7 Р Е Ш Е Н И Е № 117 гр. София, 12.07.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 5654 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците по делото М. Д. Ф. и И. Д. Ф. срещу решение № 1394/13.07.2015 г., постановено по възз. гр. дело № 767/2015 г. на Варненския окръжен съд (В.). С определение № 260/10.03.2017 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в частта, с която, след частичното обезсилване на първоинстанционното решение № 14/05.01.2015 г. по гр. дело № 8318/2014 г. на Варненския районен съд (В.) и прекратяването на производството по делото в частта му по иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, е отхвърлен, предявеният от жалбоподателите срещу М. Х. Н., евентуален иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД за установяване недействителност (посочен във въззивното решение като иск по чл. 26, ал. 1, т. 3, във вр. с 40 от ЗЗД за нищожност), поради споразумяване на представителя с лицето, с което е договарял, във вреда на представлявания, на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт /№/от /дата/, нот. дело /№/ г. на нотариус В. Г., вписан в Службата по вписванията – [населено място], с вх. /№/ /дата/ г., акт /№/, том /№/, дело /№/, с който К. Е. П., чрез пълномощника си Ю. Н. А., е продал на ответника М. Н. собствения си недвижим имот, находящ се в [населено място], район „П.“, местност „С.“, представляващ ПИ с идентификатор /№/, ведно с построената в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор /№/ (подробно описани), ведно с направените в имота подобрения, за сумата 14 900 лв. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата относно иска по чл. 40 от ЗЗД се поддържа в последващо писмено становище. Ответникът М. Х. Н. не е подал отговор на касационната жалба и не заявява становище по нея. С определението по чл. 288 от ГПК касационното обжалване е допуснато по правния въпрос: въз основа на кои обстоятелства се извършва преценката кога представителят, при сговаряне с лицето, с което договаря, действа във вреда на представлявания, и в частност – съставлява ли единствен признак за увреждането неадекватността на престациите по договора. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като този правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС – т. 3 от тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 841/19.01.2010 г. по гр. дело № 3530/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Съгласно тази задължителна практика на ВКС, увреждането интересите на представлявания от сключения чрез представителя договор, е първият, обективен елемент от недействителността по чл. 40 от ЗЗД. Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Увреждането на интересите на представлявания може да има най-различни проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за него условия; имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет), нетипични за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както и най-различни други хипотези. Не е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване (особено при договори с продължително изпълнение), но във всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително. Преценката за наличието на увреждането, респ. – за сигурното му настъпване, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключването на договора. Вторият елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД – споразумяването между представителя и насрещната страна по договора за увреждането на представлявания, е всъщност субективен и се свежда до недобросъвестност на пълномощника и лицето, с което той договоря, относно увреждането на упълномощителя – те, и двамата, знаят (осъзнават), че сключеният договор обективно уврежда последния. Тази недобросъвестност също не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания, респ. – от страна на неговите универсални правоприемници, като преценката за наличието ѝ също се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключването на договора. По настоящото дело е установено следното: На 09.05.2011 г. К. Е. П. и ответникът М. Н. са сключили предварителен договор за покупко-продажба на два недвижими имота, находящи се в [населено място], единият от които – процесният имот, при договорена продажна цена за последния в размер 14 900 лв., получена срещу разписка от обещателя-продавач К. П. в деня на подписването на предварителния договор. В последния е уговорено и че окончателният договор (нотариалният акт) ще бъде подписан в срок до 30.06.2012 г., когато ще бъде предадено и владението върху имота от продавача (обещателя) на купувача. С влязло в сила на 11.01.2012 г., съдебно решение № 1631/19.12.2011 г. по гр.д. № 1564/2011 г. на В., К. П. е поставен под пълно запрещение на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, като за негов настойник е назначен баща му Е. И. П.. С експертно решение № 0560/044/19.03.2012 г. на ТЕЛК, на К. П. е била определена 50 % трайно намалена работоспособност, при наличие на психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, с констатации за наличие на синдром на алкохолна зависимост с отчетено личностно разстройство, нарушени когнитивна, интелектуално-мнестична и емоционално-волеви сфери, довели до затруднено социално функциониране. Също след поставянето му под пълно запрещение, с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 1746/09.05.2012 г. на нотариус В. М., К. П. е упълномощил Ю. Н. А. да го представлява и извършва сделки на разпореждане с процесния недвижим имот. На 22.05.2012 г. К. П. е бил приет за лечение в Първо психиатрично отделение при М. [фирма] с диагноза „разстройства на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък“. На 28.06.2012 г. е сключен процесният договор, по силата на който К. П., чрез пълномощника си Ю. А. – съгласно горепосоченото пълномощно, е продал на ответника М. Н. процесния недвижим имот за сумата 14 900 лв., платена при подписването на предварителния договор, за което е бил съставен нотариален акт /№/ /дата/, том /№/, рег. /№/, нот. дело /№/ на нотариус В. Г., като данъчната оценка на имота е била в размер 19 131.70 лв. К. П. е починал на 21.12.2012 г. и е оставил за единствен свой наследник по закон баща си Е. П.. В това си качество, на 18.01.2013 г. Е. П. е предявил срещу ответника М. Н. иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване недействителност на процесния договор за продажба поради сключването му без представителна власт – невъзможност на наследодателя-упълномощител К. П. да волеобразува валидно при упълномощаването. По тази искова молба е било образувано гр. дело № 667/2013 г. на В., но с молба от 20.05.2013 г. Е. П. е направил отказ от така предявения иск и производството по него е прекратено на основание чл. 233 от ГПК с влязло в сила определение № 8005/21.05.2013 г. на В.. Е. П. е починал на 27.05.2013 г. и е оставил за свои наследници по саморъчно завещание от 12.05.2013 г., обявено на 29.05.2013 г., ищците по делото М. Ф. и И. Ф.. При така установените обстоятелства по делото, с недопуснатата до касационно обжалване и влязла в сила част от въззивното решение окръжният съд е обезсилил първоинстанционното решение по делото – в частта му, постановена по предявения и по настоящото дело иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за недействителност на процесния договор за продажба поради липса на валидно учредена представителна власт за сключването му, и е прекратил производството в тази част – поради недопустимост на този иск, съгласно чл. 233 от ГПК. Със следващата недопусната до касационно обжалване и влязла в сила част от въззивното решение окръжният съд е отхвърлил, предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за нищожност на процесния договор за продажба поради накърняване на добрите нрави. В мотивите към тази част от решението си въззивният съд е приел, че дори и да се приеме, че са от значение за основателността на този иск твърденията и съображенията на ищците, че израз на накърняване на добрите нрави е това да се договаря с лице, което от години е видимо в състояние, което не му позволява да се грижи за интереса си и да защитава правата си, то такова видимо състояние на продавача К. П., което да е намерило явно проявление в поведението му, не е доказано и не е установено по делото. За да постанови, допуснатата до касационно обжалване част от решението си, с която е отхвърлил и евентуалния иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД за недействителност на процесния договор за продажба, въззивният съд е установил, че по делото липсват ангажирани доказателства за пазарната оценка на процесния имот към датата на сключването на договора. Приел е, че за уважаването на този иск трябва да бъде установена нееквивалентност на уговорените насрещни престации, след като в това се състоят „възраженията“ (твърденията) на ищците, както и че тази неравностойност следва да е значителна, съществена. С оглед на това съдът е намерил, че в случая, поради липсата на данни за пазарната оценка на процесния имот, такова съотношение не може да се изчисли и да се прецени дали разликата е незначителна, или уговорената и заплатена продажна цена е съществено по-ниска от пазарната. Въззивният съд е приел за установено, че продажната цена представлява 77 % от данъчната оценка на процесния имот, но е изложил съображения, че законодателят допуска цената на един имот по волята на страните да е по-ниска от данъчната му оценка, след като в закона е предвидено, че при продажба, държавната такса се заплаща върху по-високата от двете. Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК по делото, така изложените мотиви към допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение, са в противоречие с цитираната по-горе задължителна практика на ВКС, обективирана в т. 3 от тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 841/19.01.2010 г. по гр. дело № 3530/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. При извършената от него преценка, дали в случая е налице споразумяване във вреда на представлявания продавач К. П., по смисъла на чл. 40 от ЗЗД, въззивният съд е обсъдил единствено твърденията на ищците за неравностойност на престациите по процесния договор. Основателни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба, че неправилно – в нарушение на съдопроизводствените правила, окръжният съд не е обсъдил в мотивите си и относно иска по чл. 40 от ЗЗД твърденията на ищците, че продавачът К. П. продължително време бил видимо в състояние на невъзможност да ръководи постъпките си, от което негово състояние се възползвали ответникът-купувач М. Н. и пълномощникът Ю. А., като съдът не обсъдил и представено писмено доказателство по делото – постановление № 15192/2012 от 18.04.2013 г. на прокурор при В. районна прокуратура за отказ за образуване на наказателно производство. С уточнение на исковата молба от 08.01.2014 г. твърденията на ищците за тези обстоятелства са въведени като основание както на иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, така и на иска по чл. 40 от ЗЗД, а писменото доказателство е представено още с исковата молба. Така допуснатото от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, обаче не е съществено, тъй като не се е отразило на правилността на изводите му, респ. – и на крайния му извод за неоснователност на иска с правно основание чл. 40 от ЗЗД. От събраните по делото доказателства е установено, че в периода около подписването на процесното пълномощно на 09.05.2012 г. и сключването на процесния договор на 28.06.2012 г. упълномощителят-продавач К. П. е бил в състояние да не може да се грижи за своите работи, което е било и основанието за поставянето му под пълно запрещение с постановеното преди това съдебно решение от 19.12.2011 г., влязло в сила на 11.01.2012 г. От събраните по делото доказателства, включително – и от изтъкваното в касационната жалба, прокурорско постановление от 18.04.2013 г., обаче не се установява това негово състояние да е било видимо и да е намирало явно проявление в поведението му, и конкретно – в отношенията му с ответника-купувач М. Н. и пълномощника Ю. А.. От съдържанието на соченото от касаторите прокурорско постановление, в тази връзка съдът може да цени единствено, възпроизведените там обяснения на ответника М. Н., които обаче не съдържат признания на обстоятелства, от които да се направи извод, че той е знаел за състоянието на К. П., последното да е било видимо и да е намирало явно външно проявление в поведението му преди и към момента на сключването на предварителния договор от 09.05.2011 г., към момента на упълномощаването от 09.05.2012 г. и към момента на сключването на процесния договор за продажба от 28.06.2012 г.; напротив – дадените от ответника обяснения са в обратна насока. В обратна насока е и обстоятелството, че процесното пълномощно с рег. № 1746/09.05.2012 г. е с нотариална заверка на подписа на К. П., при което последният се е явил лично пред нотариуса. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на изводите на въззивния съд, че при липсата на ангажирани от страна на касаторите-ищци доказателства – съдебно-оценителна експертиза – за пазарната стойност на процесния имот към датата на сключване на процесния договор, по делото не е установена твърдяната от тях неравностойност на насрещните престации по договора. Напълно несъстоятелни са доводите на жалбоподателите, че този извод на окръжния съд бил направен в нарушение на чл. 195 от ГПК, тъй като в случая не били необходими специални знания, за да се приеме, че продажната цена от 14 900 лв. не би могла да бъде средната пазарна цена на процесния имот, като такава преценка можел да направи всеки, без да има специални знания в областта на цените на недвижимите имоти в [населено място], предвид обилната информация за последните в обществото. Без помощта на вещо лице, респ. – без специалните знания, които то притежава в посочената област, съдът не би могъл да установи нито конкретното състояние на процесния имот към датата на сключването на процесния договор, нито неговата действителна пазарна стойност към тази дата. Отделно от горното, макар и по-ниска от данъчната оценка на имота към същата дата (за което въззивният съд също е изложил правилни съображения, които неоснователно в касационната жалба се сочат като неотносими), продажната цена по процесния договор за продажба от 28.06.2012 г. е била уговорена и е била платена още при подписването на предварителния договор от 09.05.2011 г. между продавача К. П. и ответника-купувач, т.е. когато първият от тях е бил дееспособен и е действал лично (а не чрез пълномощник) – повече от седем месеца преди постановяването на съдебно решение от 19.12.2011 г. (влязло в сила на 11.01.2012 г.) за поставянето му под пълно запрещение. От гореизложеното е видно, че по делото не е установено наличието и на двата елемента на недействителността по чл. 40 от ЗЗД по отношение на процесния договор за продажба – увреждане на интересите на упълномощителя-продавач К. П. и недобросъвестност на пълномощника Ю. А. и на ответника-купувач М. Н.. При това положение, макар и постановена при нарушение на съдопроизводствените правила, което не е съществено, допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение, е правилна като краен резултат, поради което следва да се остави в сила. Пред настоящата съдебна инстанция страните не са направили искания за присъждане на разноски по делото. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1394/13.07.2015 г., постановено по възз. гр. дело № 767/2015 г. на Варненския окръжен съд, – в допуснатата до касационно обжалване част, с която е отхвърлен, предявеният от М. Д. Ф. и И. Д. Ф. срещу М. Х. Н., иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД за установяване недействителност, поради споразумяване на представителя с лицето, с което е договарял, във вреда на представлявания, на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт /№/ /дата/, том /№/, рег. /№/, нот. дело/№/ на нотариус В. Г., вписан в Службата по вписванията – [населено място], с вх. /№/ /дата/, акт /№/ том /№/, дело /№/, с който К. Е. П., чрез пълномощника си Ю. Н. А., е продал на М. Х. Н. собствения си недвижим имот, находящ се в [населено място], район „П.“, местност „С.“, представляващ ПИ с идентификатор /№/, ведно с построената в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор /№/ (подробно описани), ведно с направените в имота подобрения, за сумата 14 900 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.