Р Е Ш Е Н И Е № 247 гр. София 28.02.2012 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 06 октомври през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 1212 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищците К. С. С., В. С. С. и В. С. П. срещу решение от 07.06.2010 г. по гр. дело № 117/2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е обезсилено решение от 21.12.2009 г. по гр. дело № 650/09 г. на Дупнишкия районен съд и е прекратено производството по делото, като недопустимо, поради липса на правен интерес от предявения от В. С. С., К. С. С. и В. С. П. срещу В. С. А. иск с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на последната, че на наследодателят на ищците, б.ж. на [населено място] С. С. към момента на образуване на ТКЗС е принадлежало правото на собственост на земеделски имот, представляващ ливада, находяща се в землището на [населено място] в м.”Р.” с площ от 1.200 дка. Жалбоподателите поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Искат отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на въззивния съд за постановяване на решение по съществото на спора. С определение № 556/28.05.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос за наличието на правен интерес като положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, решен в противоречие с практиката на ВКС – ТРешение № 1/97 г. по гр. дело № 11/97 г. на ОСГК на ВКС – т. II. В писмен отговор ответницата по жалбата В. С. А. е изразила становище за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима. Предявеният иск от жалбоподателите К. С. С., В. С. С. и В. С. П. е с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ответницата В. С. А., че към момента на образуване на ТКЗС през 1957 г. наследодателят им С. С. С. б.ж. на [населено място], [община] е бил собственик на земеделския имот – ливада от 1.200 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „Р.”/”В.”/ при съседи – К. Б., П. С. С. и В. С. С.. За да приеме, че искът с пр. осн. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустим съдът е установил, че жалбоподателите - ищци К. С. С., В. С. С. и В. С. П. са наследници по закон на С. С. С. б.ж. на [населено място], починал на 02.08.98 г. С решение № Б-791/10.07.96 г. на ПК – сега ОСЗ е възстановено правото на собственост върху заявения от С. С. имот – ливада от 3 дка в м.”Р.” на [населено място] в съществуващи/възстановими/ стари реални граници с посочени местонахождение и площ. С последващо решение № 0104/10.12.97 г. е възстановено правото на собственост върху същия имот в стари реални граници, като имота е индивидуализиран – нива от 3.005 дка от които 1.400 дка трета категория и 1.605 дка четвърта категория в м.”Р.” съставляваща имот № * по картата на землището и посочени граници. С решение № 435/28.07.2008 г. на Дупнишкия районен съд по гр.дело № 429/07 г. е признато за установено по отношение на ищците, че на наследниците на П. С. С. към момента на образуване на ТКЗС е принадлежало правото на собственост върху имот № *. Прието е от съда, че възоснова на одобрена съдебна спогодба за делба по гр.дело № 86/56 г. на Дупнишкия районен съд между наследниците на С. К. С. в дял на наследодателя на ищците С. С. е предоставен имот ливада в м.”Р.” с площ от 3 дка. Възоснова на изслушана СТЕ е прието, че една част от описания в протокола за делба имот, придобит от С. С. към момента попада в границите на възстановения на ответницата имот № *, а останалата част попада в съседни имоти. Картата на възстановената собственост в землището на [населено място] е влязла в сила на 08.12.97 г. Прието е, че ответницата по иска В. А. е наследник по закон на А. С. С. – внучка. Със заявление № 88/14.08.91 г. нейния баща, като наследник на А. С. е заявил за възстановяване собствеността върху ливада от 2 дка в м.”В.”, нива от 0.100 дка в същата местност и ливада с площ от 1 дка в м.”З.”. По подаденото заявление е постановен отказ на ПК. С решение по адм.дело № 36/95 г. на Дупнишкия районен съд отказа на ПК е отменен. С решение № 0104/10.12.97 г.на ПК е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на наследници на А. С. С. на имот - нива от 3.098 дка, съставляваща имот № * по картата на землището. Въззивният съд е приел, че процесната местност е известна с наименованията „В.”, „Р." и „З.”, че в същата са притежавали имоти наследодателя на ищците и на ответницата, като имотите са били разположени от двете страни на „дига” запазена и към настоящия момент. От правна страна е прието, че жалбоподателите-ищци са заявили пред ПК-сега ОСЗ за възстановяване право на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху земеделски имот, представляващ ливада от 3 дка в м.”Р.” на [населено място] при съседи К. Б. и В. З., а ответницата по иска и останалите наследници на А. С. са заявили за възстановяване право на собственост върху три имота в същата местност при други граници. Прието за установено, че в процесната местност са притежавали имоти наследодателят на ищците и наследодателят на ответницата. В същата местност заявените реституционни претенции на наследодателя на ищците и на ответницата са били уважени, като е възстановено правото на собственост върху конкретни имоти в м.”Р.”, известна и като „В.” и „З.”. Съдът е приел, че ищците нямат правен интерес от търсената с иска с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ защита, тъй като искат промяна на границите и местоположението на имота, определени в процеса на заснемане. Според съда при възстановяване право на собственост върху земеделски имот с решение на ОСЗ в стари реални граници в техническия процес на определяне на точното му местоположение в разпоредбите на чл. 18, ал. 8 ППЗСПЗЗ/съдът е имал предвид чл.18д ППЗСПЗЗ/ е предвидена възможност заинтересованите лица да направят възражение по картите на имотите в съществуващи стари реални граници, а в разпоредбата на чл.18д,ал.9 ППЗСПЗЗ е предвидена и възможност за съдебен контрол относно постановените решения в това производство от ОСЗ. Прието е, че в случая е било извършено анкетиране от административния орган за определяне точните граници и местоположение на притежавания от ищците имот, преди постановяване на решението от 1997 г., като ищците не са възразили срещу това местоположение. Според съда пропускът да се упражнят тези права, не обосновава наличие на правен интерес от иска с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за липса на правен интерес от предявения иск с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, поради което е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото. С ТР № 1/97 г. по гр.дело № 11/97 г. на ОСГК на ВКС е прието, че правният интерес е предпоставка за допустимостта на установителния иск с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Правният интерес е налице, когато за ищеца/ищците/ има висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците по чл.10б ЗСПЗЗ. Настоящият съдебен състав възприема изразеното становище на ОСГК на ВКС в цитираното тълкувателно решение по поставения правен въпрос. С оглед на това и разрешението на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване следва да се съобрази със същото. В настоящият случай в полза на наследодателя на ищците С. С. по реда на ЗСПЗЗ с решение № 0104/10.12.97 г. е възстановено правото на собственост върху земеделска земя в стари реални граници, представляваща нива от 3.005 дка, от които 1.400 дка трета категория и 1.605 дка четвърта категория в м.”Р.” на [населено място], [община], съставляваща имот № * по картата на землището. Установено е съобразно заключението на вещото лице по назначената СТЕ, че част от имота, придобит от наследодателя С. С. на основание постигната съдебна спогодба, обективирана в протокол по гр.дело № 86/56 г. на Д. попада в границите на имот № *, по картата на землището, собствеността върху който е възстановена по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на А. С. С., една от които е ответницата по иска В. С. А.. Като взема предвид посочените факти и цитираната задължителна практика на ВКС настоящият съдебен състав намира за установено наличието на правен интерес от търсената защита с предявения иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Правен интерес при иск с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е налице и при влязло в сила решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху имот в реални граници в полза на ответника по иска, какъвто е настоящият случай. При евентуално уважаване на иска ОСЗ като административен орган ще бъде задължена да измени решението за признаване права на ответницата на основание чл.14,ал.7а ЗСПЗЗ, като се съобрази с решението на съда по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Хипотезите при които липсва правен интерес от търсената с иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ защита са - не е подадено заявление от ищеца, респективно от наследодателя пред ОСЗ за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху спорния имот или за всяка от страните по спора има влязъл в сила отказ за признаване, съответно за възстановяване правото на собственост върху същия имот, както и за правото на обезщетение за него. Данни за посочените хипотези по делото не са установени. Въззивният съд неправилно е приел, че не е налице правен интерес от търсената с иска защита, поради което обжалваното решение следва да се отмени. Тъй като след отмяна на решението следва да се извършат нови съдопроизводствени действия – въззивният съд следва да се произнесе по основателността на предявения иск делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Като взе предвид изложеното състав на ВКС на второ гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя изцяло въззивно решение от 07.06.2010 г. по гр.дело № 117/2010 г. на Кюстендилския окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Кюстендилския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: