Ключови фрази
Частна касационна жалба * освобождаване от такси и разноски

6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№60


гр. София, 09.02.2022 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2327 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Ж. В. и С. Д. Д., представлявани от адв. П. К., срещу определение № 255 от 23.06.2021г. по в.ч.гр.д. № 1294/2021г. на ОС – Стара Загора, с което е потвърдено определение № 260591 от 19.03.2021г. по гр.д. № 277/2021г. на Районен съд – Казанлък. С потвърденото първоинстанционно определение е оставено без уважение искането на частните жалбоподателки за освобождаването им от държавна такса и разноски по делото.
Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд не е обсъдил всички обстоятелства, които са от значение за освобождаването от държавна такса и разноски и неправително е приел, че разполагат с достатъчно средства да заплатят дължимите такси и разноски в производството, въпреки че доходите им не надвишават с много стойността на необходимата издръжка на живот според общодостъпните данни и са непостоянни. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, правят искане за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочат следните процесуалноправни въпроси:
1. При решаване на въпроса за освобождаване от държавна такса как се определя дали едно лице действително не разполага с парични средства, достатъчни за заплащане на държавна такса и разноски по делото? В случай че е необходимо ищецът месеци да събира необходимата сума за плащане на държавната такса, следва ли да се приеме, че същият разполага с достатъчно средства?
2. При решаване на въпроса за освобождаване от държавна такса съдът може ли да откаже освобождаване от държавна такса и разноски само защото молителките не били отговорили според съда на всички поставени въпроси, при условие че техните отговори нямат пряко отношение към установяване на материалното им състояние, а от всички други доказателства се установява, че няма достатъчно средства, за да заплатят дължимите държавни такси и разноски по делото?
3. При определяне на възможностите на едно лице за плащане на държавна такса трябва ли съдът да направи преценка за всеки конкретен случай, като съпостави доходите на лицето или съответно липсата на такива с установените в страната: 1/ линия на бедност; 2/ данните на НСИ за минималните средства, необходими месечно за член от семейство и/или данни на КНСБ за стойността на необходимата издръжка на живот – официални, общодостъпни и отчитани при определяне на работна заплата? Кои са минималните средства, над които ищецът може да бъде задължаван да внесе цялостна или дължима държавна такса за водене на дело и кои точно данни за необходими минимални средства за живот следва да се съобразят? При получавани доходи на границата на тези минимални необходими средства за нормален живот може ли да се направи преценка за наличие на достатъчно средства от ищеца за заплащане на значителна държавна такса, като внасянето на тази такса означава живот със средства, много под посочените минимални, установени в страната, или обременяване със заеми?
4. Нарушава ли се правото за свободен достъп до правосъдие, като се изисква внасяне на държавна такса от лице с доходи на границата на минималните, необходими за нормален живот? Не представлява ли подобно искане очевидно лишаване от право на достъп до правосъдие, като се поставя пред избор или за напълно мизерно живеене, или за предяваване на иск?
5. Как и с какво точно се съпоставя възможността за плащане на държавна такса и до какви финансови ограничения в живота на ищеца може да се допусне да доведе задължението му да плати държавна такса – до какви минимални средства може да се изисква да остане ищецът, над които да се счита, че има възможност да плати такава?
Частните жалбоподатели поддържат, че е налице и основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение.
Ответникът „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД оспорва частната касационна жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси изразяват оспорване на фактически извод на съда за „достатъчно следства”, изграден въз основа на установеното, а не на хипотетичното. Поддържа, че въззивният съд вярно и точно е обследвал подадените от молителките декларации за размера на получаваните от тях доходи и е съобразил, че дадените от тях отговори на въпросите на съда са непълни, уклончиви или липсват, и въз основа на това правилно е приел, че липсва основание за освобождаването им от държавна такса.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от М. Ж. В. и С. Д. Д. против „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД частични искове с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, претендирани от всяка от ищците.
Във връзка с направеното искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски ищците са представили декларации за материално и гражданско състояние, като са декларирали, че не притежават МПС, влогове, не получават доходи от заплати, наеми, рента и аренда на земеделски земи и др. имоти, дивиденти, пенсии или други доходи; М. В. е декларирала, че не притежава недвижимо имущество, както и че източникът ѝ на средства за издръжка е сезонна работа с доход 30 лева на ден; С. Д. е декларирала, че притежава къща в [населено място], [улица], че източникът ѝ на доходи е сезонна работа с доход 40 лева на ден, както и че издържа непълнолетно дете на 9 години.
С определение от 03.02.2021г. първоинстанционният съд е указал на ищците в едноседмичен срок да представят документ /декларация/ за размера на получаваните от тях доходи за периода 01.07.2020г. – 31.12.2020г., да посочат регистрирани ли са в Бюрото по труда като активно търсещи работа за същия период от време, получавали ли са под каквато и да е форма социална помощ за себе си или за член от семейството си, ищцата С. Д. да посочи живее ли в едно домакинство с бащата на детето си и получава ли от него средства за издръжка на детето.
В отговор на дадените указания М. В. е декларирала, че за периода 01.07.2020г. – 31.12.2020г. е работила сезонна работа и е получила възнаграждение в размер на 30 лева дневно, че няма други средства за издръжка извън посочените и няма суми по банкови сметки. Ищцата С. Д. е декларирала, че за периода 01.07.2020г. – 31.12.2020г. е работила сезонна работа и е получила възнаграждение в размер на 40 лева дневно, че не съжителства с бащата на детето си и че няма други средства за издръжка извън посочените и няма суми по банкови сметки
С обжалваното определение въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд за липса на основания за освобождаване на ищците от държавна такса и разноски, като е изложил съображения, че отговорите на поставените въпроси са непълни, уклончиви или изобщо такива липсват. Намерил е, че при поне средно 21 работни дни в месеца първата жалбоподателка Д. има нетен доход от 840лв., а втората жалбоподателка В. - 630 лв. Заключил е, че представените документи и декларирани данни, наред с липсата на такива на поставени от съда въпроси, не дават основанието съдът да приеме, че е безспорно установено, че молителките не разполагат с достатъчно средства да заплатят дължимите такси и разноски по производството. Поради това е достигнал до извод, че жалбоподателките разполагат с необходимите средства и възможности за заплащането на дължимите ДТ по делото, както и на разноските по същото.
Настоящият състав намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Формулираните в частната касационна жалба процесуалноправни въпроси, се отнасят до задължението на съда, сезиран с искане за освобождаване от държавна такса и разноски, да изследва и извърши преценка доколко доходите на молителя, материалното и имущественото му състояние, семейното му положение и здравословното му състояние, съпоставени с размера на държавната такса, позволяват нейното заплащане. Тези въпроси, уточнени от съда по посочения начин, са релевантни, тъй като са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. По тях е налице постоянна съдебна практика - определение № 603 от 02.10.2014г. по ч.т.д. № 2139/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 573 от 12.07.2011г. по ч.т.д. № 230/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 612 от 12.08.2010г. по ч.т.д. № 564/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 496 от 10.07.2013г. по ч.т.д. № 2492/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 305 от 15.06.2009г. по ч.гр.д. № 335/2009г. на ВКС, ГК, III г.о. и др. Съгласно тази практика, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото му състояние, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. Ако имуществената декларация е непълна или неволно неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен, а не да игнорира удостоверителното значение на декларацията по чл.83, ал.2 ГПК при преценка относно имущественото състояние.
Въззивният съд се е отклонил от тази практика, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Съдът е извел крайния си извод въз основа на съображения, че представените документи и декларирани данни наред с липсата на отговори на поставени от съда въпроси не дават основанието да се приеме за безспорно установено, че молителките не разполагат с достатъчно средства да заплатят дължимите такси и разноски в производството. Съдът не е обсъдил подробно съдържанието на декларациите и не е изложил съображения дали доходите на молителите, съпоставени с дължимата държавна такса, позволяват нейното заплащане.
От представените от ищците декларации по чл.83, ал.2 ГПК се установява, че са в трудоспособна възраст, получават непостоянен доход от сезонна работа в размер на 30 лева /първата ищца/ и 40 лева /втората ищца/ на ден, нямат други доходи, ищцата С. Д. притежава недвижим имот на адрес, който съвпада с адреса, на който живее, и осигурява издръжка на пълнолетно дете. Въз основа на тези обстоятелства следва да бъде направен извод, че ищците не разполагат с достатъчно средства за заплащане дължимата държавна такса в размер на 800 лева по предявения от всяка от тях иск, нито ищцата Д. разполага с реална възможност да извлича доход или да се разпореди с посочения в декларацията й имот, който задоволява жилищните нужди на семейството й, каквото твърдение е изложено в частната касационна жалба. Обстоятелството, че не са декларирали в отговор на въпрос на първоинстанционния съд дали са регистрирани в Бюрото по труда е без значение за дължимата съгласно постоянната практика на ВКС преценка, тъй като ищците изрично са декларирали, че не са получавали други доходи. Поради това настоящият състав намира, че е налице основанието на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на частните жалбоподателки от заплащане на държавна такса и разноски по делото.
С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго, с което ищците – частни жалбоподателки в настоящото производство, бъдат освободени от заплащане на държавна такса и разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :


ОТМЕНЯ определение № 255 от 23.06.2021г. по в.ч.гр.д. № 1294/2021г. на ОС – Стара Загора, с което е потвърдено определение № 260591 от 19.03.2021г. по гр.д. № 277/2021г. на Районен съд – Казанлък, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА М. Ж. В. и С. Д. Д. от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на основание чл.83, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: