3 Р Е Ш Е Н И Е 287 гр.София, 05.11. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 17 октомври 2013 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1299 по описа за 2013 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „К. Б ЕООД енд Ко”КД срещу решение № 648 от 08.11.2012 г., постановено по в. гр. д. № 891 по описа за 2012 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 927 от 17.05.2012 г. по гр. д. № 12136 по описа за 2011 г. на Русенския районен съд за отмяна на дисциплинарното уволнение на М. С. А., за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на касатора да му заплати 5 043,36 лв. обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 3.6.2010 г. до 3.12.2010 г. Касаторът твърди, че решението на Русенския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Ответникът по жалбата М. А. я оспорва и моли настоящата инстанция да остави в сила обжалваното решение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 688 от 3.06.2013 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК относно приложението на разпоредбата на чл.193, ал.3 от КТ. Конкретният въпрос е дали работодателят е спазил процедурата по чл.193, ал.1 от ГПК, когато искането за даване на обяснение е връчено на работника или служителя, той е бил в продължителен отпуск по болест, но не е имало пречка да представи устни или писмени обяснения. В постановените по реда на чл.290 от ГПК решения № 379 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г. на ІV ГО и № 137 от 2.03.2010 г. по гр. д. № 20/2009 г. на ІV ГО на ВКС са дадени задължителни разяснения кога е осъществен фактическият състав на чл.193, ал.3 от КТ. Съгласно чл.193, ал.3 от КТ разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Нормата обхваща случаите, при които работникът или служителят след поискване не е дал обяснения, въпреки че е разполагал с необходимото време и възможност. Продължителният отпуск по болест след получаване на искането за обяснения относно дисциплинарното нарушение не лишава работника или служителя от време и възможност да даде такива обяснения писмено и да ги изпрати до работодателя по пощата, по факс, чрез приносител или по други начини. След като работникът или служителят не се е възползвал от тази възможност, следва да се приеме, че обясненията не са дадени по негова вина и работодателят е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 от КТ, поради което разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ не се прилага. Именно такъв е и настоящият случай. На служителя е била връчена на 16.03.2010 г. покана да се яви на 22.03.2010 г. в сградата на работодателя, за да даде обяснения за дисциплинарното нарушение. Според приетите по делото болнични листове към момента на получаване на искането до 2.07.2010 г. той е страдал от заболяване, засягащо рамото и ръката, заради което му е предписан домашно-амбулаторен режим на лечение. Определеният режим и констатираното заболяване не са представлявали пречка за личното явяване на служителя на 22.03.2010 г., за изпращането на пълномощник на тази дата на посоченото от работодателя място или за написването и изпращането на писмени обяснения относно нарушението. Служителят обаче не е предприел такива действия, поради което следва да се приеме, че обяснения не са дадени по негова вина, следователно разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ не се прилага и дисциплинарното наказание не може да бъде отменено, без спорът да бъде разгледан по същество. Като е приел обратното, Русенският окръжен съд е постановил решение, което е неправилно поради противоречие с материалния закон/чл.193, ал.3 от КТ/ и затова следва да бъде отменено. Делото трябва да бъде върнато на друг състав на същия съд, който да се произнесе по съществото на спора дали служителят е извършил дисциплинарното нарушение, заради което е наложено наказанието. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 648 от 08.11.2012 г., постановено по в. гр. д. № 891 по описа за 2012 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ