Р Е Ш Е Н И Е № 188 София,14.01.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 106/2019 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на П. С. Н. от [населено място] и „А.” Е., [населено място], [община] срещу решение № 194 от 23.07.2018 г. по в. т. д. № 193/2018г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която, след частична отмяна на решение № 13 от 05.01.2018 г. по т. д. № 1768/2014г. на Варненски окръжен съд, по предявени от „Банка Д.” ЕАД, [населено място] искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е признато за установено, че: „А.” Е. дължи на банката-ищец по сключен с нея договор за кредит за оборотни средства от 22.05.2009 г.: сумата 45 973.90 лв. (13 броя месечни вноски с падежи в периода от 25.05.2013 г. – 03.06.2014 г.), от която: главница в размер на 42 250 лв. и редовна лихва в размер на 3 723.90 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 03.06.2014 г., до окончателното погасяване на задължението, а П. С. Н., в качеството му на поръчител по същия договор за кредит, й дължи в условията на солидарност с кредитополучателя „А.” Е.: сумата 20 506.08 лв. (6 броя месечни вноски с падежи в периода от 25.12.2013г. – 03.06.2014 г.), от която: главница в размер на 19 500 лв. и редовна лихва в размер на 3 723.90 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 03.06.2014 г., до окончателното погасяване на задължението. Касаторите поддържат, че въззивното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск и на непредявено основание, доколкото банката-ищец се е позовала в исковата молба единствено на предсрочна изискуемост на процесния кредит, каквато съдът е приел, че не е налице, без да е направила искане за установяване дължимост на вноските, чиято изискуемост е била настъпила към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, за които съдът е уважил исковете. В касационните жалби са изложени подробни оплаквания и за неправилност на въззивния акт, едно от които е оплакването, че след обезсилването на първото въззивно решение с решение № 48 от 12.07.2017 г. по гр. д. № 61206/2016 г. на ВКС, І г. о. при новото разглеждане на делото в състава на въззивния съд са участвали съдии, които са били в състава, постановил първото въззивно решение. С определение № 472 от 15.07.2019 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „В какъв състав следва да бъде разгледано делото след обезсилване на въззивното и първоинстанционното решение от Върховен касационен съд и връщането му за ново разглеждане”. Ответникът по касация – „Банка Д.“ ЕАД, [населено място] – оспорва жалбите и моли за оставянето им без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 05.12.2018 г. Претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Предмет на спора са предявени от „Банка Д.“ ЕАД срещу „А.“ Е., [населено място], общ. П. и П. С. Н. от [населено място] искове с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземания по договор за кредит от 22.05.2009 г., за които е издадена по реда на чл. 417 ГПК заповед за незабавно изпълнение № 4001 от 05.06.2014 г. по ч. гр. д. № 7225/2014г. на Варненски районен съд. По така предявените искове е образувано т. д. № 1768/2014 г. на Варненски окръжен съд. Същото е приключило с решение № 626 от 21.07.2015 г., постановено от съдия Ц. П., с което исковете са уважени частично. По подадени от всички страни въззивни жалби срещу решенето на Варненски окръжен съд е образувано в. т. д. № 709/2015 г. на Варненски апелативен съд, с което първоинстанционният акт е потвърден с решение № 12 от 08.01.2016 г. В състава на въззивния съд, постановил този акт, са участвали съдиите: В. П., М. Н. и Г. Й.. С решение № 48 от 12.07.2017 г. по гр. д. № 61206/2017 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение посоченото въззивно решение, както и потвърденото с него първоинстанционно решение, са обезсилени в частта, с която ответниците по исковете „А.“ Е. и П. С. Н. са осъдени солидарно да заплатят на „Банка Д.“ ЕАД сумата 42 250 лв., представляваща главница, формирана от 13 бр. неплатени месечни вноски за периода от 25.05.2013 г. до 03.06.2014 г. и сумата 3 723.90 лв., представляваща начислена редовна лихва за периода от 25.04.2015 г. до 03.06.2014 г., като делото е върнато на Варненски окръжен съд за ново разглеждане в обезсилената част. След връщане на делото от Върховен касационен съд, Варненски окръжен съд е продължил разглеждането му под същия номер – гр. д. № 1768/2014 г. и е постановил решение № 13 от 05.01.2018 г., с което исковете на „Банка Д.“ ЕАД, посочени в решението на ВКС, са отхвърлени като неоснователни. Решението е постановено от съдията, постановил предходното първоинстанционно решение – съдия Ц. П.. По повод подадена от банката въззивна жалба срещу новото първоинстанционно решение е образувано в. т. д. № 193/2018 г. на Варненски апелативен съд. С решение № 194 от 23.07.2018 г. по това дело (предмет на допуснатия понастоящем касационен контрол) първоинстанционното решение е отменено частично, като исковете са уважени за част от сумите, предмет на издадената в полза на банката заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, представляващи вземания по договор за кредит за оборотни средства от 22.05.2009 г. Новото въззивно решение е постановено в състав: В. П., Г. Й. и Н. Д.. Настоящият състав намира, че въззивното решение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК, при отмяна на въззивното решение поради необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия Върховен касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Това правило следва да се счита приложимо и за хипотезата, когато решението се обезсилва и делото се връща за ново разглеждане, независимо, че в закона (чл. 294, ал. 4 и чл. 270, ал. 3 ГПК) липсва нарочна регламентация в този смисъл. Указание, че в посочената хипотеза новото разглеждане на делото се извършва от нов състав на съда, се съдържа и в диспозитива по т. 5 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Необходимостта делото да бъде разгледано от друг състав на съда, независимо от основанието за връщането му за ново разглеждане, произтича от обстоятелството, че съставът, постановил отмененото или обезсилено решение, вече се е ангажирал със становище относно фактите по делото, предмета на спора и приложимия материален закон, поради което може да се приеме, че е налице основателно съмнение в неговото безпристрастие съгласно чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. В този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, обективирана в решение № 69 от 01.04.2015 г. по гр. д. № 4941/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о. В случая е допуснато нарушение на процесуалния закон и цитираната по-горе практика по приложението му. След като първото въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение са обезсилени от Върховен касационен съд, делото е разгледано отново от същия съдия, постановил обезсиленото първоинстанционно решение и от съдебен състав, в който участват двама от членовете на съдебния състав, постановил обезсиленото първо въззивно решение. Нарушаването обаче на забраната новото съдебно решение, постановено след обезсилване на първоначалното, да бъде постановено от същия съдебен състав, не обуславя извод нито за нищожност, нито за недопустимост на съдебния акт. Такова решение е само неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както е прието в решението по гр. д. № 4941/2014г. на ВКС, ІІІ г. о., което се споделя и от настоящия състав. Поради изложените съображения, постановеното при новото разглеждане на делото от Варненски апелативен съд въззивно решение е неправилно и следа да бъде отменено. Независимо от обстоятелството, че предмет на настоящото касационно производство е решение при повторно разглеждане на делото, спорът не може да бъде решен от Върховен касационен съд съобразно разпоредбата на чл. 295, ал. 1, изр. 2 ГПК. Този извод следва от обстоятелството, че основание за отмяната на въззивния акт е съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено от касационната инстанция, а именно – разглеждане на делото от въззивен състав, по отношение на който да не съществува съмнение за предубеденост. Участието в състава на въззивния съд, постановил новото решение, на двама от членовете на състава, постановил обезсиленото първо въззивно решение, представлява нарушение на правото на страните спорът им да бъде разрешен от безпристрастен съд. Разрешаването на спора директно от Върховен касационен съд би означавало делото да бъде разгледано по същество само от една инстанция, действаща в състав, по отношение на който не е налице основание по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, което несъмнено би довело до нарушаване правото на страните на справедлив процес по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Е.. С оглед изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено, като делото следва да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за настоящата инстанция. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 194 от 23.07.2018 г. по в. т. д. № 193/2018 г. на Варненски апелативен съд в обжалваната му част, с която, след частична отмяна на решение № 13 от 05.01.2018 г. по т. д. № 1768/2014 г. на Варненски окръжен съд, по предявени от „Банка Д.” ЕАД, [населено място] искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е признато за установено, че: „А.” Е. дължи на банката-ищец по сключен с нея договор за кредит за оборотни средства от 22.05.2009 г.: сумата 45 973.90 лв. (13 броя месечни вноски с падежи в периода от 25.05.2013 г. – 03.06.2014 г.), от която: главница в размер на 42 250 лв. и редовна лихва в размер на 3 723.90 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 03.06.2014 г., до окончателното погасяване на задължението, а П. С. Н., в качеството му на поръчител по същия договор за кредит, й дължи в условията на солидарност с кредитополучателя „А.” Е.: сумата 20 506.08 лв. (6 броя месечни вноски с падежи в периода от 25.12.2013г. – 03.06.2014 г.), от която: главница в размер на 19 500 лв. и редовна лихва в размер на 3 723.90 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 03.06.2014 г., до окончателното погасяване на задължението. ВРЪЩА делото на Варненски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: