5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 326 [населено място], 16.07.2018г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1064/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. С определение №779/06.03.2018г. по ч.т.д.№1067/18г. Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане от 28.12.17г. по гр.д. №15167/17г. по описа на Софийски градски съд в частта,с която е отказано освобождаването на В. Е. Г. от внасянето на държавна такса по предявените от него срещу И. Ц. Ц. искове, определена от съда в размер на 3630 лв. общо. Срещу определението на Софийски апелативен съд е подадена частна касационна жалба от ищеца Г.,в която се твърди необоснованост и неправилност,поради допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяването на съдебния акт,в който изводите на въззивния съд са мотивирани на базата на имуществено състояние към минал период и на предположения,а не на констатации. Претендира се отмяна на въззивното определение и освобождаване на ищеца от дължимата държавна такса. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна,срещу определение,подлежащо на касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 от ГПК,поради което е процесуално допустима. В приложеното към нея изложение се твърди произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /чл.280 ал.1 т.1 ГПК/ по въпросите: 1.Към кой момент следва да се преценява наличието или отсъствието на предпоставки за освобождаване от държавна такса по реда на чл.83 ал.2 ГПК – към момента на образуване на производството,във връзка с което се иска освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, към момента на подаване на молбата по чл.83 ал.2 ГПК или към друг предходен момент? /противоречие с определения по ч.гр.д.№5008/17г. на трето г.о., ч.гр.д.№1842/15г. на трето г.о., ч.гр.д.№407/16г. на трето г.о., ч.гр.д.№1704/17г. на първо г.о. и ч.т.д.№230/11г. на второ т.о./; 2.Следва ли съдът при разглеждане и/или преценка на предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл.83 ал.2 ГПК да извърши преценка доколко материалното състояние на молителя,съпоставено с размера на цялата дължима държавна такса,му позволява нейното заплащане? /противоречие с определение по ч.гр.д.№136/16г. на четвърто г.о./; 3. Качеството на едноличен собственик на капитала на търговско дружество и качеството на управител/прокурист на търговско дружество презумира ли наличие на доходи на това лице и при преценката си дали да уважи или не молбата на основание чл.83 ал.2 ГПК съдът следва ли да изследва обстоятелството дали дружеството осъществява дейност,респективно може ли да носи доход? /противоречие с определения по ч.гр.д.№407/16г. и ч.гр.д.№136/16г. на четвърто г.о., ч.гр.д.№4630/14г. на трето г.о. и ч.гр.д.7091/14г. на първо г.о./ и 4.Допустимо ли е преценката на съда за наличие или липса на предпоставки за освобождаване от държавна такса да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да предприеме определени правни действия за удовлетворяване на своите вземания,различни от тези,които то вече е предприело с подаване на исковата молба,за която е поискало освобождаване от държавни такси? /противоречие с определения по ч.гр.д.№136/16г. на четвърто г.о., ч.гр.д. №7440/13г. на второ г.о.,ч.т.д.№2139/14г. на второ т.о. и ч.гр.д.№7091/14г. на първо г.о./. Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. За да потвърди разпореждането на Софийски градски съд,с което молбата на частния касатор за освобождаване от държавна такса по предявената от него искова молба е оставена без уважение апелативният съд е изложил съображения за липса на основания за прилагане на разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК. Посочил е,че след като предметът на делото е обвързан с твърдения за предоставен през 2011г. от ищеца заем в размер на 50 000 щ.д.,следва да се приеме,че същият е разполагал с финансови средства за издръжка,от които сам се е лишил.Констатирал е,че между страните са налице 11 искови производства,по които ищецът , в качеството си на такава страна твърди да е предоставил на ответника и други заеми,възлизащи в общ размер на 1 040 000 щ.д. и 250 000 евро.Приел е това като достатъчен факт да обоснове извод за отхвърляне на молбата за освобождаване от държавна такса,тъй като той говори,че жалбоподателят е разполагал със значителни финансови средства, надхвърлящи многократно жизнения минимум за издръжка на едно тричленно семейство в периода 2011г.-2017г.В допълнение се е позовал и на заявените от самия ищец твърдения,че от 2007г. до 2014г. е бил служител в швейцарска банка и като такъв е получавал годишен доход от 117 000 швейцарски франка,а от факта,че през този период е предоставял многократно заеми,съдът е заключил,че ищецът е развивал търговска дейност без необходимия за съответния вид такава лиценз.Съобразил е също така декларираното от ищеца,че притежава акции в две търговски дружества,обявени в несъстоятелност и е едноличен собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност,по отношение на което е приел за правно ирелевантно обстоятелството дали то развива търговска дейност и дали реализира приходи,след като същото не е заличено от търговския регистър и не е с прекратена дейност. Наличието на записи на заповед,с които разполага ищеца, е тълкувано като възможност жалбоподателят да се снабди въз основа на тях със заповед за изпълнение и да предприеме принудително изпълнение за събиране на вземането си. Отчетени са като допълнително обосноваващи направения извод декларираните от ищеца обстоятелства,че работи на две места,а съпругата му е служител в банка /в момента в отпуск по майчинство/,като и двамата са в работоспособна възраст. Съставът на ВКС, ТК, първо отделение намира, че е осъществено общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС за допускане на касационното обжалване по първия и последния от поставените в изложението към частната касационна жалба въпроси, доколкото същите са намерили обуславящо крайния резултат разрешение в атакуваното определение.Позоваването на съда на обстоятелства,осъществили се предходно – получаваните от ищеца до 2014г. доходи и предоставени на ответника през 2011г. парични средства,както и посочената като допълнително съображение за отказа възможност ищецът да реализира доход като се снабди със заповеди за изпълнение въз основа на издадените в негова полза записи на заповед и събере вземането си по принудителен ред, противоречи на формираната по тези въпроси постоянна съдебна практика със задължителен характер, обективирана в постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК определения, приемаща, че преценката,дължима при произнасянето по искането по чл.83 ал.2 ГПК се осъществява на базата на обстоятелствата за имуществено,семейно и здравословно състояние на лицето, декларирани и установими от съда със съответни доказателства към момента на подаването на исковата му молба /към който именно се дължи и държавната такса/ и не може да се основава на предположения за евентуални бъдещи постъпления в имуществото на лицето. Вторият въпрос не е обуславящ,тъй като по него съдът изобщо не се е произнесъл,както се твърди и от самия частен касатор,а липсата на произнасяне по въведен в предмета на делото въпрос би могла да се зачете като общо основание за допустимост само при наведен от страната съответен процесуално правен въпрос във връзка именно с непроизнасянето. По третия въпрос въззивният съд също не е формирал съответни изводи в смисъла,в който е зададен същия.Съдът е отчел в решението си обстоятелствата,свързани с участието на ищеца като акционер в две дружества и като едноличен собственик на капитала не като потенциална възможност за реализиране на доходи от тяхната дейност,а като притежавано от него имущество,наред с останалото декларирано такова. Противоречие на този извод със сочената от ищеца практика не се констатира,поради което по отношение на този въпрос не е осъществена и допълнителната селективна предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Наличието на осъществени както общият,така и допълнителен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на посочените по-горе два въпроса обосновава допускане на частната касационна жалба за разглеждане по същество от касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК,за да се произнесе по молбата за освобождаване от държавна такса съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние,удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства. От приложените в обосноваване на искането декларация и писмени доказателства се установява,че ищецът има тричленно семейство, работи като управител на търговско дружество и едновременно с това изпълнява длъжност „ръководител отдел“ в друго,като по двете правоотношения получава общо нето доход в размер на 991,36 лв. месечно ; съпругата му е на трудов договор с банка и към момента на завеждането на исковата молба получава обезщетение за отглеждане на дете в месечен размер 1174 лв.; членовете на семейството поотделно и в СИО не разполагат с недвижима собственост,МПС и нямат парични влогове, живеят под наем от 2015г.,като заплащат по 500 лв. месечна наемна цена; ищецът притежава акции в две акционерни дружества и дяловете от капитала на дружество с ограничена отговорност,чийто едноличен собственик е. Така декларираното и установено със съответни доказателства имущество обосновава извод,че ищецът не е в състояние да понесе пълния размер на дължимата държавна такса от 3662 лв.Същевременно наличните декларирани месечни доходи не позволяват да бъде направен извод,че лицето е в абсолютна невъзможност да заплати такава в частичен размер,който съставът определя в поносим такъв от 800 лв. Наличието на данни за заведени от ищеца други производства по осъдителни искове за парични суми по издавани в негова полза записи на заповед и договори за заем,констатирани от въззивния съд и неоспорени от Г., създава възможност да бъде направено предположение,относимо към евентуално бъдещо подобряване на материалното положение на страната чрез събиране на вземанията по тях.С оглед това освобождаването на страната от дължимата държавна такса за производствата пред всички инстанции,свързани с делото, занапред би се явило неоправдано. Евентуално продължаващо ограничено материално състояние следва да бъде допълнително декларирано от ищеца, установявано пред и преценявано от съда чрез последващо заявено искане по чл.83 ал.2 ГПК. Поради това с настоящото произнасяне следва да бъде частично отменено обжалваното определение на въззивния съд,а молителят следва да бъде освободен от държавна такса само за производството пред Софийски градски съд за разликата между сумата от 800 лв. до 3662 лв. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №779/06.03.2018г. по ч.т.д.№1067/18г. по описа на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение №779/06.03.2018г. по ч.т.д.№1067/18г. по описа на Софийски апелативен съд в частта,с която е потвърдено разпореждане от 28.12.17г. по гр.д.№15167/17г. по описа на Софийски градски съд в частта,с която е отказано освобождаването на В. Е. Г. от внасянето на държавна такса по предявените от него срещу И. Ц. Ц. искове за разликата над 800 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСВОБОЖДАВА В. Е. Г. от внасянето на държавна такса по предявените от него срещу И. Ц. Ц. искове за производството пред Софийски градски съд за сумата, представляваща разлика между 800 лв. и дължимите 3662 лв. ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски апелативен съд в останалата му част. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.