Р Е Ш Е Н И Е № 9 гр. София, 06.01.2023 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ:СПАС ИВАНЧЕВ ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурор Г.СТОЯНОВА , изслуша докладваното от съдията КАРАКАШЕВА дело № 959/2022 година и съобрази следното: Производството по чл.346, т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Н. К. Д. чрез упълномощения му защитник адв. Г. П. Т. срещу решение №209 от 12.07.2022г., постановено от Софийски апелативен съд, НО, 1 въззивен състав по ВНОХД № 244/2022г..Въведени са всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като са изложени подробни съображения в тяхна подкрепа.Отправените искания са при условията на алтернативност - за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подс.Д. по възведените му обвинения или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. В съдебно заседание пред ВКС, адв.Т. поддържа жалбата по изложените в нея съображения, както и отправените искания. Подсъдимият Н. К. Д., редовно призован, не желае да участва в касационното производство и не се явява. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба.Счита, че въззивният съд не е допуснал заявените в същата пороци, които да аргументират ангажирането на касационните основания по чл.348, ал.1, т. 1-3 от НПК.Пледира обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на касатора и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда, постановена на 24.01.2022г., Софийски градски съд, НО, 22 състав по НОХД № 4990/2019г. признал подсъдимия Н. К. Д. за виновен в извършени в условията на реална съвкупност престъпления, както следва: - по чл.234, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК, за това че на 22.01.2015г. , в незавършен строеж на къща, находяща се на адрес: [населено място], [улица], собственост на Й. Б. Б., в съучастие като извършител със С. Б. С. /починал/ държал акцизни стоки без бандерол: 38 броя туби от 10 литра, съдържащи водно-алкохолна смес със съдържание на етилов алкохол между 94 до 96%; 1 бр. туба, съдържаща водно-алкохолна смес със съдържание на етилов алкохол 95% и 49бр. стъклени бутилки със съдържание на етилов алкохол от 37,6% до 38,2%, всички на обща стойност от 5930,49лв. , с неплатен акциз в общ размер на 4276,96лв. когато такъв се изисква по закон –съгласно чл.2, т.1; чл.4, т.7 и чл.64, ал.4 от ЗАДС, като на основание цитираната материално-правна норма и при условията на чл.55 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, и -по чл.244, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.243, ал.2, т.2, пр.2 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това че на същите дата и място, а така също и в лек автомобил марка „Я.“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Й. Б. Б. държал неистински държавни ценни книжа –бандероли за спиртни /алкохолни /напитки в големи количества, като на основание цитираната норма от материалния закон и при условията на чл.55 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и единадесет месеца. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определил и наложил на подс.Д. общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и единадесет месеца, чието изпълнение отложил за срок от четири години и единадесет месеца, съгласно чл.66, ал.1 от НК. На основание чл.234, ал.5, вр. ал.1 от НК и чл. 53, ал.2, б.“а“ отнел в полза на държавата предмета на престъпления по чл.234 от НК и по чл.244 от НК. По жалба на упълномощения защитник на подсъдимия Д. първоинстанционната присъда била проверена по въззивен ред. Въззивното производство приключило със сега оспореното решение №209 от 12.07.2022г. по ВНОХД №244/2022г., с което присъдата била изменена в санкционната част, като бил намален размера на всяко от наложените за двете престъпления, включени в съвкупността наказания на шест месеца лишаване от свобода, както и този на общото наказание, който също бил редуциран на шест месеца лишаване от свобода. Присъдата била потвърдена в останалата част. Подадената срещу въззивното решение касационна жалба, предмет на настоящата касационна проверка е процесуално допустима- постъпила е в законоустановения срок, от правно легитимирано лице и е отправена срещу акт подлежащ на касационен контрол.Разгледана по същество е неоснователна. В преобладаващата си част, сезиращият документ съдържа доводи, аргументиращи наличието на касационният повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.В обобщен вид оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения са свързани с неизпълнение на изискванията на чл.13, чл. 14, ал.1 и чл.107 от НПК, а именно: липса на процесуална активност за събиране на доказателства, имащи отношение към предмета на разследване на инкриминираните престъпни деяния; боравене с предположения относно редица възприети със сигурност или при вероятност фактически положения; липса на детайлен, съвкупен и прецизен анализ на доказателствените източници от гледна точка на изискванията за обосноваване на тяхната достоверност във възприетите от съда части; игнориране на част от доказателствата или превратно интерпретиране на съдържанието на други; нарушения относно начина на формиране на вътрешното убеждение по фактите; отклонение от стандарта, въведен в чл.339, ал.2 от НПК. По тези оплаквания касационният съд дължи преимуществено произнасяне, тъй като евентуалната основателност на всички, или на някой от тях, прави безпредметно обсъждането на аргументите за неправилно приложение на материалния закон и за справедливостта на наложеното наказание. Преди да ги обсъди по същество, настоящата инстанция ще отбележи, че отправените упреци към въззивния съд, в основата на които е поставен собственият, на касатора прочит на част от доказателствата по делото и са изведените фактически изводи, различни от обективираните в проверявания акт, по съществото си представляват оплакване за необоснованост, която не е самостоятелно касационно основание съгласно разпоредбата на чл.348, ал.1 от НПК.В тази връзка, касационният съд ще припомни, че извън хипотезата на чл.354, ал.5, изр.2 от НПК, която в конкретния случай не е налице, не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по същество, нито пък може да подменя вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК. Затова, тези изявленията на касатора няма да бъдат разглеждани, тъй като не съставляват процесуално годен обект на обсъждане. По съществото на конкретните оплаквания: Въззивният съд неоснователно е упрекнат, че не е положил достатъчно усилия да изясни в пълнота всички значими за предмета на разследване обстоятелства, в аспекта на установяване авторството на инкриминираните деяния.В тази връзка, според изложените в жалбата твърдения, е било наложително въззивният съд да прояви активност и да събере допълнителни гласни доказателства, а именно - да разпита в качеството на свидетели „лицата, фигуриращи в нот.акт. № ххххх“.Това е било необходимо, за да се установят по надлежен ред обстоятелствата, свързани със собствеността на недвижимия имот, в който е реализирана инкриминираната престъпна деятелност по чл.234 от НК и връзката на подсъдимия с него.Нужно е било също, ключовете за лекия автомобил „Я.“ да бъдат иззети по съответния процесуален ред от подсъдимия при задържането му и посредством извършването на следствен експеримент да се установи връзката на последния с автомобила, в който са установени част от инкриминираните неистински бандероли- предмет на престъплението по чл.244 от НК. Въззивният съд правилно е приел, че обстоятелствата, които по мнение на защитата са изисквали по-детайлно изясняване, са извън предметния обхват по чл.102 от НПК, предвид фактическата рамка на обвинението.Присъствието на подсъдимия Д. в недвижимия имот, в който е установено държането на акцизна стока без бандерол /водно-алкохолна смес и етилов алкохол / не само е безспорно установено по делото, но този факт не се оспорва и от жалбоподателя.Оспорват се причините за присъствието му там, с настояване да бъдат кредитирани обясненията, които Д. е дал, тъй като същите корелирали със заявеното от свидетеля Й. Б..В тази връзка, касационният съд ще отбележи, че макар и да е заявено като съществено процесуално нарушение в контекста на неположени достатъчно усилия от въззивния съд за изясняване на обективната истина и в този смисъл, ограничаващи правото на защита на подсъдимия, по същество, това оплакване е свързано с несъгласието на защитника с фактическите изводи на въззивния съд, въз основа на които е прието, че подсъдимият е имал причастност към нелегалното производство на алкохол, т.е. съставляват такива за необоснованост.На практика, чрез това оплакване, защитникът претендира касационният съд да разгледа доказателствените източници в тяхната същина и да извърши преоценка на същите, което е извън правомощията на касационната инстанция в рамките на настоящото производство.Ето защо, ще бъдат разгледани само изявленията, в които е отправен упрек към качеството на доказателствения анализ на контролирания съд, обосноваващ фактическите му изводи относно авторството на деянията, съдържащи твърдения , че са игнорирани едни доказателства за сметка на други, както и че е налице превратност и изопаченост в оценъчната дейност. Не почива на истината твърдението, че контролираната инстанция е надценила значението на информацията, събрана чрез показанията на полицейските служители, нито пък това, че не е отговорила на изричните защитни възражения, отправени към достоверността на тези доказателствени източници.Всъщност, аргументацията, поставена в основата на това оплакване, е основана на защитно виждане, че е невъзможно полицейските служители да разпознаят подсъдимия в съдебна зала, при положение, че са го виждали само веднъж –при задържането му, което е станало значителен период от време, преди съдебното разглеждане на делото.По повод на същото, касационният съд ще уточни на първо място , че то е лишено от сериозна юридическа аргументация, тъй като касае субективното отношение на касатора към оценъчната дейност на проверявания съд без да съдържа необходимата конкретика , позволяваща пълноценното извършване на касационната проверка.На следващо място, отново ще се припомни, че касационната инстанция не е оправомощена да променя приетите за установени от съдилищата по същество факти, а е задължена да провери единствено доколко са спазени процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното и убеждение и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото.В конкретния случай, извършената в тези законоустановени рамки касационна проверка не констатира да е допуснато от контролираната инстанция игнориране, изопачено или превратно тълкуване на доказателствени източници, включително и на оспорените от защитата.Съдът по фактите е извършил надлежна оценка на показанията на свидетелите Д. Д., Ю. П., Р. Ш. , Д. С. и Т. П. , като е подложил на обстоен анализ тяхното вътрешно съдържание и е направил съпоставка с останалите събрани по делото доказателства. В извършената от контролираната инстанция оценка на коментираните доказателствени източници не се констатира допуснато нарушение на процесуалните правила.Идентично е становището на настоящия съдебен състав и по отношение оценката на сведенията, изводими от показанията на св.Т., при която дейност също не се констатира порок.Контролираният съд е подходил прецизно и задълбочено при анализа и оценката на последно коментирания доказателствен източник, който е поставен в основата на фактическите изводи само в частите, в които е отчетена кореспонденцията му с останалите събрани по делото доказателства. Неприемливо е и оплакването за некачествен анализ на информацията, изводима от показанията на св.Й. Б..Въззивният съд е отделил нужното внимание на заявеното от този свидетел и аргументирано е защитил позицията си, според която то е изолирано и в този смисъл не може да бъде поставено в основата на изводите по фактите.Що се касае до доводът, че свидетелството на Б. било в корелация с обясненията на подсъдимия Д., той също е неоснователен, тъй като последният не е дал обяснения в рамките на съдебното дирене, а заявеното от него в рамките на досъдебното производство не е приобщено към доказателствената съвкупност, поради липса на основание.Неоснователно съдът по същество е упрекнат за това, че е ценил с доверие заявеното от св.Ш. в частта, в която е съобщил, че ключовете от л.а. „Я.“ са били в подсъдимия Д..Този свидетел е съобщил информация, която лично е възприел, поради което съдът не е имал основание да не я цени като източник на доказателства.Съпоставката, направена в тази връзка с оценката на показанията на св.Д. е неудачна.Контролираната инстанция правилно е отказала да основе фактическите си изводи на частта от показанията на св.Д., в която същия пресъздава информацията, която е добил в резултат на проведената оперативна беседа с касатора.На следващо място, контролираната инстанция правилно е поставила в основата на фактическите си изводи резултатите от проведените претърсвания и изземвания.Последните са извършени при стриктно спазване на процесуалните правила, гарантиращи тяхната валидност.Обстоятелството, че поемните лица- свидетелите Л. Н. и А. А. не са проявили достатъчна заинтересуваност към извършените процесуално-следствени действия, не е от естество да опорочи същите на това основание.Присъствието на поемните лица през цялото времетраене на коментирания способ на доказване е установено несъмнено по делото, както и факта, че лично са положили подписи на изготвените протоколи.Най-сетне, неоснователни са отправените упреци към съда, основани на това, че не е изяснил в пълнота и достатъчно ясно действителното тегло и обема на бутилките, в които е установено наличието на акцизната стока без бандерол.Аргументацията и на това оплакване е сведена до субективното несъгласие на защитника с оценъчната дейност на съда, касаеща СОЕ и по-конкретно, на твърдението, че при визуалния оглед на 39-те броя туби в хода на проведеното от първоинстанционния съд предявяване на веществените доказателства, било видно, че те са с различно съдържание и ниво на течност, а наред с това, не ставало ясно коя точно от тубите е с обем от 11л.Ето защо, по повод на същото, касационният съд ще отбележи само, че не са налице данни, които да сочат, че експертното заключение е вътрешно противоречиво или пък изготвено в разрез или пък при игнориране или несъобразяване на някой от правнозначимите обстоятелства, изводими от надлежно събраните доказателствени източници.Междуврочем, твърдения в последната насока не са изложени в жалбата.При това положение, инстанционните съдилища правилно са го съобразили и обсъдили при изграждане на изводите си по фактите. С оглед изложеното , фактическите изводи на контролираната инстанция в частта от мотивите, касаеща авторството на деянията, са формирани процесуално правилно. Тези изводи не са произволни, а са изведени от проверявания съд след изпълнение на задълженията му като последна инстанция по фактите да изследва, провери и анализира доказателствената съвкупност.Събраният доказателствен материал, е бил оценен в съответствие с правилата на формалната логика, в резултат на което контролираният съд е достигнал до защитен с аргументация извод, че именно подсъдимият Д. е държател на инкриминираните акцизни стоки без бандерол, описани в пукт І-ви от обвинителния акт, както и на неистинските държавни ценни книжа –бандероли за спиртни/алкохолни напитки, предмет на обвинението по пункт ІІ-ри от обвинителния инструмент. Обобщено, не е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при допускане, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали.Това определя като неоснователен въведеният довод за нарушение на изискванията на чл.13, чл.14, чл.107 от НПК .Прецизно и задълбочено, с необходимата обективност са били анализирани всички доказателствени източници, както с оглед на процесуалната им годност, така и на достоверността на изведените от тях фактически данни, послужили за формиране на изводите относно авторството и механизма на инкриминираните деяния .Няма основание да се заключи, че в случая те са били оценени превратно или в противоречие с правилата на формалната логика. Доводът за нарушение на материалния закон също е неоснователен. В касационната жалба това оплакване е изведено единствено като последица от допуснатите нарушения на процесуалните правила, регламентиращи доказателствената и аналитична дейност на въззивния съд, както и на задължението на последния да вземе всички мерки за изясняване на обективната истина.Това, освен че очертава смесване на две самостоятелни и различни по съдържание касационни основания, ограничава касационния коментар до констатацията, че установените при спазване на процедурния ред факти са получили правилна правна оценка от въззивния съд.В рамките на тези факти материалният закон е приложен правилно чрез осъждането на подсъдимия, поради което оплакването, ангажиращо касационния повод по чл.348, ал.1, т.1 от НПК е несъстоятелно. Тук е мястото да се обсъди основното искане на жалбоподателя за оправдаване на подс.Д..В принципен план, оправдаването от тази инстанция е допустимо в случаите на чл.354, ал.1, т.2 , пр. посл. вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК - когато самата приета от контролираната инстанция фактология е непрестъпна, но въпреки това лицето е признато за виновно и осъдено. В конкретния случай, приетите за установени факти не очертават приложимост на последно посочената процесуална норма, поради което коментираната претенция не може да бъде удовлетворена. Наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо.Касаторът не е изложил съображения в подкрепа на заявеният касационен повод по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.Касационната проверка не констатира порок в дейността на контролираната инстанция при индивидуализацията на наказанието, наложено на подс.Д..Въззивният съд е редуцирал значително размера на всяко от наказанията за престъпленията, включени в съвкупността, както и този на общото наказание, определено при условията на чл.23, ал.1 от НК.Не се констатират, а и не се сочат в жалбата обстоятелства, които да са останали извън вниманието на контролираната инстанция и които да обосновават извод за допълнително смекчаване на наложената спрямо Д. наказателна санкция. С оглед на изложените съображения атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, тъй като липсват основания за неговата отмяна или изменение. Касационният съд констатира, че инстанционните съдилища са пропуснали да обсъдят въпроса за дължимите разноски, съгласно чл.189, ал.3 от НПК.Това опущение би могло да бъде отстранено от СГС в производство по чл.306, ал.1, т.4 от НПК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №209 от 12.07.2022г., постановено от Софийски апелативен съд, НО, 1 въззивен състав по ВНОХД № 244/2022г . по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: