Р Е Ш Е Н И Е N 168 С., 05.06..2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на пети юни..................................................... две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: Е. ТОМОВ Д. ДРАГНЕВ при секретаря Р. С............….…..................................................... в присъствието на прокурора ...............……............................................изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА............................... гр.дело N 5010/2013 година. Производство по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Областна дирекция на МВР, [населено място], срещу решение № 215 от 16.09.2013 година по гр.д. № 172/2013 година на окръжен съд-Д., с което е отменено решение № 36 от 29.10.2012 година по гр.д. № 6416/2011 година на Добричкия районен съд. Вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иск на касатора срещу Сдружение „Спортен клуб по колоездене-Д.-1905” за сумата 6 320,16 лева, съставляваща изплатено обезщетение на полицай за претърпяна средна телесна повреда при изпълнение на служебни задължения при охрана на състезание, съгласно договор от 03.05.2011 г. Доводите са за недопустимост и неправилност на решението – касационни основания за отмяна по чл.281, т.2 и 3 ГПК. К. – ищец поддържа, че съдът е изместил предмета на спора, който е свързан с реализирането на договорна отговорност спрямо неизправна страна по валидно сключен договор за охрана, както и че съдът е иззел функциите на страните и се самосезирал по спор, за който не е сезиран. Ответникът Сдружение „Спортен клуб по колоездене-Д.-1905”, [населено място], не е заявил становище. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирана страна и е процесуално допустима. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд се е произнесъл с определение № 159 от 31.01.2014 г. С него е приел, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение без да се поставят на обсъждане и преценка изложените от касатора основания за допускане на касационния контрол по чл.280, ал.1 ГПК. В тази насока се е съобразил с приетото в т.1 на ТР № 1/10 г. по т.д. № 1/09 г. на ОСГТК разрешение, според което при съществуваща вероятност обжалваното решение да е процесуално недопустимо, Върховният касационен съд следва да се произнесе с решение по същество на подадената касационна жалба и това е негово служебно задължение, дори и основанието да не е посочено от касатора. От данните по делото е видно, че искът е разгледан на основание чл.74 ЗЗД, въпреки че ищецът, сега касатор, е установил наличието на договорно правоотношение между него и ответника и е претендирал осъждането му на това основание. В лаконичен правен анализ въззивният съд е отхвърлил иска като е приел, че ищецът е изплатил обезщетение по реда на чл.255 ЗМВР, което не е подлежало на обезщетяване. Решението е неправилно. Отношенията между страните се базират на договор за охрана от 03.05.2011 г. и следва да се решат съобразно уговореното в него. Правната квалификация по чл.74 ЗЗД, дадена от въззивния съд, не съответства на данните по делото. Искът е разгледан на непредявено основание, съответно липсва произнасяне на предявеното основание – неизпълнение на договорно задължение. Това налага обезсилване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на дадените указания. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 215 от 16.09.2013 година по гр.д. № 172/2013 година на окръжен съд-Д.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Добричкия окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.