим предявеният от [фирма] отрицателен установителен иск. Съображенията за това са основани на безспорно установеното принудително събиране на сумата по образуваното изп.дело. Като неоснователни са преценени твърденията на дружеството – ищец по отрицателния установителен иск, че след като сумата не е постъпила по сметка на взискателя, няма плащане. Позовавайки се на разпоредбата на чл.349 ГПК/отм./, сега чл.455, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че моментът на погасяване на задължението на ищеца е датата на постъпване на сумите по сметката на съдебния изпълнител, а не по сметката на взискателя и, че плащането по сметката на съответния съдебен изпълнител съставлява изпълнение в полза на взискателя. Изразено е разбирането, че дори и да бъде отречено съществуването на задължението на длъжника, съдебният изпълнител не може, зачитайки съдебното решение по установителния иск, да върне постъпилата за погашението му сума. Въззивното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество е неправилно. По правният въпрос, който е обусловил допускане на въззивното решение до касационен контрол, настоящият съдебен състав приема следното: Оспорването на материалноправните предпоставки за допустимост на изпълнителния процес, образуван въз основа на издаден на несъдебно изпълнително основание изпълнителен лист – по реда на чл.237 ГПК – отм. , след като длъжникът е пропуснал да поиска спиране на изпълнението / чл.250 ГПК – отм./ е допустимо да се реализира чрез предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл.254 ГПК – отм., сега с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. С този иск се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото, въз основа на несъдебно изпълнително основание, принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. С прекратяване на изпълнителното производство с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител, ще бъдат отменени извършените изпълнителни действия, съответно заличени с обратна сила правните последици от тези действия в пределите, очертани от законодателя в чл.433, ал.2 и ал.3 ГПК. След като по време на висящността на изпълнителното дело бъде установено със сила на пресъдено нещо, че вземането, чието принудително изпълнение се търси, не съществува, то съдебният изпълнител следва да прекрати изпълнението/ по арг. от чл.433, ал.1 т.7 ГПК/. По време на висящността на принудителното изпълнение длъжникът има правен интерес да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК – отм., сега чл.124, ал.1 ГПК. Изменение на вида на търсената защита в хода на исковото производство ще е допустима само в случай на приключил, с влязло в сила постановление за прекратяване, изпълнителен процес и то след завеждане на делото по установителния иск. Само при вече приключило изпълнително дело длъжникът би могъл да се брани срещу материалната му незаконосъобразност с осъдителен иск срещу взискателя за връщане на платеното в резултат на незаконосъобразно проведения, поради липса на изпълняемо право, изпълнителен процес. В случаите, когато сумите, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, са внесени изцяло /постъпили по сметката на съдебния изпълнител в съответната банка, не може да се приеме, че е налице основание за прекратяване на принудителното изпълнение. Тези суми не принадлежат на взискателя, те не са внесени за взискателя. Сумите принадлежат на длъжника и те имат характер на депозитни суми, вземане на длъжника към съответната банка, но без възможност за извършване на разпоредителни действия с тях до удовлетворяването на взискателя, съответно присъединените кредитори. Съгласно изричната разпоредба на чл.455, ал.2 ГПК с тези суми на длъжника се разпорежда съдебният изпълнител чрез платежни нареждания, като плащането на взискателя се счита за реализирано от получаването на сумата/ заверяване на сметката му. Предвид горното, настоящият състав приема, че отговорът на поставеният правен въпрос следва да е в следния смисъл: Съдебният изпълнител е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо по успешно проведен от длъжника отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК- отм., сега чл.124, ал.1 ГПК, при положение, че постъпилата по изпълнителното дело сума е по сметката на съдебния изпълнител, като по арг. от чл.433, ал.1 т.7 ГПК изпълнителното дело следва да бъде прекратено, след като е установено несъществуването на вземането. С оглед отговора на така поставения правен въпрос, въззивното решение, с което е отречен правният интерес на ищеца- длъжник от воденето на отрицателен установителен иск за несъществуването на изпълняемото право, когато изпълнението е основано на несъдебно изпълнително основание по чл.237, б.”з” ГПК – отм., е неправилно. По делото е безспорно, че изпълнителният процес, образуван срещу касатора въз основа на издаден изпълнителен лист, на посоченото основание, по ч.гр.д.№ 17027/2006 г. на Софийски районен съд, 63 състав, е висящ. Независимо от липсата на категорични доказателства, страните не спорят и относно факта, че изпълнителното дело е спряно по реда на обезпечаване на бъдещ иск – чл.390, ал.4 ГПК, както и, че към момента на спирането внесените/постъпили суми се намират по сметката на частния съдебен изпълнител. С оглед наличието на неприключило индивидуално принудително изпълнение, длъжникът разполага с правото на защита при несъдебното изпълнително основание по чл.237, б.”з” ГПК – отм. чрез предявяването на иск за несъществуване на изпълняемото право, който правилно е квалифициран от въззивния съд като отрицателен установителен иск. Правният интерес на ищеца /сега касатор/ да оспори чрез посочения иск съществуването на изпълняемото право, съответно да иска прекратяване на изпълнителния процес, с последиците от това, неправилно е отречен от въззивната инстанция, съответно неправилно е приложена разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.1 ГПК. Като ирелевантни следва да се преценят доводите на ответника по касация за липса на предпоставките на чл.439 ГПК, който, според процесуалния му пълномощник, е аналогичен на чл.254 ГПК – отм. Видно от предмета на иска, ищецът не е предявил иск за защита при съдебно изпълнително основание, който да е основан на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание, а е предявен иск за защита при несъдебно изпълнително основание. По изложените съображения, настоящият състав не споделя изводите на въззивната инстанция за липсата на правен интерес на ищеца от предявения отрицателен установителен иск. Това налага отмяна на решението, с което е обезсилен като недопустим първоинстанционният съдебен акт и е прекратено производството по делото и връщане на делото на друг състав на Софийски градски съд за разглеждане на спора по същество. Така мотивиран и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решението на Софийски градски съд, ІV-„а” въззивен състав по гр.д.№ 7985/2010 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: