Р Е Ш Е Н И Е №127 гр. София, 04.07.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ-ро отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Ирена Велчева, изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1635 по описа за 2016 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА. Образувано по искова молба на С. Л. М. – Х. за отмяна на решение по В. 65/2014 г. на АС при Б. от 29.02.2016 г., на основание чл.47 т.2 и т.3 от ЗМТА, в редакцията преди изменението му /ДВ, бр.8/2017 г./, по съображения, че между страните не е сключено арбитражно споразумение, евентуално, че арбитражната клауза е неравноправна и съответно - нищожна, а решението противоречи на обществения ред. Ищцата сочи, че е потребител, който не е запознат и не са му били предоставени Общите условия към индивидуалния договор, предвиждащи арбитражна клауза, съответно ОУ не са подписани от него и липсва изискуемото от закона съгласие с тях. Тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването при подписването на договора се носи от търговеца, съгласно чл.147 ал.4 З.. Клаузата за съгласие с ОУ на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действително приемане на ОУ и получаване на екземпляр от тях. Дори да се приеме, че ОУ са надлежно връчени, клаузата за арбитраж е недействителна по см. на З., като неравноправна - уговорена в полза на лизинговата компания без личното участие на потребителя. Решението противоречи на обществения ред, т.к. с него, в противоречие със закона, се утвърждава прилагането на неравноправни клаузи, които З. обявява за нищожни. Ответникът по исковата молба Е. А. ЕАД оспорва основателността й, като счита, че липсват сочените основания за отмяна на решението. Излага доводи, че разпоредбата на чл.147а З., на която ищцата се позовава, за да обоснове липса на съгласие с ОУ, не е съществувала към момента на сключване на договора за лизинг, подписан от нея, и не следва да се прилага. В договора изрично е посочено, че неделима част от него са Общите условия, като с подписа си под договора лизингополучателят удостоверява, че е запознат, получил е и е приел същите. Според ответника, твърденията за неравноправността на клаузи от ОУ са ирелевантни за предмета на спора. Сключено е действително арбитражно споразумение между страните. Доводите за противоречие с обществения ред не попадат в хипотезата на чл.47 т.3 ЗМТА. Всъщност те представляват оплаквания за незаконосъобразност на решението, които не са основание за отмяната му. В о.с.з. ищцата поддържа предявения иск и моли той да бъде уважен, с присъждане на разноски. Ответникът оспорва исковата молба и моли за нейното отхвърляне. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Исковата молба е допустима - предявена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА. С оглед възникнали законодателни изменения в хода на процеса, относими към настоящото производство, наведените в молбата основания за отмяна не подлежат на разглеждане по същество от съда, по следните съображения: С изменението на чл.19 ал.1 ГПК /ЗИДГПК – ДВ, бр.8/2017 г./ е изключена възможността за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Съгласно § 6 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК, производствата по неарбитрируеми спорове се прекратяват. С § 8, т.5 от същия закон е изменена и разпоредбата на чл.47 ЗМТА, като е създадена новата ал.2, съгласно която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Извършените със ЗИД на ГПК законодателни промени са приложими и към висящите пред ВКС производства по чл.48 ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, постановени по потребителски спорове. Аргумент в тази насока е даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т.3 от конст. дело № 15/2002 г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият /факултативен/ стадий е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА пред Върховния касационен съд. След като към момента на влизане в сила на посочения ЗИД на ГПК защитата в арбитражното производство се намира в своя втори стадий /на проверка относно неговата порочност/, то е налице неприключило производство по смисъла на § 6 ал.2 от ПЗР и валидността на решението е нужно да бъде преценена съобразно действащите след изменението разпоредби на чл.19 ал.1 ГПК и чл.47 ал.2 ЗМТА. С оглед съдържанието на посочените норми, следва да се приеме, че арбитражно решение по потребителски спор, предмет на молба за отмяна, заварена от посочените по-горе изменения, е нищожно и съдът, пред който делото е висящо, следва да прогласи тази нищожност. Допълнителни доводи за правомощието на ВКС в този смисъл е новата разпоредба на ал.5 на чл.405 ГПК /ДВ, бр.8/2017 г./, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА. Процесуалноправната норма на чл.405, ал.5 ГПК има незабавно действие, което означава, че се прилага и за постановени преди влизането й в сила арбитражни решения. По аргумент за по-силното основание, констатирането на нищожността на решението на АС е част от правомощията и на Върховния касационен съд, пред който е висящо производството за неговата отмяна. С постановеното решение по В. 65/2014 г. на АС при Б. от 29.02.2016 г., чиято отмяна е предмет на настоящото търговско дело, е разрешен спор за дължими от ищцата суми по договор за финансов лизинг № 01009704/001 от 20.12.2010 г. По него ищцата има качество на потребител по см. на § 13, т.1 от ДР на З., поради което и на основание чл.47, ал.2 ЗМТА следва да се прогласи нищожността на арбитражното решение в настоящата фаза от защитата в арбитражния процес. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищцата следва да се присъдят сторените от нея разноски в размер на 321.64 лв. представляващи заплатена държавна такса. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 29.02.2016 г., постановено по В. 65/2014 г. на АС при Б.. ОСЪЖДА Е. А. ЕАД [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на С. Л. М. – Х. от [населено място], ЕГН [ЕГН] сумата 321.64 лв. /триста двадесет и един и 0.64 лева/ - разноски за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: